ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Икона на свети Андрей Първозвани.
На 30 ноември се почита паметта на свети Андрей
Първозвани. Наречен е Първозвани, защото пръв е бил повикан да тръгне след
Христа. Името Андрей е гръцко и означава „мъжествен, храбър”. След похода на
Александър Македонски елинистичното влияние в Юдея и съседните страни били
голямо, като много от тамошните владетели носели гръцки имена, вкл. и царете от
Макавейската династия.
Апостол Андрей бил по-голям брат на свети Симон-Петър.
Те били родом от Витсаида и били синове на евреина Йона. Занимавали се с
риболов. Апостол Андрей се стремял към богоугоден живот и затова когато чул за
проповедите на свети Йоан Кръстител отишъл при него и станал негов ученик.
Останал при него до деня, в който край тях преминал Иисус Христос, а свети Йоан
го посочил на намиращите се около него и казал: „Ето Агнецът Божий” (Йоан,
1:41). Свети Андрей тръгнал след Христос и прекарал с него целия ден. После се
върнал при брат си Симон-Петър и му казал: „Намерихме Месия”. Двамата продължили
да се занимават с риболов, докато били потърсени от Христос, който ги повикал
да го последват с думите: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на
човеци” (Мат. 4:19). Те го последвали и станали свидетели и участници в някои
от най-важните събития описани в евангелията. Свети Андрей, заедно с апостол
Филип е споменат във връзка с чудото с нахранването на 5000 души с 5 хляба и 2
риби (Йоан, 6.1-13). Той е бил сред апостолите, които чули пророчеството за
разрушаването на Йерусалим и свършека на света (Марко, 13:3). След
възкресението на Лазар заедно с апостол Филип присъствал по време на проповедта,
когато Христос казал: „дошъл е часът да се прослави Син Човеческий” (Йоан, 12).
Апостол Андрей е споменат и в книгата „Деяния на светите апостоли” във връзка с
избора на Матей за апостол на мястото на Юда Искарионски.
На Петдесетница когато всички апостоли се били
събрали, се явили огнени езици над главите им, те били изпълнени със Светия Дух
и започнали да говорят чужди езици.
В каноничните евангелия и в книгата на апостол Йоан
Богослов за деянията на апостолите не се споменава за по-натъшната съдба на
апостол Андрей. Сведения се намират в апокрифните книги и по-конкретно в
„Деянията на апостол Петър и апостол Андрей”, „Деянията на апостол Андрей и апостол
Матей”, както и в „Мъченичеството на апостол Андрей”. Съществувала е отделна
книга „Деянията на апостол Андрей”, но тя била отхвърлена като неканонична. Тя
не е запазена, а само резюмето, което й направил епископа на град Тур –
Григорий, както и някои фрагменти от нея. Отделни сведения се срещат също и в
някои други апокрифи като „Евангелие от Петър”, „Послание на апостолите” и др. Допълнителни
данни за живота и мисионерската дейност на апостола има в съчиненията на
църковните историци Евсевий Кесарийски, Иполит Римски и др. и житията на
светеца написани от Доситей Тирски, Епифаний Кипърски, Евхерий Лионски, Никита
Пафлагон, Симеон Метафраст, а също проложните жития.
След Петдесетница по жребий било определено кой в коя
страна трябва да отиде и на свети Андрей се паднало да проповядва в Скития.
Първоначално апостол Андрей проповядвал в Мала Азия,
като обходил Амасия, Синоп, Никея, Никомидия, Византион, Халкидон и Трапезунд.
За Пасха той посетил Йерусалим, където се срещнал с
останалите апостоли. След това заедно с апостол Йоан Богослов отишъл в Ефес, където прекарал 2 години. Там бил призван от Бога да
се отправи към Скития. При това пътуване той преминал през градовете Агатопол
(дн. Ахтопол), Анхиало (дн. Поморие), Месемврия (дн. Несебър) и Одесопол (дн.
Варна) като основал в тях християнски общини. Оттам преминал в района на
територията затворена между Дунава и морето, която по-късно била наречена Малка
Скития, а сега е известна като Добруджа. Продължавайки пътуването си покрай
морето, той посетил Таврическия Херсон (днешния полуостров Крим), а също земите
между Кавказ и Черно, Азовско и Каспийско море, т.е. тези територии, където са
живеели прабългарите според най-ранните сведения, които имаме. На връщане той
ръкоположил свети Амплий за епископ на Варна, след което отишъл в Никея. По
пътя си за Никея посетил ред селища в Дунавската
равнина и Горнотракийската низина и създал в тях християнски общини. В Никея бил посрещнат тържествено от населението с маслинови
клонки. Там имало демони, които измъчвали местните жители, но благодарение на
молитвите на светеца нечестивите сили били прогонени. Апостолът ръкоположил за епископ
Калист и отново се отправил за Европа. По море преминал във Византион
(Цариград) и там ръкоположил за епископ Стахий. Оттам продължил през Перинт и
Филипи и достигнал до Солун. Във Филипи и Солун извършил много чудеса, в
резултат от което много хора повярвали в Христос. Разтревожен от нарастващия
брой християни проконсулът Вирин наредил да арестуват апостол Андрей, след
което на стадиона бил хвърлен на зверовете. Първо бил пуснат глиган, но той
вместо да нападне апостола, нападнал тези, които го извели, а след това паднал
мъртъв. После бил изкаран леопард, като този път синът на проконсула лично
ръководел извеждането му на арената. Леопардът обаче нападнал синът на
проконсула и го убил. Свети Андрей се помолил и го възкресил. Случилото се
предизвикало силно брожение сред насъбралото се множество, което искало да убие
проконсула, но били възпрени от апостола. Объркан от случилото се Вирин отишъл
в претория.
