ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА БАБИНДЕН
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Бабинден е празник, който е разпространен сред
православните славяни. Той се отбелязвал на втория ден от Рождество Христово,
т.е. на 26 декември, когото е празникът Събор на Пресвета Богородица. У нас
обаче се е получило разместване. Бабинден вместо да остане на 8 януари, т.е.
два дни след 6 януари, когато се е изместил празникът Рождество Христово по т.
нар. „стар стил” се озовал с още 13 дни назад на 21 януари. При въвеждането на
Григорианския календар и от БПЦ били
върнати отново старите датите, но Бабинден вместо на 26 декември се озовал на 8
януари. От 1951г. 21 януари когато се падал Бабинден по т. нар. „стар стил” пък
започнал да се отбелязва като Ден на
родилната помощ.
Вторият ден от Рождество Христово е бил наречен
Бабинден в чест на „бабата” Саломея, която е бабувала при раждането на Христос.
В каноничните евангелия обаче не се споменава, че на Рождество Христово е
присъствала и акушерка. За Саломея се споменава само в т.нар. Църковно
предание, т.е. в апокрифните новозаветни книги. Нейната роля е свързана не със
самото израждане на Христос, а с удостоверяването, че Богородица е останала
непорочна. Тя пристигнала когато света Богородица вече била родила, усъмнила в
нейната непорочност и поискала да провери. Тогава ръката й се вдървила и се
възстановила едва когато признала, че Мария наистина е била непорочна.
На трона
на равенският архиепископ Максимиан (546-554), чиято направа се датира към
550г. е изобразена сцената с вдървената ръка на Саломея.
В Месецослова на император Василий ІІ, а също на много
стенописи и икони Саломея изобразена как къпе новородения Иисус. Тя обаче не е била
причислена към светиците. При все това във фолклора на вторият ден от Рождество
Христово се отбелязвал празника на бабите, т.е. тези които акуширали при
раждането и Саломея била почитана подобно на тяхна светица-покровителка. Тъй
като епизодът с акушерките при раждането на Христос не е отразен в каноничните
евангелия Православната църква не е одобрила изобразяването на обстоятелство,
отразено само в апокрифите. По тази причина на много икони и стенописи от
по-ново време липсват образите на акушерките.
В миналото не е имало възможност родилките да раждат в
болнично заведение. Израждането се е правело от възрастни жени, които имали
опит. Те били наричани баби, а израждането се наричало „бабуване”. Оттам е и
името на празника Бабинден. Празничният ритуал всъщност отразява подобно на
театрална сцена участието на акушерката при раждането – нея я докарват, а след
това и връщат с двуколка, поливат й да си измие ръцете, тя къпе деца, дават й
се подаръци. Възможно е тази театралност да е остатък от практиката във
Византия да се разиграват сценки, които пресъздавали библейски събития, за
по-лесно възприемане на Светото писание. Къпането в реката е свързано с Йордановден,
но по-късно окъпването на именниците започнало да се върши също на Ивановден и на
другите имени дни. Маскирането на участниците в тегленето на двуколката на
някои места пък явно е остатък от обичаите за Поганните дни, т.е. това, което
се прави до Водокръщи, т. е. до 5 януари.
Освен в чест на бабите-акушерки на този ден се
извършвали ритуали също за предпазване от детската болест, наречена бабици или
сърдешница. Слагали на коленната на децата пепел и ги карали да го близнат, за
да не ловят бабици.
В чест на „бабите” се извършвали три обичая:
Първият обичай е „Къпането на децата от бабата” или „Червяване
децата от бабата”, както се казва тоя обичай в с. Медвен.
Вторият обичай е гощавката в дома на бабата.
Третият обичай е „Влечугането на бабата”, т. е.
къпането на бабата.
Месецослов на Василий ІІ – в средата долу: „бабата” Саломея къпе Иисус след раждането
Къпане
или червяване на децата.
Още от Богоявление бабата-акушерка, която бабувала при
ражданията приготвяла масло (прясно биволско или краве), мед, просо, китка от
здравец и червена вълна. Сутринта много рано обикаляла всички къщи, където е
бабувала. Там първо окъпвала всяко дете, което е пеленаче, а на по-големите
умивала очите. Момите и булките поръсвала срещу уроки. Като окъпела детето, тя
го помазвала с масло и мед. Туй помазване или миросване в с. Медвен се наричало
„червяване”, т. е. черви децата.
Докато червяла, бабата блажала, т. е. благославяла:
Да си червено
като власеца,
Да бръмчиш
като пчелнца,
Да си сладко
като медеца,
Да се въдиш
като просото,
Да се гоиш
като прасенце!
В с. Марашки Тръстеник бабата носела зърната на суха
калина и когато мажела детето, благославяла:
Да си червено
като калинка,
Да бръмчиш
като пчелица и пр.
