ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

НАРОДНИ ОБИЧАИ ЗА БАБИНДЕН

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

 

           

Бабинден е празник, който е разпространен сред православните славяни. Той се отбелязвал на втория ден от Рождество Христово, т.е. на 26 декември, когото е празникът Събор на Пресвета Богородица. У нас обаче се е получило разместване. Бабинден вместо да остане на 8 януари, т.е. два дни след 6 януари, когато се е изместил празникът Рождество Христово по т. нар. „стар стил” се озовал с още 13 дни назад на 21 януари. При въвеждането на Григорианския  календар и от БПЦ били върнати отново старите датите, но Бабинден вместо на 26 декември се озовал на 8 януари. От 1951г. 21 януари когато се падал Бабинден по т. нар. „стар стил” пък започнал да се отбелязва като Ден  на родилната помощ.

Вторият ден от Рождество Христово е бил наречен Бабинден в чест на „бабата” Саломея, която е бабувала при раждането на Христос. В каноничните евангелия обаче не се споменава, че на Рождество Христово е присъствала и акушерка. За Саломея се споменава само в т.нар. Църковно предание, т.е. в апокрифните новозаветни книги. Нейната роля е свързана не със самото израждане на Христос, а с удостоверяването, че Богородица е останала непорочна. Тя пристигнала когато света Богородица вече била родила, усъмнила в нейната непорочност и поискала да провери. Тогава ръката й се вдървила и се възстановила едва когато признала, че Мария наистина е била непорочна.

         На трона на равенският архиепископ Максимиан (546-554), чиято направа се датира към 550г. е изобразена сцената с вдървената ръка на Саломея.

В Месецослова на император Василий ІІ, а също на много стенописи и икони Саломея изобразена как къпе новородения Иисус. Тя обаче не е била причислена към светиците. При все това във фолклора на вторият ден от Рождество Христово се отбелязвал празника на бабите, т.е. тези които акуширали при раждането и Саломея била почитана подобно на тяхна светица-покровителка. Тъй като епизодът с акушерките при раждането на Христос не е отразен в каноничните евангелия Православната църква не е одобрила изобразяването на обстоятелство, отразено само в апокрифите. По тази причина на много икони и стенописи от по-ново време липсват образите на акушерките.

В миналото не е имало възможност родилките да раждат в болнично заведение. Израждането се е правело от възрастни жени, които имали опит. Те били наричани баби, а израждането се наричало „бабуване”. Оттам е и името на празника Бабинден. Празничният ритуал всъщност отразява подобно на театрална сцена участието на акушерката при раждането – нея я докарват, а след това и връщат с двуколка, поливат й да си измие ръцете, тя къпе деца, дават й се подаръци. Възможно е тази театралност да е остатък от практиката във Византия да се разиграват сценки, които пресъздавали библейски събития, за по-лесно възприемане на Светото писание. Къпането в реката е свързано с Йордановден, но по-късно окъпването на именниците започнало да се върши също на Ивановден и на другите имени дни. Маскирането на участниците в тегленето на двуколката на някои места пък явно е остатък от обичаите за Поганните дни, т.е. това, което се прави до Водокръщи, т. е. до 5 януари.

Освен в чест на бабите-акушерки на този ден се извършвали ритуали също за предпазване от детската болест, наречена бабици или сърдешница. Слагали на коленната на децата пепел и ги карали да го близнат, за да не ловят бабици.

В чест на „бабите” се извършвали три обичая:

Първият обичай е „Къпането на децата от бабата” или „Червяване децата от бабата”, както се казва тоя обичай в с. Медвен.

Вторият обичай е гощавката в дома на бабата.

Третият обичай е „Влечугането на бабата”, т. е. къпането на бабата.

Месецослов на Василий ІІ – в средата долу: „бабата” Саломея къпе Иисус след раждането

 

 

Къпане    или червяване   на   децата.

 

Още от Богоявление бабата-акушерка, която бабувала при ражданията приготвяла масло (прясно биволско или краве), мед, просо, китка от здравец и червена вълна. Сутринта много рано обикаляла всички къщи, където е бабувала. Там първо окъпвала всяко дете, което е пеленаче, а на по-големите умивала очите. Момите и булките поръсвала срещу уроки. Като окъпела детето, тя го помазвала с масло и мед. Туй помазване или миросване в с. Медвен се наричало „червяване”, т. е. черви децата.

Докато червяла, бабата блажала, т. е. благославяла:

Да си червено като власеца,

Да бръмчиш като пчелнца,

Да си сладко като медеца,

Да се въдиш като просото,

Да се гоиш като прасенце!

В с. Марашки Тръстеник бабата носела зърната на суха калина и когато мажела детето, благославяла:

Да си червено като калинка,

Да бръмчиш като пчелица и пр.

