ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
АПОСТОЛ
ПАВЕЛ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Павел пристига в Кавала (античния Неапол) на път за Филипи – мозайка в Кавала, на мястото, на което се предполага, че апостолът е проповядвал пред жителите на града (Деян. 16.11)
На 29 юни се почита паметта на светите върховни
апостоли Петър и Павел.
Рожденото име на апостол Павел е било Савел. Името
Савел е еврейско и означава „Желан”, „измолен”, а Павел е латинско и означава
„малък”. Той бил евреин от Виниаминовото коляно. Бил роден в Тарс в Киликия.
Той произхождал от знатно семейство, което било удостоено с римско гражданство.
Бил роднина на първомъченика свети Стефан. Павел получил добро образование.
Родителите му го изпратили да учи в Йерусалим при известния учител Гемалил. Там
негов съученик и другар бил бъдещия апостол Варнава. Павел се присъединил към
фарисеите – една от двете основни групировки сред изповядващите юдейството. Освен
това Павел бил обучен и на занаят – да прави шатри.
Като ревностен фарисей първоначално той станал гонител
на християните. Не само се подигравал на своя някогашен приятел апостол
Варнава, но дори одобрил убийството на своя роднина архидякон Стефан и макар да
не бил сред тези, които хвърляли камъни, той им оказал помощ, като се ангажирал
да пази дрехите им, докато те погубват светеца.
След това той получил пълномощия от еврейските
първосвещеници да залавя християните и да ги води на съд. Първоначално вършел
това в Йерусалим, а по-късно започнал да го прави и в други градове. Снабден с
писма на първосвещеника до синагогите Павел се отправил за Дамаск за да залови
намиращите се там християни и да ги отведе на съд в Йерусалим.
Когато наближил Дамаск, Павел бил заслепен от силна
светлина от небето и паднал на земята. Тогава чул глас: „Савле, Савле, що Ме
гониш?”. А той отговорил: „Кой си Ти, Господине?” И чул: „Аз съм Иисус, Когото
ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.” Той, разтреперан и ужасен,
проговорил: „Господи, какво искаш да направя?” А Господ му рекъл: „Стани и влез
в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.”
Павел се изправил, но тъй като нищо не виждал, то
стигнал до Дамаск воден от спътниците си. Там прекарал три дни в пост. Тогава
Господ се явил на един от 70-те апостолски ученици на име Ававий и му казал: „Стани,
та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Юдината къща един
тарсянин, на име Савел; ето той се моли, и видя във видение мъж, на име Ананий,
влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.” Ананий бил смутен от
поставената задача, защото до него вече била достигнала мълвата за гоненията на
християните, които вършел Павел и запитал: „Господи, слушал съм от мнозина за
тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим; той и тук има власт
от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.” Но Господ му
казал: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи,
царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое
име.”. Ананий отишъл в къщата, където намерил незрящия и като възложил ръцете
си върху него му казал: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по
който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Свети.”
Тогава Павел прогледнал отново. Удивен от случилото се той повярвал в Христа и
започнал да проповядва в синагогите, че Христос е син Божи.
Евреите, смутени от случилото се решили да убият Павел
и започнали да дебнат край градските порти. Тогава намиращите се в Дамаск
християни го спуснали с кошница през градската крепостна стена и той заминал за
Йерусалим. Там той се опитал да се присъедини към апостолите, но заради онова,
което бил правел до този момент християните се бояли от него. С помощта на
апостол Варнава той се присъединил към апостолите и започнал да проповядва.
Благодарение на доброто си образование той надделявал в споровете дори с
елините, които се славели със своята образованост и ораторска подготовка. А те,
озлобени от неуспеха си се сговорили да го убият. Затова апостолите го
изпратили в Кесария, а оттам в Тарс. По-късно се върнал в Йерусалим.
