ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

МЛАДЕНЦИ

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

 

 

 

Празникът на светите 40 мъченици от Севастия се отбелязва в българския обреден календар под името „Младенци”.

На този ден се приготвят 40 хлебчета, които се украсяват с дупки, направени с куха тръбичка и се намазват с мед. Дупките на хлебчетата се правят, за да се предпазят хората и добитъка от шарка. Същото е предназначението и на меда. Броят на хлебчетата е свързан с този на 40-те севастийски мъченици. Що се отнася до формата, то тя е различна. В Западна България се прави „младенец”, т.е. хлебчето е от две слепени топки тесто, като долната е по-голяма, така че то прилича на цифрата 8. Формата оприличава хлебчето на човешко тяло. В село Чирен, Врачанско в стеснената част се поставяли от двете страни по две малки парчета тесто, които да приличат на ръце. Другаде се използват по-опростени форми – елипсовидна или кръгла. Елипсовидното хлебче също го наричат „младенец”, а кръглите – „турата” (с. Клисура, с. Риш, Преславско). В с. Подвис, Карнобатско е във формата на кравай, в с. Семисче, Хасковско пък е колак, в Русенско са кравайчета. В Панагюрище се приготвя „боговица”, която е питка, като около дупките, които са в средата е направен с тесто отворен в долния край кръг. Тези хлебчета ги раздавали у дома, а също на близки и познати. Някъде давали от хлебчетата и на добитъка, за да не го хваща болест. Те се раздавали най-вече на децата и на младите животни – агънца и др. под.

На този ден се готвел боб (търкан) и пълнени с булгур или ориз червени чушки, а някъде и сърми. В с. Колибите, Троянско се правели 40 пълнени чушки и 40 сарми. В Охридско освен 40 сърми, приготвяли също 40 пължеви и 40 рака, като изпивали 40 чаши вино и 40 чаши ракия. Пължевите са коремоногите мекотели, като рапани и охлюви. Тъй като празникът обикновено се случва през пости, затова са използвани животински продукти, които е позволено да се ядат през постите. В с. Тодьовци се отбелязвало доста по-скромно – там изяждали 40 залъка хляб и изпивали 40 глътки вода.

На този ден момите се надпреварвали коя първа ще донесе вода от реката. Донесената вода се плискала из двора, къщата и стопанските постройки.

В с. Литаково, Орханийско момите отивали в планината и донасяли оттам по 40 съчки, като на връщане пеели тези песни:

Развидрила се планината,

Виде се горе и долу,

Виде се лозе Лалино,

Лала по лозе ходеше,

Бел и косатник белееше,

Жераво перо лилееше.

Никой я не съглеса,

Съгледали я овчари.

Между себе си думаха:

-         Дали е яре сугаре,

или е шиле раниче?

Сама се Лала обади:

-         Нито е яре сугаре,

нито е шиле раниче.

Нами е Лала хубава.

 

Втората песен:

 

Развивай се горо,

Че ти заман (време) дойде,

Заман дойде и премина,

Рано назе да събудиш.

 

В село Брусен считали, че изпълнението на този обред предпазвал от болки в кръста.

На този ден сеели цветя, като се вярвало, че то ще цъфти всякога, а цветът му ще е красив и миризлив.

 

Към празниците и събитията на 9 март >>>