ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
МЪЧЕНИК АКАКИЙ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници и
събития] [Ново]
Светогорските мъченици свети Игнатий Старозагорски, свети Евтимий и свети Акакий Серски
Свети Акакий произхождал от
бедно семейство, което живеело в село Неохори,
намиращо се близо до Солун. Неговото светско име било Атанас. Търсейки препитание
семейството му се преселило в Сяр, а Атанас, който
тогава бил на 9 години и бил най-голямото дете бил даден да работи като чирак
при един обущар. Обущарят обаче се оказал лош човек и постоянно го биел. Един
ден, на Велики петък след поредния побой Атанас не издържал и избягал.
Плачейки, той се скитал по улиците и не знаел какво да прави. Две мюсюлманки го
срещнали, приютили го и възползвайки се от отчаяното положение, в което се
намирал го убедили да приеме исляма.
След като приел исляма Атанас бил осиновен от Юсуф
бей. Но щастието, което го споходило било временно и измамно. Щом навършил
18години, майчината любов на осиновителката към красивия момък се превърнала в
страстно привличане. Атанас обаче отхвърлил предложението да встъпи с нея в
любовна връзка. Огорчена, туркинята го набедила пред мъжа си, че се опитал да я
насили. Юсуф изгонил Атанас от дома си, като му позволил да отиде където
пожелае.
Атанас успял да открие своите рождени родители, които
се били преместили в Солун, като решил отново да стане християнин. Родителите
му го изпратили в Атон, като на раздяла майка му казала, че след като е
съгрешил и се е отрекъл от Христа, то е трябвало за да изкупи грехът си, да
изповяда пред турците своето връщане към християнството, дори с риск да бъде убит.
След като поживял за кратко при родителите си, Атанас
първо отишъл в Хилендарския манастир. След това отишъл в манастира Ксенофонт, където духовника Николай извършил потребното за
да бъде отново християнин. Атанас се върнал в Хилендар,
където живял около година, а след това отишъл в Иверския
манастир. Там научил за мъченическата смърт на свети Евтимий и на свети Игнатий Старозагорски. Атанас решил да изкупи приемането на
исляма, като пострада като мъченик за Христа и открил желанието си на йеромонах
Никифор. Духовника му обяснил трудностите, които ще му се наложи да изпита и
тъй като видял неговата решимост се съгласил да приеме да го напътства в
подготовката му за този подвиг. Подготовката чрез пост, бдение и непрестанна
молитва обаче не били тъй леки, както му се струвало и като не издържал, една
нощ той се преместил в манастира Симоно-Петър. Но и
там не се задържал дълго и отново се върнал при своя наставник отец Никифор,
като се разкаял за бягството си. Никифор го поставил под надзора на стареца Акакий. Под негово ръководство Атанас преуспял в
добродетелите и добил твърдост срещу изкушенията. Когато вече бил укрепнал
духовно и готов за мъченически подвиг той потеглил за Цариград, заедно със
стареца Григорий, който придружавал и светите мъченици
Евтимий и Игнатий.
На 22 април пристигнали в Цариград и капитана на
кораба ги отвел при един добър човек, който също се казвал Григорий.
Когато дошло време за мъченичеството Акакий се помолил и причестил, а после с брата на капитана
на кораба отишъл в съда, тъй като не знаел пътя. На входа го попитали за какво
отива там. Той разказал, че се е бил отрекъл от християнството и е приел
исляма, но е разбрал, че Мохамед е измамник, след което свалил от главата си
чалмата и я стъпкал. Пазачът започнал да го бие и го затворил в тъмницата. След
това бил отведен в съда, където започнали да го уговарят да размисли, но той
отхвърлил направените предложения.
На следващия ден, в неделя, Акакий
бил отведен при везира, който след като не успял да го склони да се отрече от
Христа наредил да го изпратят обратно в съда. След като останал твърд във
вярата бил осъден на смърт чрез обезглавяване.
Когато Григорий научил за това, той поискал от
свещеника причастие и използвайки момента, в който пазачите се хранели се промъкнал
в тъмницата и дал Акакий да се причести. На излизане
обаче пазачите заловили Григорий и му нанесли тежък побой, тъй че той загубил
съзнание. Когато се съвзел, видял да водят Акакий към
мястото на екзекуцията.
На 1 май 1816г., в понеделник, светецът бил обезглавен
при Пармак-капия. Григорий се възползвал от
подкупността на палачите и като събрал пари от други християни успял да откупи
тялото му. Капитанът на кораба, с който дошли откарал Григорий с тленните
останки на Акакий в Света гора. Там мощите му
първоначално били поставени в килията, в която бил живял докато пребивавал там,
а после били пренесени в новопостроения храм на пострадалите преди него мъченици Евтимий и Игнатий.
Паметта на свети Акакий се
почита на 1 май. Паметта на Евтимий се отбелязва на 21 март, а на свети Игнатий Старозагорски – на 8 октомври (в Атонския патерик е
отбелязана датата 20 октомври). Главите на тримата мъченици
се пазят в руския атонски манастир „Свети Панталеймон”.