ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

СВЕТИ МЪЧЕНИК НИКОЛАЙ СОФИЙСКИ

 

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

 

 

Свети Николай Нови Софийски – наддверна фреска над входа на храм „Свети Николай Нови Софийски” в София

 

Свети Николай Нови Софийски бил родом от Янина. След като родителите му Мартин и Ефросина починали, той се преместил в София, където работел като обущар. Там се оженил.

Няколко години по-късно той отишъл във Влашко, където продължил да се препитава като обущар. Там добрите обущари не били много и благодарение на уменията си печелел добре. А воеводата Мирчо V Чобан (1545-1552, 1553-1554, 1558-1559), като го видял, го харесал заради външния му вид и разума ми и наредил да бъде записан във гвардията. Като прекарал около 3 години във Влахия там пристигнали хора от София, които го разпознали и му предложили да се върне, но той заявил, че не може. Прекарал още много време във Влашко.

Мирчо бил отстранен от султан Сюлейман І Великолепни (1520-1566) и на негово място бил поставен за воевода Раду VІІ Паисий Калугера (1534, 1535-1545). Мирчо обаче успял чрез ходатайството на великия везир да си върне трона, а Раду бил изпратен на заточение, по време на което починал. Синът на Раду VІІ – Петър І Добрият (1554 – 1557) успял да си възвърне бащиния престол, макар и за кратко. Тогава свети Николай се завърнал в София при семейството си.

Там продължил да се занимава със занаята си. Семейното щастие обаче било помрачено от смъртта на две от децата му.

Тъй като свети Николай бил добър майстор, при него идвали да се учат занаят не само българи, но и турци. Но турците, завиждайки му за майсторството, решили да го приобщят към своята вяра, като си послужат с хитрост. Поканили го на тържество, където успели да го напият с шира и след това възползвайки се от безпомощното му състояние го обрязали.

Свети Николай се прибрал у дома омаломощен загубата на кръв при обрязването и посрамен от станалото. А неговите близки започнали да странят от него. Така изминали около 12 месеца. На празника на светото Възнесение той се помолил у дома си. А турците, желаейки да завършат с приобщаването му към исляма изпратили един от тях да го убеди да започне да посещава джамията, да убеди жена си да се потурчи или да я изгони, ако упорства да остане християнка. Но свети Николай отхвърлил предложенията му, заявил, че не е мюсюлманин, като пред него се прекръстил и целунал иконата.

Когато турците научили за станалото, те го хванали, започнали да го блъскат и го отвели при този, който замествал кадията, който още не бил не бил пристигнал от Скопие за да встъпи в длъжност в София. Тъй като заместникът, макар и вече стар не бил добре подготвен, то свети Николай лесно оспорил обвиненията. Той попитал заместника къде в Корана е записано, че може насилствено да се потурчват християни. Кадията отговорил, че нямало такова нещо, но ако някой е приел исляма и после се откажел, го очаквало сурово наказание. Тогава били повикани тези, които обрязали свети Николай, за да свидетелстват, че той доброволно е приел исляма. Но те, виждайки развитието на процеса се уплашили да не бъдат изобличени и наказани и предпочели да се укрият. При това положение заместникът на кадията отложил решението си и наредил да изпратят светеца в тъмницата. По пътя турците разкъсали дрехите му и му нанесли много удари с юмруци и тояги.

На следващия ден отново бил отведен при кадията. Там бил запитан дали е размислил, но той отговорил, че не е мюсюлманин. Заместникът на кадията го заплашил, е трябва да избира между това да бъде мюсюлманин или да умре. Николай отговорил, че е готов да умре като християнин. А заместникът на кадията притеснен от негодуванието на тълпата решил да приложи мъчения, за да склони светецът да отстъпи.

Един от турците с голяма тояга ударил Николай по лицето, като му разбил челюстта и му извадил едното око. След това го повалил на земята, започнал да го тъпче, да го бие с юмрук и да го рита по гърба и корема. Извадил един голям нож да заколи светеца, но останалите го спрели. А заместникът на кадията като видял станалото се притеснил, че може мъченикът да бъде убит, преди да е приключил процесът и наредил да го върнат в тъмницата.

