ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ГЕРМАН
ГРАДУШКАР
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници и
събития] [Ново]
На 12 май се почита паметта на цариградският патриарх
Герман І (715-730). През 716г. император Теодосий
заедно с патриарх Герман сключили мирния договор с хан Кормесий.
В българският църковно-народен календар празникът е
известен като Герман Градушкар. Според народните
вярвания четирима са светците-градушкари: Герман (12
май), Вартоломей (11 юни), Лисе,
т.е. Елисей (14 юни и Видовден (15 юни).
На този ден не трябвало да се върши никаква работа,
особено на полето и дори не трябвало да се впрягат воловете, защото според
поверието, ако не се отдадяла почит на Герман, то реколтата щяла да пострада от
градушка.
Ако на този ден някой се осмелял да впрегне воловете
за да излезе на полето да работи, то останалите го спирали и му натрошавали
колата на парчета. Увещанията на свещениците не успявали да предотвратят
побоите, трошенето на колите и задържането на опитващите се да отидат да
работят на полето. Според българското обичайно право тези действия на
съселяните не подлежали на наказание, а и турските власти отказвали да
разглеждат жалбите на потърпевшите.
Ако през лятото ударела градушка, то се вярвало, че
някой тайно е отишъл да работи и казвали: „Проклет да е, който е припалил тази
свещ!“.
Ако на този ден се зададял облак и гърмяло всички
излизали навън и викали: „Германе, върли (големи) празниче! Пренеси го в пусти гори, дето секира не сече,
дето колак не се меси, дето петел не пее!“
На този ден момите правели фигура от кал, която
наричали Герман и извършвали над нея ония обреди, които се правят при
погребение. Освен на самият празник с Герман са свързани и ритуали срещу суша и
киша. Срещу суша се правела мъжка фигура от глина, като ръцете се правели
скръстени като на покойник. Срещу киша се правела фигура от метла, която се увивала
с парцали. Тя се слагала в ковчег, около нея се нареждали цветя и тя се
оплаквала от момите. После го отнасяли до реката, а където нямало река до пътя.
Там бил опяван и погребван. Тъй като често свещениците отказвали да опеят
фигурата от кал, това се правело от някоя от момите. След като фигурата бъдела
погребана се правело погребално угощение като при починал човек.