ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
БЛАГОВЕЦ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Благовещение – икона от колекцията на РИМ-Бургас
На 25 март Православната църква отбелязва празника
Благовещение. Той се чества 9 месеца преди 25 декември - Рождество Христово.
Името на празника е свързано с благата вест донесена от архангел Гавраил на
света Богородица, че тя е бременна и ще роди дългоочаквания Спасител. Сцената
на светото Благовещение се изобразява на царските двери на иконостаса на
храмовете, като на едната врата е изобразен архангел Гавраил, а на другата –
Света Богородица. С думата „благовещение”, която на
гръцки се произнася като „евангелие” са обозначени и 4 от книгите на Новия
завет, тъй като чрез тях се съобщава благата вест за идването на Спасителя.
Освен с официалното си название Благовещение у нас
този празник е познат също като Благовец, Благоец
(Охрид), Благощене (Подвес,
Вресово, Шипка) и Благостене (Тодьовци).
В народния календар празникът Благовец е свързан с
отминаващата зима и идващото лято. Според поверието тогава пристигали през
морето кукувицата и лястовицата и съобщавали, че идвало лятото. На този ден се
извършва пролетното почистване на домовете, като събрания боклук се изгаря. Тъй
като със затоплянето на времето се активизират и животните, то обредите на този
ден са свързани с пробуждането на змиите и гущерите. Вярвало се също, че тогава
се връщали от края на света самодивите и самовилите. Затова паленето на огньове
освен че било свързано с изгарянето на сметта, също така се считало, че по този
начин се прогонват влечугите. Затова били извършвани разни обреди, като се
изпълнявали песни и се правели наричания.
В Медвен със запален парцал обикаляли двора и
наричали:
Ево! азе като съм в доле,
Ти да си в поле.
Като съм в поле,
Ти да си в доле.
Змията е наричана Ева по името на първата жена, която
била изкусена с ябълка от дявола.
В с. Риш обикаляли със запалена метла из двора и
викали:
Бягайте змии и гущери,
Да дойде Благощене!
В Лесидрен, Дерекьой, с.
Вресово, Айтоско пък дрънкали машите с ръжена и
отново правели наричания. В с. Лесидрен викали:
Чун, чун, чун!
Бежте, змии, гущери,
Че иде Благовещене.
В с. Дерекьой пък наричали
тъй:
Бягайте, мишки, смоци, змии,
Нека дойде благо жито!
В с. Вресево пък викали:
Бежте, зъми и гущери,
Че идат щъркелите!
Плашели ги със щъркелите, защото те се хранят със
жаби, змии и гущери. Вярвало се, че дори и най-големите и отровни змии, които
можели да надвият дори орел, не могли да навредят на щъркел.
В с. Шипка пък нареждали:
бягайте, зъми и гущери,
Че иде дели Марко с топуза!
Тъй като се вярвало, че на този ден се връщали
самодивите и самовилите, то на този ден в с. Малорат
и с. Алтимир се пеела и една песен, с която се предупреждавало, че момите не
трябвало да бъдат пускани да ходят рано за вода, защото самодивите ги
примамвали в дружината си:
Кацнала е кукувица,
в градинчица на дюлчица.
Закукала милно-жално,
хем си кука, хем си дума:
-
Коя майка щерка
има,
да я рано не изпраща,
На извори, на кледенци,
ме там има до три юди,
До три юди, самодиви.
Цвете берат, китки китят,
Китки китят, венци вият,
хем ги вият, хем наричат:
-
Тия китки за
момците,
а венците за момите.
Кои рано си подранят
и си дойдат на извори.
Дона мома не слушала,
не слушала кукувица,
Но ранила на кладенци,
на кладенци преди зори,
да налее студена вода.
Там завари до три юди,
до три юди, самодиви.
Едната й китка дава,
другата й венец тури,
третата й песен пее:
-
Добре дошла, лепа Доне,
наша мила посестримо!
Чакала я, стара майка,
Чакала я да се върне.
Няма Дона да си дойде.
Пошла майка да я дири,
на кладенци, на извори.
Не нашла е млада Дона,
но е нашла нейно ведро,
нейно ведро, нейна чаша.
Нейна чаша с кобилицата.
Ведрото й гъбясало,
Чашата й вреж пуснала,
кобилицата напъпчила,
напъпчила, лист пуснала,
лист пуснала, цвят цъфнали.
Броят на самодивите е посечен на три, колкото
обикновено са били изобразявани нимфите на тракийските оброчни
плочки.
В с. Топлеш, Габровско се
вярвало, че на този ден, дето имало имане се появявал син пламък. Някои
майтапчии обаче се подигравали с иманярите и запалвали слама, която затискали с
кош, та да излъчва син пламък и излъганите златотърсачи прекопавали това място.
Като наближал Благовец всеки гледал да е сит и да има
пари в кесията, защото се вярвало, че както бъдел когато чуел кукувицата, така
щяло да е през цялата година.
На този ден отваряли кошерите и пускали пчелите да
хвърчат.
Вярвало се, че ако на Благовец времето е било хубаво,
бубите през пролетта щели да са здрави и да има добър плод, но ако бъдело
дъждовно и облачно, бубите щели да са болни, а реколтата слаба.
Тъй като Благовещение обикновено се пада по време на
Великия пост, заради светостта на празника в този ден е разрешено да се яде
риба.
Когато празникът Благовещение съвпада с Великден се
нарича Киропасха. Това се случва много рядко. През ХХв. е станало през 1912г. и 1991г., а през ХХІв. ще се случи през 2075г. и 2086г. Киропасхата
се случва по юлианския и грегорианския календар,
макар и в различни години, но не и по новоюлианския
календар, който през 1920г. е приет от някои от поместните
православни църкви.