След това апостолите Павел и Варнава отишли да
проповядват в Селевкия, откъдето се отправили за Кипър. При проконсула на Кипър
Сергий Павел имало един юдеин-лъжепророк наричан Вариисус, а наричан също Елим.
Този магьосник се противопоставил на делото на апостолите и се опитал да
отвърне проконсула от християнската вяра. По време на диспута пред проконсула
апостол Павел казал на магьосника: „О, ти, който си пълен с всякакво коварство
и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да
изкривяваш правите Господни пътища? И сега ето, ръката Господня е върху тебе:
ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето.”. Тогава магьосникът
загубил зрението си и се видяло, че измамните му умения не могат да се мерят с
Божията сила. След това апостолите отпътували от Патос за Пергия Памфилска, а
след това посетили Антиохия Писидийска. Там първо проповядвали в синагогата, но
след като местните евреи започнали да им противоречат и възразяват, те им
казали: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го
отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се
към езичниците. Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на
езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя”. В резултат от техните проповеди
християнството започнало да се разпространява и сред тези, които не били юдеи.
Тогава тамошните евреи подбудили местните първенци и те прогонили апостолите,
които заминали за Икония. Там също успели да привлекат мнозина към
християнството, което предизвикало гнева както на местните юдеи, така и на
езичниците. Затова апостолите трябвало да заминат и се отправили за Листра. Там
изцерили един хром по рождение. Тогава местните жители помислили, че са
боговете, като нарекли Варнава – Зевс, а Павел – Хермес. Жрецът на Зевс дори
решил да организира жертвоприношение, довел юници и донесъл венци. Апостолите
обаче обяснили, че те са обикновени хора като тях, но служат на Живия Бог,
който сътворил небето и земята и чрез него са извършили чудото.
А евреите от Антиохия и Икония, с които апостолите
били спорили, като разбрали къде са намират Павел и Варнава отишли в Листра.
Там набили Павел с камъни и като помислили, че е мъртъв, го изхвърлили извън
града. А когато учениците му се събрали около него, той се върнал в града, а на
следващия ден заедно с Варнава заминал за Дервия. След като проповядвали там,
те отново посетили Листра, Икония и Антиохия за да утвърдят вярата на
последователите си. След това поставили там презвитери и продължили пътя си,
като преминавайки през Писидия стигнали до Памфилия.
Тъй като възникнал спор между Павел и Варнава дали
трябва да се обрязват покръстените езичници, двамата се завърнали в Йерусалим,
за да обсъдят това с останалите апостоли. Апостол Петър произнесъл слово, че не
е необходимо да се обрязват и езичниците. Тогава апостолите съставили следното
писмо до християните от Антиохия, Сирия и Киликия: „Понеже чухме, че някои,
излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели
да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, ние, като се
събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас
заедно с нашите обични Варнава и Павла, човеци, които изложиха на опасност
живота си за името на Господа нашия Иисус Христос. И тъй, ние пратихме Юда и
Сила, които и устно ще ви обяснят същото. Защото, угодно бе на Светия Дух и нам
да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате
от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на
други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите.
Здравейте!”.
Павел и Варнава се завърнали в Антиохия. Там решили да
продължат да обикалят и разпространяват християнската вяра. Тогава Варнава с
апостол Марко се отправил за Кипър, а апостол Павел заедно със Сила потеглили
през Сирия и Киликия. После преминали през Фригия, Галатия, малоазийската Мизия
и Троада.
В Троада апостол Павел имал видение, че трябва да
отиде да проповядва в Македония. Тогавашната римска провинция Македония се
намирала в района на днешните градове Кавала и Одрин, а не там, където е била
държавата на Филип ІІ Македонски. Апостол Павел отплувал от Троада, преминал
през остров Самотраки, а оттам стигнал до Неапол – дн. град Кавала. След това
отишли в главния град на провинцията Филипи.
Там имало една слугиня, която врачувала, от което
господарите й печелели много. Тя вървяла след Павел и придружителите им и
викала: „Тия човеци са раби на Бога Всевишни и ни възвестяват път за спасение.”.