От Солун апостол Павел отишъл в Коринт, където
продължил да проповядва. Посетил Лакедемон и Мегара, като накрая се установил в
Патра. Там покръстил мнозина, сред които жената на управителя и брат му – философът
Стратокъл. Докато се случвало това управителят
Егеат се намирал в Рим при император Нерон (54-68).
Когато се завърнал в Патра и разбрал, че много хора са станали християни,
включително жена му и брат му се разгневил много. Той наредил да доведат при
него апостол Андрей и започнал да го убеждава да се поклони на идолите.
Светецът приканил и Егеат да приеме християнството. Проконсулът
се удивил, че апостол Андрей се уповавал на някой, който бил разпънат на кръст.
Светецът му отговорил, че Христос доброволно понесъл смъртта. Егеат заявил, че
апостолът говори така от безумие и дързост. Свети Андрей отговорил, че
смелостта му иде не от дързостта, а от вярата. Управителят наредил да го
затворят, като се надявал, че през това време той ще размисли и ще изпълни
желанието му да се поклони на идолите. През нощта много християни се събрали
около затвора. По молитвите на апостола вратите се отворили и те влезли при
него. Те искали да убият проконсула, на свети Андрей ги убедил да не правят
това и им обяснил, че бил готов да приеме смъртта, за да им даде пример как
трябва да отстояват своята вяра. След това ръкоположил Сратокъл за епископ и се
разделил с тях.
Егеат наредил
да подложат апостолът на мъчения, а когато това не дало резултат наредил да го
разпънат на кръст, но за да се удължат страданията му заповядал да не бъде
прикован, а завързан. На база на по-късни данни, за които най-ранните известия
са от западноевропейски съчинения свети Андрей бил разпънат на кръст с формата
на буквата Х, Това станало по негово желание, тъй като се считал за недостоен
да бъде разпънат на кръст със същата форма като Христовия. По същите
съображения апостол Петър пожелал да бъде прикован на кръста надолу с главата.
Тъй като в Патра броят на християните бил голям, то
разпъването му на кръста породило силно брожение. Това смутило Егеат и той
наредил апостолът да бъде снет. Андрей му казал, че ще отиде скоро при Христос
и приканил управителя да се погрижи за своята душа. Войниците пристъпили към
изпълнение на заповедта и започнали да отвързват светецът. Тогава апостол
Андрей отправил молитва Христос да не допуска да бъде свален, а да го удостои
със смърт подобна на неговата. След като приключил с молитвата той починал.
Смутен от видяното няколко дни по-късно Егеат се самоубил.
Брат му и вдовицата му продължили да служат на Бога до смъртта си.
При управлението на император Констанции (337-361)
мощите на апостол Андрей били пренесени в Цариград и на 3 март 357г. били
поставени във втория по големина столичен храм „Светите апостоли”. Там останали
до превземането на града от кръстоносците, след което на 6 май 1208г. били
пренесени в Амалфи.
След падането на Цариград през 1453г. братът на
последния византийски император Константин Палеолог - Тома, заминал за Рим,
като отнесъл със себе си като дар за папа Пий ІІ черепът на апостол Андрей.
На 24 ноември 1964г. в знак на добра воля заради
премахването на Великата Схизма кардинал Августин Беа предал на владиката
Константин черепа на светеца и реликвата сега се съхранява в катедралата в
Патра. На 19 януари 1980г. кардинал Роже Ечегарай предал на владиката Никодим и
кръста на свети Андрей, който след като бил отмъкнат от кръстоносците се
съхранявал в храма „Свети Виктор” в Марсилия.
Кръстът на апостол Андрей е изобразен на флага на руския
военен флот, както и на знамето на Шотландия и на Обединеното кралство. Част от
мощите на светеца били отнесени от монаха Регулус в Шотландия, което станало
причина да бъде считан за национален светец. Тези реликви днес се намират в
катедралата „Сен Ендрюс”. В руските летописи се разказва, че апостол Андрей
достигнал до Киев и като поставил там кръст предсказал, че на това място ще има
много християнски храмове, а след това посетил и Новгород. През 1086г. на
хълмът, където според преданието разказано в руските летописи апостолът
поставил кръста бил издигнат храмът „Свети Андрей”.