ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ДЕН
НА ПОБЕДИТЕ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Битката при Пирот и навлизането на българските войски в града на 15 ноември 1885, литография
На 27 ноември е Денят на победите. По време на
Сръбско-българската война след поражението при Сливница и неуспеха да удържат
Драгоман сръбската Нишавска армия заела отбранителни
позиции при Пирот. На 14 ноември (26 ноември нов стил) сърбите
били изтласкани от заетите позиции. Те успели да се прегрупират през нощта, но
на 15 ноември (27 ноември по нов стил) загубили и новите позиции и започнали да
отстъпват. На следващия ден под натиска на австро-унгарския
дипломат граф Кевенхулер българското настъпление било
спряно и бил сключено примирие между воюващите държави.
Първоначално през 1888г. военния министър Сава Муткуров въвел тържествата се провеждали на две последователни
дати: на 7 ноември (стар стил) се отбелязвал Ден на падналите войници и се
отслужвали молебени и панихиди, а на 8 ноември (стар стил) като Ден на победата
при Сливница се провеждали военни паради.
През 1898г. двете чествания били обединени в едно,
което се провеждало на 15 ноември (стар стил) – денят на победата при Пирот и
краят на военните действия по време на Сръбско-българската война през 1885г..
През 1916г. бил въведен Грегорианският
календар, като датата на празника била приведена в съответствие с него и
занапред той се отбелязвал на 27 ноември.
Когато България загубила Първата световна война
Ньойския мирен договор е бил подписан на 27 ноември. Според клаузите страната
претърпяла значителни териториални загуби, а също били въведени ограничения за
числеността и въоръжението на армията. Печалното събитие станало причина датата
да се свързва с тежките клаузи на Ньойския договор, като празникът се провеждал
предимно в армейските части. Денят на победите се отбелязвал до 1925г..
През 1941г. след като българските войски отново
навлизат в Македония и Беломорието празникът е бил
отбелязан отново.
След деветосептемврийския преврат през 1944г. окончателно
е било преустановено честването на Денят на победите, а също и на останалите
празници на българската армия – Богоявление и Гергьовден, а също и Архангелова задушница като ден за
възпоменание на падналите във войните.
Денят на победите ни напомня както за успехите на
българската армия, така и за разсъдливостта на тогавашните български политици.
Победата при Пирот открила пътя на българската армия за мащабно настъпление
срещу Сърбия. Въпреки това бил сключен мирен договор без да бъдат предявени към
нападателите териториални претенции или искания за репарации. Същото решение
била предприето и спрямо Османската империя, като въпреки постигнатите успехи
било постигнато споразумение Съединението да се вмести в рамките на Берлинския
договор. Тези на пръв поглед неизгодни условия обаче дали възможност в
дългосрочен план за обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Тогавашните политици си дали сметка за реалната обстановка, в която както се
вижда и от сръбското нападение нямало да се допусне прекомерно разширяване на
България.
За съжаление прекомерните очаквания и амбиции по време
на Балканската и Първата световна война довели да значителни загуби, въпреки,
че е било възможно да бъдат избегнати, макар с цената на това да се получи
много по-малко от желаното.