ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
КОНСТАНТИН СОФИЙСКИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници и
събития] [Ново]
Свети Константин Софийски, фреска от манастира
"Св. Спас" при с. Долни Лозен, Софийско, худ. Н. Образописов
Свети Константин Софийски бил родом от Трънско или
Пиротско. Когато бил на около 15-16 години той бил слуга при едни търговци-цинцари.
Те имали овци и кози и били наели няколко души овчари.
Един празничен ден цинцарите отишли на черква, а
Константин останал с децата им у дома. Докато те спели, дошли овчарите по
работа. Като ги видели да спят, им покрили очите, за да не могат да ги видят
какво правят, ако се събудят и откраднали едно ковчеже с пари.
Стопаните, като се върнали и открили кражбата обвинили
Константин. Като не успели да го убедят да си признае, го отвели при владиката,
та с негова помощ да разберат къде са им парите. Името на владиката не е
посочено, но тъй като събитието е станало около 1844г., то се предполага, че
става дума за гъркът Мелетий ІІІ (1837-1847) или за неговия викарий епископ
Макарий. Владиката първо използвал заплахи, после го затворил, бил го, но не постигнал
нищо.
Тогава го предали на турския управител, който казал,
че ще разбере къде са парите. А когато момчето попаднало при него, той започнал
да го убеждава да се потурчи. Първо се опитал да го подмами, като му казал, че
ако се потурчи, то парите, които е откраднал, ще останат за него.
След като не сполучил да го изкуши се опитал да го
склони с изтезания. Момчето било бито, затваряно, горено с вряла вода. След
като и това не дало резултат, мъченикът бил съблечен гол и бил окачен през
половината. После главата и нозете му били извити назад. Накрая Константин бил
посочен, а тялото му захвърлено на полето.
Тялото му било погребано от неколцина християни, които
станали свидетели на мъченичеството.
А цинцарите се разкаяли, че потърсили помощта на
турския управител, защото не си получили парите обратно, а само погубили
Константин. По-късно разбрали, че парите били откраднати от овчарите.
Това станало около 1844г. Житието на светеца било описано
в ръкописната Ерминия на зографа Никола Иванов. Когато отивал за Пирот с баща
си, той срещнал поклонници да отиват на гроба на мъченика, където пренощували,
за да получат изцеление. Житието било преразказано по памет от Никола
Образописов и на Стоян Пешев, който съчинил ръкописната история на Бельова
черква край Самоков, в която има отделен раздел за житието на свети Константин.
Според неговия разказ, на гроба на мъченика идвали бездетни и страдащи от
болести, за да получат изцеление, а за ставащите там чудеса се разчуло из
Софийско, Пиротско и Трънско.
Тъй като не е известна датата, на която е претърпял
мъченическа смърт, неговата памет се отбелязва на 21 май, в деня на неговия
именен светия император Константин І Велики.
Свети Константин Софийски не трябва да се смесва с
писателят от храма „Света Петка Стара” Константин, който бил обесен заедно със
свети Симеон Самоковски, поп Илия от Самоков, игуменът на Кладнишкия манастир
Натанаил и игумена на Илиенския манастир Горазд и много други на 21 август 1737г..
В ръкописната Ерминия на зографа Никола Иванов разказът за мъченичеството на
свети Симеон Самоковски е взет от Панагирика на долнолозенския манастир „Свети
Спас”, където се намира образа на свети Константин Софийски.
Свети Константин Софийски, фреска на прозореца на
Бельова черква край Самоков, худ. Н. Образописов