ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

НАРОДНИ ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ ИЛИНДЕН

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и събития] [Ново]

 

 

Свети пророк Илия – икона от храма „Свети пророк Илия”, с. Боженци, Габровска област

 

На 20юли се почита паметта на свети пророк Илия. В българската народна традиция свети Илия е наричан свети Илия Гръмодолец, свети Илия Гръмоломник и свети Илия Гръмовник. Гръмотевиците в нашия фолклор са се обяснявали с трясъкът от огнената колесница, с която свети Илия бил взет от Бога.

Според народните приказки света бил поделен между свети Иван, свети Никола, свети Петър и свети Илия. На първия се паднало кумството и богомолството, на втория да ходи по морето и да пази корабите, на третия ключовете от райските порти, а на четвъртия – небето и гръмотевиците. Ето как е описан неговия „дял” в една народна песен (СНУ, ІІ, 26, ІІІ, 35):

Паднали му се летни гръмотевици;

Паднали му се летни трескавици;

Да лети под синьото небо,

Да лети с тъмните облаци;

Да заключва Черното море,

Да заключва, още да отключва;

Да дава роса и дъждове.

На този ден колели стария петел, наречен „баща”, като са оставяли нов „млад баща” на кокошките. За този ден са се правели също обредни хлябове, наречени колач, боговица и колак „свети Илия”. Първият в центъра е украсен със спираловидна фигура оформяща роза-слънце, а около нея са разположени елементи приличащи на кобилица. Боговицата е украсена с кръст състоящ се от 4 Y-образни елемента, с разтворената част навън, като зад всеки от тях стои елемент с форма на кобилица. При третия в центъра отново има спираловидна роза-слънце, която се намира в средата на кръст образуван от две двойки успоредни пресичащи се линии (подобно на: #). Петелът и хлябовете били прекъдявани преди да започнат да ги ядат. На някои места правели курбан, който приготвяли от петела или от бика. Курбанът с бика се правел от цялото село – събирали се пари и се купувал нов бик, а стария бик го заколвали и готвели. Този курбан се ядял на обща трапеза на мегдана или на оброчището край селището.

Според народните поверия ако на този ден прогърмяло, то нямало да има орехи и лешници.

Илинден е професионалния празник на кожухарите и кюркчиите, тъй като когато се възнесъл на небето той хвърлил своята връхна дреха на своя ученик Елисей. В Прилеп чираците и калфите освен на Илинден, който празнуват заедно с майсторите, отделно имат и втори празник на свети Елисей на 14 юли. На този ден в Прилеп празнували също орачите, файтонджиите и фурнаджиите

На Илинден също е прието всички да се къпят за здраве.

 

 

Към празниците и събитията на 20 юли >>>