ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА КАТЕРИНИНДЕН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Света Екатерина, Стенопис от Бельова черква край Самоков, худ. Никола Образописов
На 24 ноември се почита паметта на света Екатерина. Нейното
житие е било включено в Бдинския сборник съставен
през 1360г. от митрополит Йоасаф Бдински
по поръка на царица Ана. Краткото житие на света Екатерина присъства също в Стишния пролог. Почитанието на
светицата в българските земи се засилило значително при управлението на руската
императрица Екатерина ІІ Велика, тъй като водените от нея войни срещу
Османската империя давали надежда на поробеното население, че ще може да се
освободи. В народния календар мъченицата се почита като света Катерина.
Народните обичаи на празника на света Екатерина са
свързани с предпазването от баба Шарка. Рано сутринта се омесвала пита. От
омесеното тесто се отделяло малко и с него се правело паторче
(кравайче). То се мажело с мед или рачел и се
скривало над вратата. То било дар на забрадката/булото на баба Шарка. Паторчето оставало там докато го забравят.
От останалото тесто се омесвала пита, която след като
се изпечала, също се мажела с рачел или петмез. Питата може да се намаже също с
мед, но тъй като празникът се пада по време на постите, а медът е животински
продукт, то макар да не е месо, мляко или яйца по традиция се счита, че не
трябва да се използва. Тъй като обаче обичаят е разпространен и сред помаците,
то за тях, като мюсюлмани не важат ограниченията на православния пост и те може
да намажат питата и с мед. След това всеки от живеещите в дома си отчупвал
парче с думите: „Да ни е на помощ света Катерина”. После докато питата още е
топла с нея се излизало на пътя и се раздавало на който мине. Според народното
поверие къща, в която са месили такава пита обитателите й не хващали шарка. От
питата се давало и на кучетата за да не ги лови бяс.