ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ДЕН
НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
На 1 ноември се отбелязва Денят на
народните будители. За пръв път празникът е бил честван в Пловдив през 1909г.
През 1922г. Стоян Омарчевски, министър
на народното просвещение в правителството на Стамболийски получил писмо от един
обикновен селянин, който дори не се бил подписал. В това простичко писмо обаче
било казано каква е била необходимостта от въвеждането на празник на народните
будители много по-точно отколкото в много от по-сетнешните патетични статии и
речи. Този обикновен човек написал на министъра, че може и да били големи
хората, за които се правят юбилеи и гуляи, но имало и други големи българи –
Левски, Ботев, Каравелов. Тези големи българи са ни спасили и са ни направили
народ, затова трябва ги почитаме и да се учим от тях как да се оправяме сега и
утре, ако потрябва.
Към идеята да се установи такъв празник
се присъединили някои от тогавашните интелектуалци: Станимир Станимиров,
Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф.
Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков –
Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена
Снежина.
Името на празника „Ден на народните
будители” било предложено от проф. Боян Пенев. Учебният комитет към Министерството
обаче решил, че названието трябва да бъде „Ден на българските будители”, за да
се изтъкне, че това е деня, на който се почитат големите българи и първоначално
събитието било наречено така.
На 28 юли 1922г. Министерството на
народното просвещение издало Окръжно № 17 743, с което 1 ноември бил определен
за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на
големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.
На 31 октомври 1922г. било издадено постановление на
Министерския съвет за обявяване на празника. Първото честване станало през
същата 1922г., като празничният молебен бил извършен от охридския митрополит
Борис.
На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно
събрание приело Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка.
Цар Борис III го подписал на 3 февруари 1923 г.
Тъй като официалното название на
празника не се възприело, а вместо него започнали да го наричат „Ден на
народните будители” след идването на власт на новото правителство на проф. Ал.
Цанков било въведено добилото популярност име.
Датата е била избрана, тъй като на този
ден се почита паметта на един първите български светци след покръстването –
свети Иван Рилски. Когато през 1916г. бил въведен Грегорианският календар,
Българската православна църква продължила да използва Юлианският календар до
1968г. Така между 1916г. и 1968г. паметта на свети Иван Рилски се отбелязвала
не на 19 октомври, а на 1 ноември. Тъй като празникът бил учреден през 1922г.,
то била определена датата 1 ноември. При възстановяването на празника обаче
през 1992г. вместо да се посочи датата 19 октомври, на която е денят на свети
Иван Рилски, била определен 1 ноември.
Денят на народните будители бил отменен от
комунистическия режим, като датата била пропусната в Постановлението от 27
декември 1946г. за определяне на празничните дни и повече не била включвана. Въпреки
това денят продължил да се отбелязва по места с шествия с факли и фенери с
изписани на тях букви от българската азбука, като част от участниците били
облечени в народни носии.
След падането на комунистическия режим празникът е
възстановен от 36 ОСН на 28 октомври 1992г., но не като неработен, а само като
неучебен ден. По този начин се е възпрепятствало празникът да се отбелязва
както в миналото. Наред с това събитието било отделено от празника на свети
Иван Рилски и сега съвпада с празника на почитаните от българския народ свети
лечители и безсребреници Козма и Дамян.
Преди отмяната празникът се отбелязвал
с официална церемония. На нея в столицата присъствали висшите държавни
ръководители: царя, правителството, председателите на ВКС и ВАС, председателят
на Народното събрание и народните представители, както и висши офицери, а в
останалите селища на страната – представителите на властта по места. В Цариград
молебенът се правел в екзархийския параклис носещ името на свети Иван Рилски.
В София церемонията започвала в 10ч. с
молебен в храма „Свети Александър Невски”, на която присъствали държавните
ръководители. Тъй като денят на свети Йоан Рилски бил отбелязван като имен ден
на царица Йоана, то се отправяли молитви и за нея.
Молебенът приключвал около 11 часа,
след което започвал молебен на площада, на който били строени войскови части, а
също учениците също в униформи, с трикольорни ленти през рамо. След като царят,
а в случай на негово отсъствие министър-председателят приветствал войниците и
учениците се извършвал молебенът. Празничният молебен пък обикновено се
извършвал под ръководството на наместник-председателят на Светия синод. После
била изпълнявана програма от хор и оркестър, които изпълнявали първо държавния
химн „Шуми Марица”, след това царския химн, след него химнът на народните
будители, а после следвали други песни и мелодии.