ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
БАБА
МАРТА
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
В българският фолклор името на месец март се смята за
женско и Баба Марта се представя за жена, която имала 11 братя, т.е. останалите
месеци.
За посрещането на Баба Марта има обичай да се поставя
някакъв червен плат отвън. Давани се всевъзможни интерпретации на този обичай
както от изследователи, така и от любители, някои от които стигат чак до
китайската Нова година. Според една от народните приказки, обяснението е много
по-кратко и весело: Баба Марта обичала червено вино и като окачели червени платове
си мислела, че са й приготвели за посрещането почерпка и се радвала, а ако не
били поставили такива, ставала люта и сърдита. Този плат се държал отвън до 9
март – празникът на светите 40 мъченици или както е
наричан още е бил наричан у нас Младенци.
Най-популярният обичай свързан с 1 март е размяната на
мартеници. За появата на мартениците също са давани различни обяснения, като са
търсени някакви езически корени, при което често са свързвани с антични
празници, които обаче са по-близки до други наши обичаи като сурвакниците и
сурвакарите за Васильовден, коледарите и хамкането на
Сирни заговезни. За разлика от тях при раздаването на мартениците няма
тържествени процесии съпроводени с песни и музика, раздаване на лакомства. В
усилията да се намери прилика с елементи от тези празници с нашите мартеници
дори пурпурният цвят е бил отъждествен с червен. И докато усилията са били
насочени да се свърже мартеницата с някакви чужди антични паметници, то не е
обърнато внимание на някои местни артефакти. На първо място това е композицията
от фигурки от Овчарово, която е изпълнена в червено-бели цветове, чиято
изработка се отнася към Vхил.пр.н.е. В Казанлъшката
гробница на купола вече е изобразена червено-бяла ивица. Възможно е обичаят да
е свързан с червенето на яйца за Великден. Макар днес яйцата да се оцветяват в
различни цветове, то традиционното вапцане е било в
червено. За да се получи шарена украса са били използвани конци, парчета плат и
др. под. Възможно е именно от тях да са произлезли мартениците и обичаят да се
окачва червен плат навън. В последно време се появи и тенденция да се представя
размяната на мартеници като общобалкански обичай, но
всъщност той е разпространен освен в днешна България, също из териториите,
които в миналото са били част от нея.
Детайл от куполната украса на
Казанлъшката гробница
Мартениците се изработват, чрез усукване на бял и
червен конец, най-често вълнени. Разпространени са и по-усложнени модели, които
представляват две фигури, едната от които е направена от бели, а другата от
червени конци, като двете са свързани от усукани една с друга бяла и червена
нишка. Фигурите са с различна форма, като най-често са пискюли и топчета, а
също двойката Пижо и Пенда.
Пижо и Пенда изобразяват
човешки фигурки, направени от конци. Пижо е мъжката
фигурка и тя е направена от бели конци, но е с червено калпаче. Пенда пък е направена от червени конци, но калпачето на
главата и е бяла. Някои правят фигурки и като ги изплитат на една кука и
оформят примерно цветчета. Днес за да бъдат зарадвани малките деца често се
правят различни фигурки или значки, напр. с изображение на любими филмови герои
и към закопчалката се прикачат бял и червен пискюл, свързани с двуцветен конец.
На места се добавял и син конец против уроки, а в Родопите се правели и
по-разноцветни.
При даряване на мартеница се пожелавало: „Да сте бели
и червени, да сте весели, засмени”. Мартеницата се връзвала на ръцете, краката,
слагала се като гердан около врата на жените или се закичвала на гърдите.
Мартеницата се носела за здраве. Освен за да са бели и
червени, на което се гледало като на признаци на добро здраве, се смятало, че
мартеницата предпазвала от уроки, а също и от това когато се работи да си удрят
пръстите.
Мартеницата се носела докато се видел щъркел. Тогава
тя се окачвала на някое цъфнало дърво, а родителите предварително окачвали там
нова риза и казвали на детето, че я е донесъл щъркелът. При връзването на
мартеницата за дървото се пеела тази песен:
Щърк, щърк, балабан,
Полна пушка щарлаган.
На ти мартинка –
Дай ми кошуля.