ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
АНДРЕЕВДЕН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Андрей, детайл от фреската „Света Богородица Осеновица”, Рилски манастир. На фреската са изобразени светците, от чиито мощи има вградени частици в чудотворната манастирска икона.
На 30 ноември се почита паметта на свети Андрей Първозвани. Според житията му именно той проповядвал в
днешните български земи, ръкоположил първите епископи на Цариград и на нашите
черноморски градове Созопол, Поморие и Варна, а след достигнал и до Скития. Тъй
като със скити се обозначавали различни народи, то неговото име се свързва с
покръстването и на териториите на днешна Румъния, Украйна и Русия.
Като народен празник е наричан Андреевден,
Едреевден и Мечкинден.
Според народните поверия от този празник денят
започнал да наедрява, т.е. да нараства и до Игнажден вече се бил удължил
толкова „колкото да прескочи петелът прага”.
Като празник на наедряването този ден се варели
царевица, а също и други варива, които увеличават обема си като боб, леша,
грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец. Варят се също
круши, сливи и тиква.
От сварената царевица хвърляли в комина и викали: „на
ти, мечко, кукуруз, да не ядеш суровия, добитъка и
хората”.
На този ден младите булки не работели, а ходели по
гости, за да наедряват и те, т.е. за да забременеят.