ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

СВЕТИ ГЕОРГИ СТАРИ СОФИЙСКИ

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

 

 

 

Свети Георги Стари Софийски е наречен така, за да бъде отличаван от другите двама софийски мъченици носещи същото име свети Георги Нови Софийски и Кратовски, който пострадал на 11 февруари 1515г. и свети Георги Най-нови Софийски, който пострадал на 26 май 1530г.

През първата половина на ХVв. в турските данъчни регистри все още се срещат имената на немалък брой християни-спахии. В някои от записите обаче спахията се споменава с мюсюлманско име, а неговия баща – с християнско. През втората половина на ХVв. християните-спахии почти напълно изчезват. Сред притежателите на по-малки поземлени участъци военно-задължение лица и след това се срещат имената на християни. В по-късните векове християните вече били използвани основно в помощни части, каквито се явяват напр. войнуците. Житието на свети Георги Стари Софийски е типичен пример на съдбата на военно-задължените християни след падането на България под турско робство.

Свети Георги Стари Софийски е бил роден в София около 1407г.. Той бил с красива външност и добродушен. Когато бил на 30 години той се озовал Одрин, който по това време бил столицата на Османската империя. Свети Георги бил от военно-задължените лица, които служели в османската армия. Той отишъл при един турчин, който бил оръжеен майстор, за да му направи лъка. А оръжейния майстор започнал да хули Христос. Свети Георги не се стърпял и отговорил, че техния пророк Мохамед не може да се сравнява дори с псе, камо ли с Христос, който е единствения творец и всичко е негово творение. Тъй като работилницата била на площада и казаното било чуто и от други турци, те се струпали и започнали да му удрят плесници. Свети Георги обаче не се уплашил, а повторил казаното. Тогава те взели тетивата на лъка му и я завързали за шията му, а ръцете му извили назад. Първо го завели при един от управителите на града, а после в съда. Когато и това не дало резултат той бил отведен при един от военните началници. Като добър войник, който бил удостоен дори с воинско отличие светецът спазил военната дисциплина и застанал изправен пред началството. А в това време разярената тълпа от мюсюлмани продължавала да вика. Георги заявил, че действително е казал всичко това. Военачалника го подканил да приеме исляма, като му обещал, че го очакват големи почести, ако се потурчи. Георги отказал. Тогава военачалникът го заплашил, че ако не се съгласи, ще бъде изгорен. Светецът отново отказал. Военачалникът наредил да го отведат в затвора, докато измисли какво да прави с него. Преди да го поведат началникът му нанесъл побой. След това по пътя към затвора тълпата продължила да издевателства над мъченика – един му биел плесници, друг го удрял с юмруци, трети го заплювал, четвърти го обиждал. Така бил отведен до затвора.

На другия ден дошла група големци, които го извели от затвора и го закарали при великия везир, тъй като по това време султан Мурад ІІ отсъствал от града. Големците се оплакали, че Георги обижда пророка им Мохамед, като заявили, че ако чуели някой да говори така, дори това е във все още християнския Цариград, в Рим или коя да е друга християнска страна, то биха го посекли и нямало да допуснат подобно нещо да се случва на площада в столицата на империята.

Везирът заповядал да го доведат за да го разпита. Мъченикът потвърдил пред него, че наистина е похулил Мохамед. Въпреки това везирът заявил, че за стореното го осъждал на бичуване, но не и на изгаряне. Тъй като тълпата започнала да негодува, той им го предал и казал да го съдят по техните правила.

Тогава тълпата го повела към кладата. Като наближили, един го пробол с нож в сърдечната област, а след това и друг сторил същото. Когато стигнали до кладата, Георги понечил да се качи на нея, но не му позволили, защото искали отново да опитат да го склонят да приеме исляма. Въпреки употребените от мюсюлманите обещания и ласкателства мъченикът отказал да се потурчи. Тогава го оковали във вериги и го сложили в един кош. После хвърлили коша в огъня.  Когато кошът пламнал, проболи коремът на мъченика с копие. Турците обаче се притеснили, че останките на светеца щели да бъдат прибрани от християните като свети мощи. Затова решили да хвърлят в огъня кучета и други животни. Горили тялото през цялата нощ, а когато то станало на прах, той бил разпръснат във въздуха.

Мъченическата смърт на свети Георги Стари станала на 26 март 1437година, по времето, когато в Цариград управлявал император Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448), а патриарх бил Йосиф ІІ Шишман (1416-1439).

Радостта на мъчителите обаче не траяла дълго. На мястото на кладата на няколко пъти се появявал светъл стълб, което предизвикало смущение сред мюсюлманите, а вярата на християните укрепвала. Авторът на житието е отбелязал, че и той самия е видял този стълб.

Житието на свети Георги Стари е запазено в един препис, който е от ХVІв. Както се вижда от текста, съчинението е било написано скоро след смъртта на мъченика.

 

Към празниците и събитията на 26 март >>>