По пътя към тъмницата тълпата го замеряла с камъни, удряли го с дървета и го ритали. Тогава дошли слугите на кадията с тояги в ръцете и наредили на тълпата да престане да удря светеца. Стигнало се до размирица, тълпата се върнала в съда и там заместника на кадията успял да ги убеди да върнат Николай в тъмницата, за да размисли. Един от тъмничарите на име Георги се сближил с мъченика и му носел по малко храна. С негова помощ Николай се срещнал с житиеписецът Матей Граматик и с един младеж на име Стефан, които дошли да го подкрепят в този труден за него момент.

Междувременно титулярния кадия пристигнал от Скопие в София. А мъчителите не се стърпели да го докачат да пристигне, но излезли да го посрещнат извън града и започнали да клеветят християните.

Когато Николай бил отведен в съда, кадията видял, че той е невинен, но се уплашил от надигналото се вълнение сред мюсюлманите. Затова наредил светецът за бъде върнат в тъмницата.

На другият ден отново бил отведен в съда. Кадията се опитал да го склони да се отрече от християнството, но получил отказ. Тъй като кадията не желаел Николай да бъде убит, той наредил да го оставят сами. Тогава казал на мъченика да каже в съда, че се отрича, а той ще го освободи и ще може да отиде където поиска и да продължи да живее като християнин. Свети Николай отново отказал. Тогава кадията се опитал да разубеди тълпата, като казал, че ще прогони Николай от града. Освен това сплашил тълпата, че мъченикът имал високопоставен сродник в Далмация, който би отмъстил, ако го убият. Някои склонили да послушат кадията. Един от турците обаче отново повдигнал брожение, като обвинил кадията, че е подкупен от християните и затова не иска да осъди Николай на смърт. Изплашен от надигналия се смут, кадията наредил мъченикът отново да бъде върнат в тъмницата.

На следващия ден се събрала голяма тълпа. Водачите на тълпата се подписали като свидетели, че желаят Николай да бъде убит.

Междувременно голяма тълпа, начело с градоначалника отишла при тъмницата. Един от тях отишъл при светецът и започнал да го убеждава да се откаже от християнството. Но не успял. Когато излязъл и казал на другите се надигнал голям смут, при което се събрали почти всички жители – турците, водени от желанието да го убият, а християните – за да видят подвига му. А турците започнали да гонят християните, защо решили, че тяхното присъствие ще укрепи упорството на мъченика.

След това Николай бил поведен извън града. Когато стигнали до Медни пазар, мъченикът се поклонил пред намиращия се там храма „Възнесение Господне”.

Тълпата наближавала края на града, а отпред на кон яздел градоначалника. Тогава един от турците взел голям камък и с него наранил главата на светеца. Градоначалника заповядал да хванат турчина, но той успял да избяга. Николай бил отведен в местността Три кладенци и бил привързан за намиращите се там върби. Един от турците взел голям камък от потока и с него ударил светецът по главата, при което разбил черепа му на две. Тогава един от християните накарал едно от момче да вземе падналото на земята парче от череп с шапката на светеца. Възползвайки се от това, че вниманието на убийците било съсредоточено към мъченика, момчето успяло да вземе частицата от черепа и да избяга.

Мюсюлманите не се задоволили с това за разтрошат костите на светеца, а като ги отнесли на намиращото се наблизо гробище, наречено Търницата, направили клада и ги изгорили, след което разпръснали пепелта във въздуха и в потока, за да не остане нищо от тялото му, което християните да запазят като реликва.

Свети Николай Нови Софийски бил убит на 17 май 1555г., в четвъртък.

Житието и службата на светеца били написани от Матей Граматик, който бил очевидец на събитията.

Мощите на светеца започнали да извършват чудеса. Един прокажен юноша, след като намазал тялото си със светена вода, в която били потопени мощите на светеца оздравял.

Скоро след това софийският митрополит Яков свикал поместен събор, на който било взето решение за канонизирането на свети Николай Нови Софийски. Във връзка с това събитие била отслужена пълна служба за него.  По същото време в София дошли монаси от Йерусалим и Синай, които получили по частица от мощите, които отнесли със себе си, като съчинили и подходящи песнопения за него.

На мястото, на което тялото на светеца е било изгорено днес се издига малък параклис. Недалеч от него е храмът носещ името на свети Николай Софийски. В него са се пазели в сребърен реликварий част от мощите на светеца. Тази част от мощите били няколко кости, които били открити сред пепелта на мястото, където тялото му било изгорено. След като през 70-те години на ХХвек реликварият бил откраднат, в храма били донесени другата част от мощите, които се пазели в „Света София”.

 

 

 

Към празниците и събитията на 17 май >>>