В Панагюрище, като окъпела детето, ако е било момче, бабата
мажела с масло и просо перчема му, а брадата и мустаците с бяла вълна. Тук
бялата вълна означава старост, да остарее. Като мажела, бабата благославяла:
Да побелееш
като бялата вълна,
Да остарееш
като Рила и Стара планина,
Да се гоиш
като прасенце.
Да си здраво
като здравец!
Тая вълна се усуквала наляво и се правела на връвчица.
Когато детето проходело, я слагали в цървулчето му. Цървулчето се правело от козя
кожа, за да скача като козле.
В с. Литаково, Орханийско, бабата мажела челото на
детето с вино, масло и просо, което означавало: здраве, изобилие и плодородие.
В с. Бъзовец, Ломско (преселени от Влашко), бабата е
приготвяла и малки кравайчета и след окъпването и червенето (мазането) слагала
на главата му кравайчето. В Хърлец бабата закичвала кравайчетата с босилек и
лист от мушкато, които завързвала с червен конец.
Освен децата бабата помазвала и булките, и момите.
Докато ги мажела, тя ги благославяла:
На булката:
Да си сладка
на мъжа си,
Както е
сладък медът.
На момата:
Да си сладка
на момците,
Както е
сладък медът.
Гощавка в дома на бабата
Като обиколяла всичките къщи, бабата се връщала у дома
и се приготвяла за гощавка.
На Бабиден всяка майка, която имала деца, ставала
много рано, та децата й да са ранобудни, взимала кърпа и в кърпата връзвала
пари и отивала при бабата; някои отивали
с децата. Майката поливала на бабата да се умие и й дарявала кърпата, а бабата
поръсвала майката и детето. В с. Бутан, Врачанско поливането на бабата ставало
под плодно дърво. След като се умиела топвала залък хляб в мед, та да се
раждали сладки деца, а също си взимала орехова ядка, за да се раждат близнаци.
Като наближало времето за обяд всяка жена, на която
бабата е бабувала, е трябвало вече да е приготвила прясна погача, кокошка, млин
(баница) и бъклица с вино. Това се отнасяло в дома на бабата. Там се правело угощение.
И бабата също е била сготвила като за сватба или кръщене. Нареждала се дълга
трапеза в най-голямата стая. Родилките се посрещали от снахите или дъщерите на
бабата. После родилката отивала при бабата, която седяла начело на трапезата,
целувала й ръка и й подавала донесеното. Бабата приемала донесеното и го подавала
на снахите си, а дошлата жена сядала на трапезата.
Когато се съберели всичките жени бабата се прекръствала,
започвала да яде, като поканвала и другите. Снахите и дъщерите й, макар и
женени, през този ден били в дома на майка си да слугуват, т. е. принасят на
трапезата гозби, хляб, вино и друго. Тук на трапезата се донасяло всичко, което
е била сготвила бабата, и това, което е донесено от родителките-жени. Като се
нахранели, бабата първа запявала, за да развесели скъпите си гости. След нея започвали
да пеят и другите. Тогава влизали двама-трима музиканти с гъдулки да свирят.
Когато минел обядът, започвали да идват и мъжете и
започвало да се танцува. „Бабиното хоро” се повеждало от бабата. Хорото продължавало
докато бабата решавала, че е дошъл момента да поръси трапезата. Бабата взима
решето, слагала в него просо и започвала да сее трапезата и жените, за да
раждат. След туй ставали мъжете и един хващал бабата и казвал на другите:
„Тя е къпала
всичките ни деца — сега трябва ние да окъпем нея." „Трябва!" —
отговаряли останалите и хващали бабата.
Тогава се намесвали жените и казвали: „Ние ще я
откупим, недейте я къпа." Мъжете се съгласявали. Всяка жена хвърляла по
някоя пара в същото решето, с което било сеяно просото.
Откарване на „бабата” с двуколка в Харманлийско
След това всички излизали на двора и започвали да
играят. Бабата си обличала връхните дрехи, забождала от двете страни на главата
си две китки здравец и излизала. На двора я чакала двуколка. Щом излезела, музикантите
започвали да свирят по-силно ръченица; две жени и двама мъже заигравали ръченица,
а другите поемали бабата и я слагали на двуколката. Двуколката я теглели четири
мъже отпред т, а отзад бутали четири жени и така отивали да влечугат бабата, т.
е. да я къпят на река.Откарвали я до реката и там й изливали на главата една
чаша вода. После отново тържествено с музика, песни и танци я връщали у дома.
Като пристигнели до дома й, я сваляли от двуколката и
я внасяли в къщи на ръце. Всички жени се изреждали да й целуват ръка и я
надарявали с пешкири или кърпа, в която имало вързана някаква пара. Като
подаръци се давали също възглавница, престилка, чорапи, калъп домашен сапун. С
това приключвало тържеството за Бабинден и всеки си отивал у дома.