В Панагюрище, като окъпела детето, ако е било момче, бабата мажела с масло и просо перчема му, а брадата и мустаците с бяла вълна. Тук бялата вълна означава старост, да остарее. Като мажела, бабата благославяла:

Да побелееш като бялата вълна,

Да остарееш като Рила и Стара планина,

Да се гоиш като прасенце.

Да си здраво като здравец!

Тая вълна се усуквала наляво и се правела на връвчица. Когато детето проходело, я слагали в цървулчето му. Цървулчето се правело от козя кожа, за да скача като козле.

В с. Литаково, Орханийско, бабата мажела челото на детето с вино, масло и просо, което означавало: здраве, изобилие и плодородие.

В с. Бъзовец, Ломско (преселени от Влашко), бабата е приготвяла и малки кравайчета и след окъпването и червенето (мазането) слагала на главата му кравайчето. В Хърлец бабата закичвала кравайчетата с босилек и лист от мушкато, които завързвала с червен конец.

Освен децата бабата помазвала и булките, и момите. Докато ги мажела, тя ги благославяла:

 

На булката:

Да си сладка на мъжа си,

Както е сладък медът.

 

На момата:

Да си сладка на момците,

Както е сладък медът.

 

Гощавка в дома на бабата

 

Като обиколяла всичките къщи, бабата се връщала у дома и се приготвяла за гощавка.

На Бабиден всяка майка, която имала деца, ставала много рано, та децата й да са ранобудни, взимала кърпа и в кърпата връзвала пари и  отивала при бабата; някои отивали с децата. Майката поливала на бабата да се умие и й дарявала кърпата, а бабата поръсвала майката и детето. В с. Бутан, Врачанско поливането на бабата ставало под плодно дърво. След като се умиела топвала залък хляб в мед, та да се раждали сладки деца, а също си взимала орехова ядка, за да се раждат близнаци.

Като наближало времето за обяд всяка жена, на която бабата е бабувала, е трябвало вече да е приготвила прясна погача, кокошка, млин (баница) и бъклица с вино. Това се отнасяло в дома на бабата. Там се правело угощение. И бабата също е била сготвила като за сватба или кръщене. Нареждала се дълга трапеза в най-голямата стая. Родилките се посрещали от снахите или дъщерите на бабата. После родилката отивала при бабата, която седяла начело на трапезата, целувала й ръка и й подавала донесеното. Бабата приемала донесеното и го подавала на снахите си, а дошлата жена сядала на трапезата.

Когато се съберели всичките жени бабата се прекръствала, започвала да яде, като поканвала и другите. Снахите и дъщерите й, макар и женени, през този ден били в дома на майка си да слугуват, т. е. принасят на трапезата гозби, хляб, вино и друго. Тук на трапезата се донасяло всичко, което е била сготвила бабата, и това, което е донесено от родителките-жени. Като се нахранели, бабата първа запявала, за да развесели скъпите си гости. След нея започвали да пеят и другите. Тогава влизали двама-трима музиканти с гъдулки да свирят.

Когато минел обядът, започвали да идват и мъжете и започвало да се танцува. „Бабиното хоро” се повеждало от бабата. Хорото продължавало докато бабата решавала, че е дошъл момента да поръси трапезата. Бабата взима решето, слагала в него просо и започвала да сее трапезата и жените, за да раждат. След туй ставали мъжете и един хващал бабата и казвал на другите:

 „Тя е къпала всичките ни деца — сега трябва ние да окъпем нея." „Трябва!" — отговаряли останалите и хващали бабата.

Тогава се намесвали жените и казвали: „Ние ще я откупим, недейте я къпа." Мъжете се съгласявали. Всяка жена хвърляла по някоя пара в същото решето, с което било сеяно просото.

Откарване на „бабата” с двуколка в Харманлийско

 

След това всички излизали на двора и започвали да играят. Бабата си обличала връхните дрехи, забождала от двете страни на главата си две китки здравец и излизала. На двора я чакала двуколка. Щом излезела, музикантите започвали да свирят по-силно ръченица; две жени и двама мъже заигравали ръченица, а другите поемали бабата и я слагали на двуколката. Двуколката я теглели четири мъже отпред т, а отзад бутали четири жени и така отивали да влечугат бабата, т. е. да я къпят на река.Откарвали я до реката и там й изливали на главата една чаша вода. После отново тържествено с музика, песни и танци я връщали у дома.

Като пристигнели до дома й, я сваляли от двуколката и я внасяли в къщи на ръце. Всички жени се изреждали да й целуват ръка и я надарявали с пешкири или кърпа, в която имало вързана някаква пара. Като подаръци се давали също възглавница, престилка, чорапи, калъп домашен сапун. С това приключвало тържеството за Бабинден и всеки си отивал у дома.

 

 

         Към празниците и събитията на 8 януари >>>