ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАЦИОНАЛЕН
ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ – ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Обявяването на сключването на Сан-Стефанския мирен договор
3 март (19 февруари по стар стил) е националния
празник на България. Националният празник е най-важният официален празник в
една държава.
На тази дата през 1855г. Царят-Освободител Александър
ІІ се възкачил на руския трон. Тъй като при сключването на международните
споразумения се избирала някоя дата със значимо събитие този ден бил избран за
сключването на Сан-Стефанския мирен договор.
Първото отбелязване на този ден е станало на 3 март
(19 февруари) 1879г. когато бившият български екзарх Антим І, който по това
време бил председател на Учредителното събрание отслужил панихида в храма
„Света Богородица” във Велико Търново.
През 1880г. датата е била отбелязана от армията на
Княжество България.
През 1882г. Държавния съвет приел „Списък на
неприсъствените дни в Българското княжество, в който датата била включена под
названието „Сключване на Сан-Стефанския договор”. На следващата година с Указ
празничните дни от списъка били обявени за задължителни за поданиците на
Княжеството.
С Указ № 78 от 31.12.1887г. е бил одобрен списъкът с
неприсъствените дни в България, като 3 март (19 февруари) е включен като ден на
„Освобождението на България”.
На 16.02.1900г. е бил публикуван Законът за
празничните дни в Княжеството като 3 март (19 февруари) е включен като ден на
„Освобождението на България”.
През 1911г. този закон е бил отменен от влезлия в сила
„Закон за празниците и неделната почивка”, като датата била включена и в него
като ден на „Освобождението на България”. Този закон се прилагал до 1951г.,
когато бил отменен и влязъл в сила Кодекса на труда.
През 1916г. бил приет Закон
за въвеждане на Григорианския календар. В Правилника за прилагането на този
закон, приет с Постановление на Министерския съвет било определено, че датата
19 февруари по стар стил занапред ще се празнува на 3 март по нов стил.
Първото честване на 3 март по нов стил станало през
1917г.
Отбелязването на 3 март продължило до 1950г., когато в
издаденото Постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените
дни празникът не бил включен.
По случай 100-годишнината от сключването на
Сан-Стефанския мирен договор през 1878г. с Решение на Политбюро на ЦК на БКП 3
март еднократно е бил обявен за неработен ден.
През 1988г. е направено изменение на Кодекса на труда
и 3 март е включен като неработен ден сред официалните празници.
През 1991г. Народното събрание обявява 3 март за
национален празник.
Има спор дали 3 март трябва да е националния празник,
тъй като на тази дата е сключен Сан-Стефанският мирен договор, който е
прелиминарен (предварителен). Той е предшестван от Одринското примирие от 31
януари 1878г., с което е сложен край на военните действия, а Берлинският
договор от 13 юли (1 юли стар стил) 1878г. се явява окончателния международен
акт, с който се решава съдбата на България. Сан-Стефанският мирен договор по
отношение на България се явява отстъпление от Одринското споразумение, според
което: „България се създава като автономно княжество в пределите, където
мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не
могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция.”, тъй
като е определена по-малка територия. Обикновено националния празник на една
държава е датата на обявяване на независимостта.