Тя правела това много дни. А апостол Павел, отегчен от нея, наредил на духа,
който я бил обладал: „В името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея.”
И духът излязъл в същия час. А господарите й, като видели, че са загубили
източника си на печалба се разгневили, заловили Павел и Сила и ги завлекли на
тържището при началниците, като ги обвинили, че бунтуват града. Тогава от
градската управа наредили да ги бият с тояги, а след това ги хвърлили в
тъмницата. А вечерта настанал голям трус, при който вратите на тъмницата се
отворили. Тъмничарят, като видял станалото се покръстил. На сутринта
управниците наредили на тъмничаря да ги пусне. Свети Павел обаче отговорил, че
без вина са ги били и затворили и поискал да дойдат и да ги изведат.
Управниците, като чули, че единият от задържаните е римски граждани, отишли и
се извинили.
След това Павел и Сила напуснали Филипи и преминавайки
през Амфипол и Аполония достигнали до Солун. Там апостол Павел също посетил
синагогата, в която проповядвал. Част от гърците и намиращите се в града евреи
се покръстили, с което предизвикали гнева на останалите юдеи. Те заловили Язон,
при който били отседнали Павел и Сила и заедно с няколко други християни го
отвели при градската управа, където обвинили апостолите, че размирявали
страната и проповядвали срещу императора, тъй като твърдели, че има друг цар –
Исус. В управата взели гаранция от задържаните и ги пуснали. А вечерта Павел и
Сила заминали за Бер. Но солунските юдеи, като разбрали, че проповедниците са
там, отишли в Бер за да настроят жителите му срещу Павел. Той оставил
помощниците си Сила и Тимотей в Бер, а той самия заминал за Атина да ги изчака
да дойдат при него.
В Атина той заварил град пълен с езически идоли. Там
както обикновено отишъл да проповядва в синагогата. Тамошните евреи и философи
го отвели в ареопага, за да узнаят какво е това ново учение. В резултат от
проповедта някои от местните жители се приобщили към християнството, сред които
били Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара.
От Атина апостол Павел отишъл в Коринт. Проповедите му
обаче предизвиквали и недоволство сред непокръстените евреи. В Ахая той бил
заловен и отведен при проконсула Луций Юний Аней Галион (проконсул на Ахая в
периода 51-52г., рождено име Луций Аней Новат, син на Сенека Стари, брат на
Сенека Млади и чичо на поета Марк Аней Лукан). Когато Галион разбрал, че става
дума за религиозен спор отказал да се намесва. А елините хванали началника на
синагогата Состен и го набили пред самото съдилище.
После апостол Павел заедно с Акил и Прискил тръгнал за
Сирия. По пътя проповядвал в Ефес, където оставил Акил и Прискил. После през
Кесария отишъл до Йерусалим, а след това в Антиохия. Като престоял там
продължил своята обиколка, като обходил Галатия и Фригия.
По-късно отново посетил Ефес. Там се подигнало
брожение от местните скулптури и художници, че християнските проповедници ще лишат
от поклонници храма на Артемида Ефеска и това ще доведе до упадък на занаята
им, храма и града. За да не предизвиква клевети, че предизвиква бунт, свети
Павел напуснал Ефес. По-натам той посетил Митилин, Самос и Милет. После апостол
Павел тръгнал за Йерусалим, като преминал през Родос, Патра, Финикия, Сирия,
след това продължил от Тир, през Птолемаида и стигнал до Кесария, където
отседнал при дякон Филип. Там дошъл Агав, който предсказал, че ако свети Павел
замине за Йерусалим ще бъде заловен и вързан, на което апостола отвърнал: „Аз
съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господа
Иисуса.”.
