ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ХРАМОВЕ
ПОСВЕТИНИ НА СВЕТИ ЙОАН КУКУЗЕЛ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Йоан Кукузел – миниатюра Свети Йоан Кукузел – фреска в ман. Арденица, 1744г.
На 1 октомври се почита паметта на
свети Йоан Кукузел. Той бил родом от Драч (дн. Дурас, Албания), който по онова време влизал в диоцеза на българската Охридска архиепископия. По народност
бил българин. Докато бил малък останал без баща, но майка му е погрижила да му
даде благочестиво образование. Още от малък той се изявил с певческия си
талант. Заради даруванието си той бил извикан в
Цариград, за да се обучава. Предполага се, че е постъпил във възстановеното от
император Михаил VІІІ Палеолог (1261-1282) училище за
сираци при храма „Свети Павел”, спрямо което следващия византийски владетел Андроник ІІ Палеолог (1282-1328)
също лично проявявал загриженост. Подготовката била на високо ниво – там се
изучавали латински и гръцки език, философия, риторика, математика и музика. Там
бързо напреднал и усвоил музикалното изкуство.
Преди да успее да усвои напълно гръцкия
език, той получил прозвището „Кукузел”, защото когато
съучениците му го попитали какво е ял, а той им отговорил на смесен
гръцко-български език: „Кукия ке
зелия, т.е. „бакла и зеле”. По-късно заради своя
талант той получил и още едно прозвище – Ангелогласният.
След като изучил и гръцкият език, той помолил императорът да го пусне да иде у
дома си, за да види майка си. Императорът му разрешил и той заминал за родния
дом. Когато стигнал до дома си, той чул майка му да ридае: „Мило мое чедо,
Иване, къде си ми ти”. Нейните думи дълбоко развълнували Йоан Кукузел и под тяхно въздействие по-късно той създал своята
най-оригинална творба известна като „Полиелей на
българката” (полиелей – букв.
много умилително, в смисъл на жалба, ридание), в която звучали чутите майчини
слова. В гръцкото житие на светеца тези думи са написани с гръцки букви, но на
български език. Когато майка му го видяла, се изпълнила с голяма радост. Той
прекарал известно време при нея, след което отново отишъл в Цариград.
Йоан Кукузел
е живял и работил по времето на т.нар. „Палеологов
ренесанс”. В духа на новите тенденции той реформирал църковното пеене и се
превърнал във „втория стълб” на православната музика. До тогава византийската
традиция следвала „първия стълб” Йоан Дамаскин. Песнопението било аскетично,
лениво и монотонно. Свети Йоан усъвършенствал църковната музика, като въвел т.
нар. „пападическо песнопение” – пространно, с голям
тонов обем, с мелодическа линия в широк диапазон, с
логически свързани тонови последования. Новите
тенденции в музиката довели и до промяна на нотацията – до този момент имало
само 25 знака, а след настъпилите промени броят им надхвърлил 80. Тази нотация
известна като „Нововизантийска” или „Кукузелова”, след като била утвърдила през ХVв. продължила да се използва до ХІХв.
В своите композиции той внесъл както се изразяват византийците „варварски”,
т.е. български мотиви, заети от българските народни песни.
Във византийската столица заради своя
талант светецът получавал много похвали и почести, но неговата смирена душа го
подтиквала към смирен и уединен живот. Когато в Цариград пристигнал игуменът на
атонската Великата лавра „Свети Атанасий”, Йоан Кукузел го видял и решил да замине за Света гора.
Преоблякъл се като просяк и тръгнал след игумена. Когато пристигнали, Йоан Кукузел помолил да бъде приет в манастира. Когато игуменът
попитал какво умее, той казал, че може да пасе козите. Тъй като имало нужда от
козар, той бил приет, а скоро след това бил подстриган за монах.
Един ден докато бил сам с козите свети
Йоан запял, но бил чут от един от отшелниците. Удивен от гласа на изпълнителя,
който приличал на ангелски монахът се досетил, че това е издирвания от
императора талантлив певец. Той съобщил на игумена, който повикал Йоан Кукузел и го попитал дали това е вярно. Светецът признал че
е той и помолил за прошка, че е укрил това, като помолил да не го издава,
защото иначе ще бъде отведен в столицата, а той желаел да се посвети на
монашеския живот. Игуменът се срещнал с императора за да измоли съгласието му
Йоан Кукузел да остане в манастира. Императорът макар и да не желаел да се раздели с
талантливия певец, все пак отстъпил и дал съгласието си. Той обаче отишъл
заедно с игумена до манастира, където се срещнал с Йоан Кукузел
и било устроено тържество, след което се завърнал в столицата. А светецът
останал в манастира, където вече без да се крие от другите пеел по време на
богослужение.
Той построил недалеч от Великата лавра
отшелническа килия и храма „Светите Архангели”. По време на празничните богослужение
той отивал в манастира и пеел, а през останалото време пребивавал в уединение.
През светата Четиридесетница,
в акатистната събота той изпял седмогласните
стихири и канона на света Богородица. След края на
бдението той се почувствал уморен и като седнал срещу Богородичната икона,
която след това чудо получила названието „Кукузелиса”
той задрямал. Тогава му се явила Богородица сияеща в божествена светлина и му
казала да се радва и да продължава да пея и да я възпява, защото тя няма да го
остави. После му поставила в ръката една златна монета и станала невидима.
Когато се събудил обаче, той видял, че монетата все още е в ръката му. Тази
монета след това била поставена на иконата на света Богородица”.
По-късно, когато на крака на свети Йоан се появила
болезнена рана, която се възпалила и загноила света Богородица му се явила и го
излекувала чрез чудо, както сторила някога със свети Йоан Дамаскин. Тя му
казала да бъде здрав отсега нататък и след това той се възстановил. След това
до края на живота си той не боледувал повече.
Когато наближил края на живота му, той
получил откровение свише за предстоящото и помолил монасите да го погребат в
построения от него храм „Свети Архангели”.
Починал на 1 октомври – в деня, в който се отбелязва празника
на Покрова на Пресвета Богородица.
Запазени са няколко жития на светеца, най-старото от
които е от ХVв., а също служба, канон, молебен и акатист.