ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИТЕ
МЪЧЕНИЦИ ЕВАНГЕЛ, ЕПИКТЕТ И АСТИОН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Светите мъченици Евангел, Епиктет и Астион
На 29 юни се почита паметта на светите мъченици Евангел, Епиктет и Астион. Светите Епиктет и Астион живели по
времето на император Диоклециан (284-305).
Свети Епиктет бил презвитер
и от млади годи се бил посветил на Бога. Той имал дар да изцелява всякакви
болести: връщал зрението на слепи, изцерявал прокажени, възстановявал
разслабени, прогонвал бесове.
Астион отишъл на разходка там където живеел свети Епиктет и двамата се срещнали. Астион
бил син на градоначалника на съседния град Александър, а майка му Маркелина била дъщеря на сенатора Юлиан. По това време той
бил на 18г.
Свети Епиктет със своята
проповед го убедил да се покръсти. Астион помолил
като се покръсти да отидат да живеят в някоя далечна страна, защото бил
единственото дете на своите родители и се опасявал, че като остане там и ги
вижда опечалени, то това можело да разколебае вярата му.
Те се качили на кораб и отишли в град Алмирис (дн. Рамзин, разположен
край южния ръкав на река Дунав). Там двамата започнали да извършват чудеса и
хиляди хора както от Алмирис и пределите на
империята, така и от съседните скитски земи повярвали в Христос.
А дяволът, виждайки ставащото се опитал да подмами Астион. Момчето трябвало да отиде за вода, но по това време
свети Епиктет беседвал с посетители. Затова свети Астион решил да не ги прекъсва и излязъл без да получи
благословия от презвитера. А дявола се възползвал от това и възбудил в него
лоши помисли. Младежът три дни се опитвал да се бори с тях. Свети Епиктет забелязал, че е смутен и помръкнал и го разпитал
какво е станало. След като свети Астион се изповядал
и се помолили заедно със своя наставник, той видял черен юноша със свещ да бяга
от него, казвайки: „Твоята изповед, Астионе, днес
посрами моята велика сила и вашата молитва ме неправи невъоръжен”.
Идолослужителите също не останали равнодушни към дейността на двамата,
защото от мнозина от езичниците се покръствали.
Когато в града пристигнал тамошния управител Латрониан,
то идолослужителите донесли, че двамата християни
вършат чудеса, привличат хората към вярата и ги подтикват да не принасят жертви
на идолите. Латрониан наредил да ги заловят и да ги
изправят на съд пред него. Когато ги завели при него, той като ги видял, се смутил,
защото дори външният им вид внушавал респект. Свети Епиктет
тогава бил на 60г. Той бил висок на ръст и с дълга брада. Свети Астион също бил висок и с красива външност. Управителят
започнал да ги разпитва какви са и откъде са, а те му отговорили, че са
християни. Тогава Латрониан наредил да ги подложат на
мъчения. Телата им били стъргани и обгаряни с огън. Двамата мъченици
постоянно повтаряли: „Ние сме християни! Да бъде над нас волята на нашия Бог!”.
След като мъченията не дали резултат, управителят наредил да бъдат върнати в
тъмницата. А тъмничарят Вигилянций, като слушал
думите им, ги запомнил, защото решил, че те са магически и предпазват от болка.
Той започнал да беседва с мъчениците за тези думи и
след като опознал вярата им се покръстил с цялото си семейство. След пет дни
светците отново били изправени пред управителя. Те отново отказали да се
отрекат от вярата си и отново били подложени на мъчения. Първо натрили раните
им с оцет и сол. После ги потопили в казан с вряща смола, но те останали живи и
невредими. Виждайки това управителят наредил да ги върнат в тъмницата и да
спрат да им дават храна и вода. Така те прекарали 30 дни. След това отново били
изправени пред управителя. Той отново се опитал да ги склони да се откажат от
вярата си. Те му отговорили, че е обладан от бяс, но ако склони, те са готови
да го излекуват. Като чул това, той заповядал да ги удрят с камъни по устата,
след това да ги бият с тояги и след като не постигнал нищо, наредил да бъдат
посечени с меч. Първо бил убит свети Астион, а след
него Епиктет. Вечерта Вигилянций
заедно с останалите християни взел тайно телата на мъчениците
и ги погребали.
Двамата мъченици пострадали
около 290г.
Вечерта Латрониан бил
обладан от бяс. Когато на другия ден се явил в градската управа, той започнал
да буйства, извадил меча си и с него започнал да нанася рани на намиращите се в
сградата. Хората го хванали, отнели му меча, набили го, завързали му ръцете и
го затворили в една стая, където той починал след два дни, задушен от беса.
По време на мъченията в града се случил съгражданин на
Астион, който добре познавал него и родителите му.
Той го познал и като се прибрал, разказал на родителите му. Родителите му
незабавно заминали за Алмирис, но не успели да
заварят сина си жив.
Свети Астион се явил на Вигилянций и му поръчал да посрещне родителите му. Вигилянций ги посрещнал, разказал им за смъртта на сина им,
завел ги на гроба му и им разяснил християнската вяра. Те решили да се помолят.
По време на молитвата им се явили двамата мъченици,
които приветствали Александър и Маркелина като
христови ученици. Научавайки за станалите чудеса в града пристигнал тамошния
епископ Евангел, който въздал прослава на мъчениците и покръстил Александър и Маркелина.
Александър и Маркелина когато се завърнали у дома раздали богатството си
и живели богоугодно до края на живота си.
В гръцките санаксири на 7 юли
е отбелязана паметта на светия мъченик Евангел, който
бил посечен с меч, но няма сведения за времето и мястото на посичането му. Няма
сигурни сведения, дали мъченика Евангел е идентичен с
епископа на Томи, който е покръстил родителите на свети Астион.