ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА СВЕТИ НАУМ ОХРИДСКИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Наум – мозаечна икона от манастира „Свети Архангел Михаил” („Свети Наум”) край Охридското езеро
На 20 юни се почита паметта на свети Наум Охридски –
един от учениците на свети Кирил и Методий, които са преподавали в България и
който заедно със своите учители е причислен към светите Седмочисленици.
В Прилеп този ден е бил празник на
абаджийско-чохаджийския еснаф. Затова и отбелязването на събитието е било
свързано най-вече с тази организация.
Подготовката за празника започвала месец по-рано, като
майсторите и калфите от еснафа отивали на поклонение в манастира. Тези, които
били възпрепятствани изпращали парична помощ на манастира. Монасите пък
подарявали риби летници на майсторите.
Два-три дни преди празникът чаушинът на еснафа
повиквал всички майстори при устабашията. Всеки майстор записвал имената на
всички свои живи и починали за да се четат по време на литургията. По време на
тази сбирка всеки майстор, калфа и чирак давал определена сума пари. Събраната
сума се разпределяла на три части. Едната част била за благотворителност и
обществено-полезна дейност – с тези пари се поддържали училището и църквата. С
другата част от парите се използвали за коливо, пшеница, вино, брашно и др. под.
Вечерта срещу празника майсторите отивали на вечерня в
черквата, където се освещавали 5 хляба. На другата сутрин след черковната
служба се взимали просфората и коливото. От житото раздавали на хората, които
били в черквата.
После целия еснаф отивал на гости на устабашията в
дома му за да му пожелаят „за много години”. Устабашията ги черпел с кафе,
ракия и някакво мезе – туршия от пипер и разсол. Накрая се раздавали шекерчета
като почерпка.
След това членовете на еснафа се прибирали по
домовете, където идвали гости да ги поздравят за празника. След пладне
членовете на еснафа се събирали извън града, където под хладната сянка на
върбите се веселели. Това празненство се организирало за сметка на еснафската
каса.