ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ ИЛИНДЕН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети пророк Илия – икона от храма „Свети пророк Илия”, с. Боженци, Габровска област
На 20юли се почита паметта на свети пророк Илия. В
българската народна традиция свети Илия е наричан свети Илия Гръмодолец, свети Илия Гръмоломник
и свети Илия Гръмовник. Гръмотевиците в нашия фолклор са се обяснявали с
трясъкът от огнената колесница, с която свети Илия бил взет от Бога.
Според народните приказки света бил поделен между
свети Иван, свети Никола, свети Петър и свети Илия. На първия се паднало
кумството и богомолството, на втория да ходи по
морето и да пази корабите, на третия ключовете от райските порти, а на
четвъртия – небето и гръмотевиците. Ето как е описан неговия „дял” в една
народна песен (СНУ, ІІ, 26, ІІІ, 35):
Паднали му се летни гръмотевици;
Паднали му се летни трескавици;
Да лети под синьото небо,
Да лети с тъмните облаци;
Да заключва Черното море,
Да заключва, още да отключва;
Да дава роса и дъждове.
На този ден колели стария петел, наречен „баща”, като
са оставяли нов „млад баща” на кокошките. За този ден са се правели също
обредни хлябове, наречени колач, боговица и колак „свети Илия”. Първият в центъра е украсен със
спираловидна фигура оформяща роза-слънце, а около нея са разположени елементи
приличащи на кобилица. Боговицата е украсена с кръст
състоящ се от 4 Y-образни елемента, с разтворената
част навън, като зад всеки от тях стои елемент с форма на кобилица. При третия
в центъра отново има спираловидна роза-слънце, която се намира в средата на
кръст образуван от две двойки успоредни пресичащи се линии (подобно на: #). Петелът и хлябовете били прекъдявани
преди да започнат да ги ядат. На някои места правели курбан, който приготвяли
от петела или от бика. Курбанът с бика се правел от цялото село – събирали се
пари и се купувал нов бик, а стария бик го заколвали и готвели. Този курбан се
ядял на обща трапеза на мегдана или на оброчището край селището.
Според народните поверия ако на този ден прогърмяло,
то нямало да има орехи и лешници.
Илинден е професионалния празник на кожухарите и
кюркчиите, тъй като когато се възнесъл на небето той хвърлил своята връхна
дреха на своя ученик Елисей. В Прилеп чираците и
калфите освен на Илинден, който празнуват заедно с майсторите, отделно имат и
втори празник на свети Елисей на 14 юли. На този ден
в Прилеп празнували също орачите, файтонджиите и фурнаджиите
На Илинден също е прието всички да се къпят за здраве.