В Йерусалим апостол Павел бил приет радостно от
християните. Но евреите решили да го погубят. А хилядникът (гр. хилиарх, римска
военна длъжност „tribunus militum”, т.е. „военен трибун”) Клавдий Лисий, който
бил там наредил да оковат светеца и да го заведат при него, за да проучи за
какво е брожението. Той поискал да узнае да не би случайно това да е бил
египтянина, който преди време организирал бунт и извел няколко хиляди
бунтовници в пустинята. Хилядникът наредил свети Павел да бъде отведен в лагера
и бичуван. Тогава апостолът заявил, че е римски гражданин и не може да бъде
бичуван, при това без да е осъден. Хилядникът се смутил и наредил да му свалят
оковите. На другия ден повикал първосвещениците и целия синедрион, за да
разпита Павел пред тях. Пред събралите се апостолът заявил, че той е бил
фарисеин и че последователите на това течение също признават, че има
възкресение. Това предизвикало бурен спор между двете основни течения на
фарисеите и садукеите. Фарисеите подкрепили Павел, като заявили, че той не е
извършил нищо незаконно. Тогава хилядникът наредил свети Павел да бъде върнат в
стана.
А противниците му устроили заговор да го убият. Но
християните узнали за заговора и уведомили хилядникът, а той под усилена охрана
изпратил апостол Павел в Кесария при управителя Марк Антоний Феликс (прокуратор
на Юдея в периода 52-58г.).
Там дошли като обвинители първосвещеника Ананий,
заедно с ритора Тертил. Феликс обаче отложил делото и така и не се произнесъл
до края на управлението си, но оставил Павел затворен за да угоди на еврейските
първосвещеници.
Когато пристигнал новият управител Порций Фест (прокуратор
на Юдея в периода 59-62г.) еврейските първенци поискали Павел да бъде доведен в
Йерусалим за да бъде разпитан. Тъй като били наясно, че с клеветите си няма да
постигнат нищо, те имали намерение да организират убийството му по пътя. Фест
обаче решил да го разпита в Кесария. Тъй като спорът бил религиозен,
управителят не се ориентирал какъв е проблемът и предложил на свети Павел да го
изпрати в Йерусалим за да бъде съден там. Апостолът обаче поискал като римски
гражданин да бъде съден от императорски съд. По това време пристигнал цар
Агрипа със сестра си Береника да поздрави Фест за назначението и управителят се
допитал до него за свети Павел. Тогава цар Агрипа изслушал апостола и казал на
Фест, че задържаният не е извършил нищо, което се наказва и ако самият Павел не
е бил поискал да бъде съден от императорски съд, то е можело да бъде освободен.
Тогава управителят решил да изпрати свети Павел в Рим. Апостолът бил конвоиран
от стотника Юлий. По пътя минали през Сидон, после покрай Кипър, Киликия и
Памфилия и слезли в град Мир в Ликия. Оттам с друг кораб и продължили покрай
Книд и Крит. С доста изпитания корабът достигнал до Малта. Там една змия ухапала
апостола, но нищо не му се случило, което удивило всички. От Малта стигнали до
Сиракуза, а после през Потиоли стигнали до Рим.
Там свети Павел бил настанен в къща под наем и бил
поставен под стража. След това бил оправдаван, тъй като не бил извършил нищо
незаконно и бил пуснат на свобода, като продължил да проповядва.
Свети Павел пострадал по време гоненията на
християните извършени от император Нерон. Древните историци обаче се разминават
по въпроса за годината, през която е бил екзекутиран. Според едни той бил убит
в един и същи ден с апостол Петър – на 29 юни 67г., а според други това станало
на същия ден, но на следващата година. Тъй като апостол Павел бил римски
гражданин бил посочен, а свети Петър като чужденец бил разпънат на кръст.
До нас са достигнали 14 послания на апостол Павел: до
римляните, две до коринтяни, до галатяните, до ефесците, до филипийците, до
колосяните, две до солунците, две до Тимотей, до Тит, до Филимон и до евреите.