ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

СВЕТИ МИНА КОТУАНСКИ

Свети Мина – релеф от сбирката на Гръцко-римския музей в Александрия

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

Свети Мина се е родил в градчето Никиу, намиращо се в околностите на Мемфис. Родителите му се казвали Евдоксий и Евфемия. Те дълго време нямали син. На празника на света Богородица Евфемия със сълзи се молела пред иконата на Божията майка да й даде момче. От иконата се чул звук „Амин” и няколко месеца по-късно се родило момче. Заради чудото с гласа на иконата, която произнесла „Амин” детето било кръстено Мина.

Когато Мина бил на 11 години баща му починал, а когато навършил 14 години починала и майка му. На 15 години младежът постъпил в римската армия. Той служил в Котуан (дн. Кютахия, Турция) във Фригия под началството на центуриона Фирмилиан. По това време Римската империя се управлявала от съимператорите Диоклециан и Максимиан (284-305). Владетелите започнали да преследват християните и тъй като свети Мина не пожелал да участва в гонението напуснал армията и се заселил в планината и пустинята, където живеел в пост и молитва.

Свети Мина прекарал в отшелничество 5 години. Той имал видение, в което ангелите увенчавали светите мъченици с корони и пожелал да се присъедини към тях. Тогава чул глас: „Благословен си Мина, защото от детството си бе призован към благочестивия живот. Ще ти бъдат дадени три безсмъртни корони: една за безбрачие, друга за твоя аскетизъм и трета за твоето мъченичество“.

През 309г. свети Мина отишъл в града, в който по-рано бил служил. Той пристигнал по времето на честването на голям езически празник, по време на който се провеждали игри, конни надбягвания и състезания по борба. Целият град се бил насъбрал за да гледа зрелищата. Тогава свети Мина застанал по средата на мястото, където се провеждали зрелищата и извикал: „Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене” (Рим. 10:20).

Управителят на града Пир чувайки това го запитал кой е той и как си позволява да прекъсва зрелищата. Свети Мина заявил, че е служил войник в този град, но е напуснал армията, защото е бил християни и е предпочел да живее в планината и пустинята, вместо да участва в гоненията на своите едноверци. Пир наредил да го затворят в тъмницата и продължил участието си в тържествата, а на другия ден заповядал да изправят свети Мина пред него на съд. Там светецът бил приканен да се отрече от вярата си и да принесе жертва на идолите. След като бил подложен на различни мъчения, той бил осъден на смърт. Пир наредил мъченикът първо да бъде обезглавен, а след това тялото му да бъде изгорено. Свети Мина бил изведен от града и бил посечен. Изгарянето на тялото му обаче не се оказало толкова лесна задача – въпреки че усилията продължили три дни и три нощи, то не могли да изгорят напълно мощите. Тленните му останки били прибрани от християните и отнесени в Александрия.

По време на един поход мощите на светеца-воин били взети от Александрия за да помогнат на армията да победи. Кампанията била успешна, но на връщане при езерото Мариут камилата, която носела мощите спряла и не искала да продължи. Тогава направили гробница на това място. При император Зенон бил издигнат катедрален храм, в който били поставени мощите на свети Мина. Катедралата била разрушена при арабското нешествие. Патриарх Кирил VІ Александрийски построил нов голям манастир, в който сега се намират мощите на светеца.

В българската иконография свети Мина се изобразява като воин. В Макурианския ръкопис той е изобразен като конник с три корони над главата му. В египетската иконографска традиция той е изобразяван между две камили – като възпоменание за пренасянето на мощите му с камили. Това изображение е било щамповано и върху глинени бъклици, които поклонниците закупували за да пренесат светена вода или елей до дома си.

Освен свети Мина Котуански на 10 декември се почита още един мъченик с това име - свети Мина Константинополски, който също бил родом от Александрия, също е живял по времето на гонението на императорите Диоклециан и Максимиан и бил воин. Някои изследователи дори предполагат, че двамата са една и съща личност. Въпреки сходствата обаче живота и смъртта на двамата е описан по различен начин.

Към празниците и събитията на 11 ноември >>>