ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
БОЯН - ЕНРАВОТА
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
През 813г. хан Крум превзел Одрин. Измежду пленниците бил Кинамон, който се
отличавал с телесна и душевна красота. При подялбата на пленниците
Кинамон се паднал в дела са Крумовия син Омуртаг.
Омуртаг обикнал своя пленник, но му било неприятно, че Кинамон
е християнин. Решил да се опита да го привлече към езическата вяра. След като
извършил тържествено жертвоприношение Омуртаг приготвил богата трапеза. Наред с
другите първенци той поканил и Кинамон. Християнинът
обаче отказал да яде от идоложертвена храна. Омуртаг
заповядал да го оковат, изпратил го в затвора и Кинамон
останал там до смъртта на владетеля.
Омуртаг имал трима синове – Енравота
(Ένραβωτα),
наричан също Боян или Воин (Βοΐνος),
Звиница и Маламир. Престолът бил наследен от най-малкия - Маламир.
Енравота измолил от брат си Маламир да извади от затвора Кинамон и да му го изпрати. Кинамон
привлякъл Енравота към християнската вяра.
Когато хан Маламир научил за това, той призовал брат
си Енравота да се откаже от християнството и да се
върне към езическата вяра. Мъченикът обаче отхвърлил предложението и заявил, че
предпочита да умре, отколкото да се отрече от Христа. След като не успял да
склони брат си да се върне към езичеството хан Маламир наредил светецът да бъде
посечен. Когато го водели към мястото на посичането, Енравота
предрекъл, че християнството ще се разпространи из българската земя, че
езическите храмове щели да бъдат разрушени, а също че не след дълго брат му ще
умре. Когато бил отведен на лобното място, Енравота
бил посечен.
Три години по-късно хан Маламир починал. Той бил
наследен от Пресиан (836-852), син на по-големия му брат Звиница. Когато
Пресиан починал, той бил наследен от княз Борис-Михаил (852-889), който
покръстил българите. Така се сбъднало пророчеството на свети Боян-Енравота.
Предполага се, че след въвеждането на християнството
на лобното място на свети Боян-Енраавота е бил
издигнат открития при проведените археологически разкопки мартириум,
а о-късно постройката била съборена и на нейно място била издигната Голямата
базилика.
Рисунка на разположението на костите в специално направени гроб, открит в Голямата базилика в Плиска
В източния
край на двата странични кораба на Голямата базилика се намират жертвеника (от
север) и дяконикона (от юг). Те са дълги по 5.35м. и
са с ширината на корабите, т.е. са почти квадратни. В двете помещения е била
намерена по една мраморна колона, като тази в жертвеника е с надпис на Омуртаг.
Северната и южната абсиди били с диаметър 4.7м. В северния ъгъл на арката на дяконикона, при входа за южната абсида е било открито
специално подготвено място за погребение. Гробът е дълъг 49см. и широк 42см.
Гробът е бил оформен от дъбови дъски и тухли, а в западната половина на южната
му стена е била открита мраморна плоча. Отгоре гробът е бил покрит с тухли.
Гробът е бил направен на нивото на старата настилка, преди да бъде заменена с
нова. В гробът е открит човешки скелет. Черепа е бил разположен приблизително в
средата, отстрани са били поставени раменните кости и пищяла. Таза и другите
части от скелета са били поставени под черепа. Черепът е бил пробит от остър
предмет. Особеностите на този гроб дават основание да се счита, че това са мощи
на мъченик, които са били пренесени в храма. Вероятно базиликата е била
изградена на лобното място на някой мъченик и това е причината тя да е
разположена извън Вътрешната крепост. Може да се предположи, че това са
останките на свети Боян-Енравота, като по този начин
Голямата базилика била освен катедрала на българската архиепископия, но
същевременно и мемориал на виден представител на управляващата династия.