ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ГЕРГЬОВДЕН
– 6 МАЙ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници и
събития] [Ново]
Освещаване на агнето на Гергьовден в манастира „Свети
Георги” в Поморие
На 6 май по стар стил се отбелязва празникът
Гергьовден, като тази дата е и официален празник в България. Православната
църква отбелязва по нов стил паметта на свети Георги Победоносец на 23 април.
Гергьовден е един от най-харесваните празници от
българския народ. Това не е случайно, защото както се вижда от „Сказанието за
железния кръст” свети Георги се проявил като закрилник на българските воини още
при първата голяма война след покръстването, която станала в периода 894-896г.,
като се намесил в най-трудния момент, когато маджарите
нападнали страната и разбили армията на цар Симеон І. С помощта на свети Георги
последвал обрат във военните действия и маджарите
били сурово наказани за извършеното от тях нападение и трябвало да се изместят
на запад, където се намира днешната държава Унгария.
Името Георги е гръцко и означава „земеделец”. Свети
Георги подобно на баща си постъпил на служба в армията, като достигнал високия
за времето си чин военен трибун. По тази причина свети Георги се счита за
покровител на воините, военачалниците и на селскостопанските работници. Тъй
като през средновековието земеделието и скотовъдството са били основен поминък
на населението, а и войните били често явление, то култа към него е
изключително разпространен не само в България, но и във всички християнски
страни.
Друга причина за особено тържественото отбелязване на
Гергьовден е, че той винаги е през
по-топлата част от пролетта, докато Великден тъй като е подвижен празник и
понякога е пада в по-студените дни. Затова и в една от народните песни се
казва:
Хубав ден - Великден,
още по-хубав Гергьовден.
Народните празненства започват с бране на цветя из
поляните и гората за цветната вода и за венците на агнето. Въпреки това цветето
за този празник е градинско – здравецът. От него се носи и в черквата, с него
се украсява и домашната икона.
Момите и младите булки отиват за вода с менци,
украсени с цветя. След като се донесяла водата най-старата жена отливала вода
за замесване на празничния хляб, а след това с китката поръсвала момите, които
пеели:
Хубав Гьорги, мили Гьорги!
Кой ти рече, та да дойдеш?
Отговаря хубав Гьорги:
- Мене рече ден Великден:
„Цветен Гьорги, мили Гьорги!
Скоро по мен ти да дойдеш,
а по тебе шума, трева.
По тревата – овчарите,
По овчари – сиво стадо.”
Месенето на обредния хляб също ставало с пеене на
песни, като тази от село Шипка:
Ой, хубави, цветен Гьорги!
Цветен Гьорги котя кове,
във тъмнина, без борина,
срещу ясна месечина,
сребро плочки, злато клинци.
Съгледа го стара майка,
и на Гьоргя проговаря:
- Ой, те сине, цветен Гьорги!
Защо ковеш врана коня,
къде мислиш да пътуваш?
Отговаря цветен Гьорги:
Ще отида да обхода,
да обходя росно поле,
росно поле и зелено,
та за вида зелен синор:
есенница, пролетница.
Па отиде в рано поле,
сичко му се поклонило,
ръжовете до колена,
пченицата дор до земля.
Само жито овесово,
право стои, трепери.
Цветен Гьорги проговаря:
Ой, те жито пшеничово,
мило било, свето било,
божа служба послужило!
А ти жито овесово!
Мило било за гледане,
горко било за зобане!
Служба божа не служило!
Хлябовете за Гергьовден са обредни. Те обаче се
украсяват по доста различен начин из разните краища. Погачата е кръгла, като
шарките най-често изобразяват кошара и кръстове. Кошарата се изобразява или
като затворен кръг обхождащ цялата пита или с отвор в единия край, като двата
края на „оградата” при „входа” са извити навън. Вътре в този кръг се нареждат
тестени топки, които символизират овцете в кошарата или пък кръст. Кръста на
някои места в четирите краища се раздвоява, като двете части се завиват на
страни. „Оградата” пък се украсява със линия на зиг-заг.
Освен хлябът на празничната трапеза този ден присъства
курбан. Думата „курбан” означава оброк, посвещение. На този ден обикновено се
правело печено агне. За празничната трапеза на този ден се колело мъжко агне.
То е първото мъжко агне, което се е родило през годината. Някъде пък избират
агнето на тази овца, която излезе първа от кошарата. Преди да бъдат заколено,
попът прочитал молитва. Тези, които били по-далеч и не можели да докарат агнето
при попа носели сол, която се освещавала и с нея осолявали обредните хлябове и закърмвали агнето, което ще се коли. Агнето предварително
се украсявало с венец от цветя и се вчесвало. На десния рог на агнето се
поставяла също запалена свещ.
Агнето се заколвало от най-стария мъж в къщата. По
време на коленето старецът бил без шапка. Той заставал изправен на изток, а
пред него на софрата били поставени сол, която символизирала ситост и пълнота,
трици, които символизирали плодородие и трева, като символ на изобилна паша за
овцете, а също здраве и младост. На
агнето се давало да лизне от солта и триците и да хапне от тревата. След това
старецът се прекръствал, поставял агнето между краката си и правел три крачки
напред, за да вървяло в къщата на добро. В с. Шипка разрязвали сърцето и ако то
било пълно с кръв, това било на берекет, а ако е било празно – това означавало
оскъдност.
Агнето се печело на пещ. След това се правела обща
трапеза, на която всеки отивал с изпечените агне и хляб, а също вино и сирене. Трапезата
се правела в черковния двор или на някое място край селото, където в миналото е
имало черква или манастир. Когато времето е било дъждовно, тя се правела в открития притвор на храма. Свещеникът
освещавал и прекадявал трапезата, а след това режел обредния хляб и агнето. Той
обхождал всички и си отрязвал от хляба и от агнето им.
След освещаването на трапезата се извършвал обреда
„събличане на булката”. Тези, които се били оженили през зимата ходели с
невестинското си облекло до този ден. На този ден кръстниците
събличали връхната й дреха (контох, джубе), сваляли невестинското покривало за глава (лъба) и събували венчалните обувки, след което тя се
забраждала с кърпа и обувала цървули. От този ден насетне преставала да ходи с
венчалната носия и започвала да носи обикновени дрехи.
След като минело това с парче прясно сирене замеряли
младоженците – за да бъдели сладки, да се обичали и да са плодовити.
След като се нахранели, се правели хора.
На този ден също се люлеели на люлки докато се печало
агнето и хлябът. Считало се, че момците и момите, които не били люлени на люлки
на този ден, са щели да бъда залюбени от самодиви и змейове.
В село Церова кория, Търновско вечерта слагали под възглавницата
си клонче от глог, за да бъдели ранобудни.
В с. Медвен на този ден разсаждали чесъна и пелина.
Това се правело срещу бродници и мамници. Срещу
Гергьовден не давали на никой млечни продукти, защото иначе млякото на овцете
щяло да пресъхне.