ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
ДАЗИЙ ДОРОСТОЛСКИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Посичането на св. Дазий Доростолски, миниатюра от Месецослова на Василий ІІ
Свети Дазий живял по времето на
съимператорите Максимиан Херкулий (286-305) и Диоклециан (284-305). Според един
кратък мартирологий бил родом от Аксиопол (дн. Черна вода). Като възмъжал, той
постъпил като войник от дислоцирания в Доростол (дн. Силистра) ХІ Клавдиев
легион.
В Доростол с особена тържественост се
отбелязвал празника на титана Кронос, отъждествен от римляните с тяхното
отечествено божество Сатурн, който според митологията бил син на Земята и
Небето и баща на езическите богове.
В житието е споменато, че празникът се смятал за местен. Най-вероятно става дума за местено божество, което било отъждествено с Кронос. Възможно е да става дума за Залмоксис, на който се пренасяли човешки жертви на всеки 5 години, но това ставало, чрез хвърлянето на някой от най-изтъкнатите траки върху копия, като се считало, че по този начин той отива като техен пратеник при бога (Херодот, ІV, 94). Другата възможност е да става дума за бог Плейстор, който според Херодот (ХІ, 119) бил почитан от апсинтиите и на когато били пренасяни човешки жертви, но липсват подробности как се е правело това.
Според житието всяка година по жребий
се избирал един от войнишките отряди, който бил млад и хубав. Той бил обличан
по царски и в продължение на 30 дни той разпореждал като цар и можел да
задоволява всичките си желания. Когато обаче изминели тези 30 дни, той бил
посичан с меч.
Това описание повече напомня на Дионисиите – мистерии,
които изглежда са били посветени на върховния бог на траките едно от многото
прозвища на който било Залмоксис (Дионисий също е само прозвище и означава
Двойнородения) и съчетавал качества освен на гръцкото божество на виното, също
така и на боговете Аполон и Хелиос. В запазените до днес ритуали тържеството е
най-близо до Трифоновден, където се избира цар, но той само се полива с вино.
Всъщност съдейки по находките от Варненския некропол е твърде съмнително, че и
траките са убивали физически избрания за цар. По-скоро са извършвали ритуално
погребение на царски регалии и символично тяло. По изключение били пренасяни
действително хора, което по-скоро се явявало екзекуция, както в описания от
Херодот случай с бог Плейстор, когато Ойобаз бил пренесен в жертва, а
спътниците му били избити по друг начин. В житието се споменава и за запазен до
времето на житиеписеца още един обичай да се прави процесия, в която
участниците били облечени в кожи. Това от нашите изследователи се свързва с
кукерите, но тази процесия се правела на 1 януари, което по време съвпада с
обичаите свързани със сурвакарите.
Римляните празнували Сатурналиите в продължение на
няколко дни, започвайки от 17 ноември. Продължителността на периода се
променяла през годините, но траели не повече от 10 дни. При тях се избирал крал
(rex) на празника. Що се отнася обаче до човешките
жертвоприношения на мъже (virorum victimis), то според митологията те били
преустановени когато Херкулес посетил Апенинския полуостров, като след това като
приношения се поднасяли малки изображения на човешки глави (oscilla) и се
разменяли подаръци (sigillaricium). Авзоний, който живял през ІVв. говори
единствено, че Сатурн приемал като приношение (munera) мъртви гладиатори
(Eclogue, 23; De feriis Romanis, 33–7).
Когато жребият се паднал на Дазий, той предпочел да
умре като християнин, вместо да участва в езическата оргия. След като отказал
да се включи в тържествата и признал, че е християнин бил хвърлен в тъмницата.
По-късно бил изправен пред управителя на римската
провинция Тракия Басос. Басос първо го приканил да се помоли на езическите
богове. След като Дазий отказал да стори това, той го подканил да се поклони
пред образите на императорите, но той не се съгласил и с това. В Римската
империя бил установен култ към императора и той бил почитан като бог. Отказът
да се отдаде почит на императорския образ се третирал като държавна измяна.
Дазий обаче не искал да отдаде почит на владетелите, тъй като били езичници. Тогава
Басос наредил да го подложат на изтезания, а когато и с това не постигнал
желаното заповядал да обезглавят светеца. Дазий бил поведен към мястото за
екзекуция, а пред него била носена кадилница, като езичниците се надявали, че
изплашен от присъдата, той ще склони да принесе жертва на боговете. Но светецът
разпръснал благовонията от кадилницата и съборил идолите.
Когато езичниците видели, че няма да успеят да го
склонят да се откаже от вярата си го посекли. Това станало в 9 часа сутринта на
20 ноември.
След като християнството станало официална религия
мощите на светеца се съхранявали в Доростол. Когато градът пострадал от
варварските нашествия, то мощите му били пренесени в град Анкона в Италия, където
се съхраняват и до днес в музея „Диоцезиано”. На мраморния
саркофаг-мощехранителница има гръцки надпис „Тук почива светия мъченик Дазий,
пренесен от Доростол”. Тъй като изследователите са счели, че епиграфските
особености на текста го датират към времето на император Юстиниан ІІ (527-565),
то се предполага, че пренасянето на мощите е станало след като Доростол
пострадал тежко от аварското нападение през 579г.
През 2001г. при посещението си в България папа Йоан
Павел ІІ подари на Силистра част от мощите – дясната раменна кост, която сега е
положена в саркофаг-мощехранителница направен по подобие на този в Анкона и се
съхранява в митрополитската катедрала „Св. св. Петър и Павел”.