ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
ЗОСИМ СОЗОПОЛСКИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Храмът „Свети Зосим” в Созопол - патронна икона от царския ред на иконостаса и релефната икона над входа
По време на император Траян (89–117) християните били
подложени на гоненията. Видно от писмото на императора до Плиний Млади, Траян
разпоредил да не се преследват хора по анонимни доноси, а тези, които бъдели
изобличени или си признаели, да бъдели наказани само ако не се разкаели и
откажели да се поклонят на езическите богове.
Домициан, управителят на Антиохия Писидийска, намираща
се в Мала Азия отишъл при императора и му било разрешено да подложи на мъчение
всеки християнин, който не пожелаел да принесе жертва на боговете. По обратния
път той преминал през град Созопол, който тогава носел името Аполония. Тъй като
е имало два града, които са носили и двете имена Созопол и Аполония, като и
двата са били също и епископски центрове, то има разногласия дали става дума за
този в Тракия, т.е. днешния български град Созопол или за този в Писидия (дн. Улуборлу).
Под властта на Домициан е бил Созопол Писидийски, но тъй като той е задържал
свети Зосим при завръщането си от среща с император Траян, то е възможно да
става думи и за този в Тракия. Малко е вероятно Домициан да е извършвал гонение
на християните извън своята област, но от друга страна обстоятелството, че
екзекуцията не била извършена в Созопол/Аполония, а светецът е бил отведен в
Конон в Писидия за да продължат мъченията и да бъде убит, то това може да се
разглежда като аргумент, че управителят не е бил на своя територия и е предпочитал
да се завърне в подвластните си земи и там да продължи. Годината на събитието
не е известна, но ако свети Зосим е живеел в Писидия, а Домициан се е срещал с
Траян в Мала Азия, то това най-вероятно ще е станало по време на Източната
кампания, в периода на пребиваване на императора там, т.е. след 7 януари 114г.
когато пристигнал в Антиохия и преди 9 август 117г. когато починал в Селинус,
Киликия. В случай, че свети Зосим е бил задържан в Созопол в Тракия, то имайки
предвид, че Домициан се е движел покрай Черно море след срещата си с
императора, то тя най-вероятно ще е състояла по време на някоя от двете
Дакийски войни, т.е. в периода 101-107г., като по-вероятно това се е случило
при Втората Дакийска война (105-107), когато императорът лично ръководел
военните действия.
Научавайки за приближаването на управителя и за
предстоящото гонение, един от тамошните войници на име Зосим решил изостави
военната си служба, да се покръсти и да живее в съответствие с християнските правила.
Няколко дни след като Домициан пристигнал, един от
местните жреци му казал, че там живеел един воин, който се отрекъл от воинския
си чин, станал християнин и отказал да почита езическите богове.
Управителят наредил да доведат при него Зосим и като
разбрал, че е християнин, му заповядал да принесе жертва на езическите богове,
а като получил отказ, го заплашил с мъчения и го затворил в тъмницата.
След като престоят в затвора не сломил волята на свети
Зосим, то управителят наредил да се пристъпи към изтезанията. Първо бил нанесен
побой на мъченикът, след това бил разтегнат кръстообразно. Свети Зосим твърдо
понесъл изтезанията и Домициан започнал да се притеснява, че виждайки неговата
вяра мнозина ще приемат християнството. Затова той решил, че вместо да полага
напразни усилия, е било по-добре за назидание на останалите да го погуби чрез
ужасна смърт. Наредил да донесат медно легло, да разпалят под него огън и след
това да поставят светецът над него. С Божията помощ обаче свети Зосим останал
невредим. Смутен от станалото Домициан поставил мъченика под стража.
След това Домициан потеглил към град Конон в Писидия
(носел е също имената Колония Юлия Августа Пия Фида Комана и Юстинианопол;
намирал се е на 1650м. надморска височина, а след като е бил разграбен от
турците през ХІІІв. повече не е бил възстановен; руините му са при дн. гр.
Гьонен) и наредил свети Зосим завързан да го следва до там. Пристигайки там,
той отвел мъченикът в съдилището и наредил да му обуят железни сандали със
стърчащи гвоздеи и да го превържат с верига към коня, за да върви след него.
Свети Зосим обаче с Божия помощ успял и в това изпитание. След този неуспех
Домициан заповядал да го вкарат в тъмницата и да го държат там без вода и храна
докато умре. Бог обаче му изпратил храна и вода. Когато го отвели отново при
Домициан, управителят се изненадал от това, че е в добро състояние. За да
излезе от смущаващото положение, той му казал, че се надявал след като се е
възстановил напълно и е дошъл на себе си, то ще размисли и ще принесе жертва на
идолите. Свети Зосим отново отказал и бил окачен на едно дърво, след което
започнали да стържат тялото му с железни гребени. Тъй като и това не дало
резултат, Домициан наредил горят мъченика със запалени свещи. Това също не дало
резултат и управителят наредил свети Зосим да бъде посечен.
Екзекуцията била извършена на 19 юни, на който ден се
почита паметта на свети Зосим.
В Созопол се намира храмът
"Свети Зосим", който е построен на място, което е било извън крепостните
стени, а в годините на турското робство се е намирал извън града.