ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА ЕНЬОВДЕН
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Йоан Кръстител – мозайка в храма „Света София” в Цариград
Празникът посветен на Рождеството на свети Йоан Кръстител е известен в българския народен календар като Еньовден. Срещат се и други народни названия на празника: Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивънден (Охрид), а в Търновско – Иван Билобер или Иван Брюлню.
Според народните вярвания на този ден слънцето е
достигнало своята крайна точка на пътуването си към лятото и от този момент
насетне си обличало кожуха започвало да се връща към зимата. Преди да потегли
към зимата, на Еньовден слънцето се окъпвало в жива вода. Според поверието
слънцето се радвало, че поема към зимното си леговище, където да си почине и
затова било радостно и играело. Играта на слънцето можела да се види когато то
изгрявало.
На този ден освен слънцето в живата вода се къпели и
болестите. Освен тях се къпели и хората. В миналото баните са били нещо доста
луксозно. В градовете, където имало обществени бани хората обикновено се къпели
в събота, та в неделя да са чисти, когато щели да ходят на черква. Но не
навсякъде имало обществени бани. Донасянето на вода и затоплянето й, а също и
на помещението изисквало доста усилия. Живеещите на една улица или в един район
често се редували при „паленето на банята”, т.е. се редували, като всяка
седмица едно от семействата подготвяло домашната баня, а в нея се къпели освен
тях и всички съседи. С Еньовден започвало и астрономическото лято, когато
времето било топло и позволявало къпането и на открито или без да се подгрява
предварително самото помещение. Затова на този ден се правело ритуално къпане.
Брането на билки започвало още от народните празници
Еремия и Гергьовден, като се беряло и на Спасовден. Но се е вярвало, че
най-лековити са билките, които са набрани на Еньовден. Вярвало се, че има 77
½ болести, като за всичките 77 имало цяр, освен за половинката. Затова
след като се наберели 77 билки, за половинката не се откъсвал целия стрък, а се
отцепвала само половинката с цвета, при това със затворени очи и се късало
растението, което случайно попаднело в ръката.
Билките се берели сутрин рано. Билкарките, врачките и
магьосниците гледали да отидат преди другите, та да не ги видят какво берат. За
да преварят останалите, те излизали още по първи петли и отива на диви и
затънтени места.
С част от набраните билки се приготвял Еньовски венец.
Използвали се всякакви билки, но задължително трябвало да има вратига,
комунига, чемерика и тинтява, а най-много – еньовче. След като наберели билките
и минели край реката да се окъпят, берачите се прибирали и изплитали венеца.
Превел се обръч от черничева, ябълкова или крушова пръчка – достатъчно голям,
за да могат да се провират през него. Билките се увивали с червен конец. След
като се направел венеца, той бил хващан от две булки, започвали да се пеят
песни и да се провират през венеца – първо децата, после момите и булките и
накрая жените. Вярвало се, че и самото провирането през венеца три пъти лекувало
родилките от навите – това били
духовете на деца умрели преди да бъдат кръстени, които в дъждовните нощи в
образа на голи пилета кръжали около комините, издавали крясъци и нападали
детето и родилката за да пият от кръвта им. След провирането венецът се окачал
в къщата или под стряхата и при нужда късали от него билки.
На Еньовден се правел Еньо и Еньова булка. Разликите в
названието се дължат на местните практики, като според едни това бил самия
Еньо, а според други Еньовата булка.
За Еньова булка избирали малко момиченце на възраст
между 3 и 5г., което трябвало да е изтърсак, т.е. последното което се е родило
в семейството, а неговите родители трябвало да са първовенчани и още живи.
Момичето се обличало като булка и му се слагало на главата було, което
обикновено е червено, но някъде, като напр. в с. Медвен Котленско е било бяло.
Накитите, с които украсявали момичето се взимали от тези, които се били оженили
през годината. Тази Еньова булка била носена поред от 4 моми, като се считало,
че не е на добро, ако преди края на обреда момичето се добре до земята. Под
съпровод на песни с Еньовата булка започвала обиколка. Първо се поемало на
изток към изгрева на слънцето. Когато стигнели до кръстопът, момата, която
носела Еньовата булка я сваляла от рамената си, сядала, слагала я в полата си,
а другите около тях пеели и играели. Спирали също при чешмите и кладенците,
където също се пеело и играело хоро. Като стигнели до реката, то 4-те моми,
които я носели се разделяли, като по две заставали от двете страни на реката.
Тогава момите, които били на противоположния бряг на който е била булката започвали
да й задават въпроси каква ще са добивите за различните продукти (жито, вино,
сусам, ечемик), момичето отговаряло наслуки и се вярвало, че каквото кажело
щяло да се случи. В с. Русокастро, Бургаска област дори питали булката на каква
цена ще се продават продуктите от новата реколта. След това връщали булката у
дома й, като отново изпявали песните, които били изпълнили при взимането й
оттам. Смятало се, че изпълнението на обреда носело на селото берекет,
предпазвало от болести, от бродници и от градушки.
На този ден, както на Нова Година, Лазаровден и
Гергьовден се извършвал обреда Ладуване. При него в мълчана вода се слагали
китките или пръстените на момите и престоявали през нощта под някое цвете. На
другия ден се правело гадаенето, като се пеели песни описващи какъв ще е бъдещия
мъж (професия, пияница, вдовец) или пък дали момата щяла да се омъжи и да роди,
Еньовата булка бъркала в котела с мълчана вода и чийто простен или китка
извадела – на тази мома изпятото в песента било късмета.
На този ден обаче бродници или житомамници обикаляли
полето и отнемали плода от нивите, за да го пренесели на друго място. Затова пъдарите
внимателно следели да не се появят такива. Бродницата отивала вечерта и като се
стъмняло се събличала гола, възсядала кросно и си забождала лъжица отзад. Така
обикаляла три пъти нивите, на които искала да отнеме плода. После спирала,
слагала си лъжицата в устата, а после пак отзад. Заставайки пред нивата, тя
правела някакъв знак и казвала: „Тука ли си Еньо! Що ме не питаш защо съм дошла?”.
Тогава цялата нива се прекланяла, освен царят на нивата, т.е. стръкове, които
имали по 2-3 класа. Бродницата откъсвала класовете на царя и ги взимала със
себе си и ги хвърляла в своята нива или в нивите на своето село. След това растенията
в нивата с отнет плод потъмнявали, а плодовете им ставали празни и леки, докато
в тази, в която бил занесен класовете ставали тежки и едри. Понякога класовете
се хвърляли и в хармана – тогава там, където бил отнет плода излизала много
плява, но малко зърно.