ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

СВЕТИ АПОСТОЛ ТОМА

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и събития] [Ново]

 

 

Иконата „Свети апостол Тома” от апостолския ред на иконостаса на храма „Свети Константин и Елена”, Одрин

 

         На 6 октомври Православната църква почита паметта на свети апостол Тома. Името „Тома” е от еврейски произход и означава „близнак”. Към името обаче е била добавена гръцката дума „Дидим”, която също означава „близнак”. В старобългарският превод на „Деянията на свети Тома”, което е под името „Слово за светия апостол Тома” той е наречен „близнакът Тома”. В каноничното евангелие на свети Йоан Богослов той е посочен като: „Тома, наричан Близнак” (Йоан, 11.16), което показва, че е носел едновременно име и прозвище с едно и също значение. Никифор Калист Ксантопул в Синаксара за Томина Неделя, поместен в Цветния Триод дава следните предположения за това прозвище: „Тома е бил наричан Близнак или затова, че се е родил заедно с друг, или заради съмнението във Възкресението, или затова, че у него по рождение се били сраснали двата пръста на дясната ръка (очевидно, средния и който е преди него, наречен показалец); справедливо би било и мнението, че му предстояло да се усъмни и с тези пръсти да усети. А други казват, и това е най-достоверното, че «Тома» се превежда от еврейски като «близнак»”. В „Книгата на Тома” прозвището е използвано в по-друг смисъл: „"Сега, тъй като беше казано, че си моят близнак и истински спътник, изпитай себе си и научи кой си, защо съществуващ и какво ще стане с теб. Тъй като ще се наречеш мой брат, не подобава да не знаеш за себе си." (Book of Thomas the Contender, translated by John D. Turner, a selection from James M. Robinson, ed., The Nag Hammadi Library, revised edition. HarperCollins, San Francisco, 1990, 138,4-138,21). В случая „близнак” е употребено в смисъл на „съратник”, „сподвижник”, на някой свързан с някого.

         Освен като Тома и Близнакът в сирийските източници е наричан още и  Юда. В старобългарският превод на „Детството Иисусово” е наречен „Тома израилтянинът”, което показва, че Юда няма да е собствено име, а ще е влязло ви източниците като указател за неговата народност, т.е. в смисъл на „юдеинът Тома”. Изказано е било предположение, че може би в апокрифите са били слети образите на апостолите Това и Юда Тадей, но то е било отхвърлено сравнително бързо, тъй като в „Деянията на свети Тома” са изброени поименно и двамата като две отделни личности. Остава разбира се и възможност Юда да е било собственото му име, но да му е било дадено прозвището Тома, за да бъде разграничаван от Юда Тадей и Юда Искариотски, но в каноничните евангелия не се споменава с името Юда.

         В четирите евангелия Тома се споменава като един от дванайсетте апостоли, но само свети Йоан Богослов пише по-подробно за него.

         Първото споменаване е във връзка с отиването на Христос Витания за да съживи Лазар – брата на Мария и Марта, който бил починал. Когато съобщил на учениците си, че се готви да отиде в Юдея, те му казали, че било опасно, тъй като равините се канели да го убият с камъни. Тогава Тома се обърнал към останалите апостоли с думите: „да идем и ние да умрем с Него” (Йоан, 11.16).

         Следващото споменаване на Тома е във връзка с разказа, как Христос подготвял апостолите за това, което предстояло да се случи. Той се обърнал към тях с думите: „Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.”. Тогава апостол Това го попитал: „Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?” А Иисус му отговорил: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.” (Йоан, 14.1-7).

         Най-известното събитие от живота на апостол Тома е свързано със Възкресението на Христа. След Възкресението Мария Магдалена и апостолите видели възкръсналия Иисус, но Тома не присъствал по време не тази срещи. Когато другите му разказали за случилото се, той не повярвал и заявил: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.”. В неделята, която е след Великден и сега се нарича Томина неделя за възпоменание на станалото тогава събитие Христос се явил отново на учениците си, като този път присъствал и апостол Тома и рекъл: „мир вам!”, а после казал на Тома: „дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.”. Тогава Тома му отговорил: „Господ мой и Бог мой!”. А Иисус го порицал с думите: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.”. Така Тома заради своето неверие се сдобил с още едно прозвище, което е станало и нарицателно – „Тома Неверни” (Йоан, 20.24-29).

         След това Иисус се явил отново на учениците си, сред които бил и апостол Тома докато ловели риба в Тивериадско море (Йоан, 21.2).

         В каноничната книга „Деянията на апостолите” неговото име е споменато веднъж при изброяването на учениците му, които заедно със света Богородица пребивавали в Йерусалим в горницата преди да бъде определен по жребий апостол Матей на мястото на изпадналия Юда Искариотски (Деян., 1.13).

         Основен източник за по-нататъшната съдба на апостола е апокрифното „Деянията на свети Тома”, а също съчиненията на ранно-християнските писатели. Според това съчинение когато апостолите си разпределяли по жребий кой къде трябва да проповядва на него се паднала Индия. Той много се притеснил, но господ му се явил и му казал, че ще му помогне.

         По времето когато апостол Тома трябвало да тръгне за Индия оттам дошъл един търговец на име Аван (Хабан), който имал поръчение от един от тамошните владетели да доведе изкусен строител, който да му построи дворец. Сам Господ се явил на Аван и го попитал дали иска да купи строител. Търговецът се зарадвал, че намерил това, което търсел и се договорили да го купи за 20 сребърника (в старобългарския превод е посочена цена от 10 гроша), а продавачът написал такава разписка: Аз, Иисус, син на строителя Йосиф от селището Витлеем, което е в Юдея, потвърждавам, че продадох Юда Тома, моя роб на Аван, търговеца на цар Гундофар». Така свети Тома се сдобил с водач до Индия, който му помагал до края на живота му, а и след това, защото според свети Ефрем Сирийски именно той след смъртта му пренесъл неговите мощи в Едеса. Апостолът потеглил, като със себе си носел само парите, които Христос получил срещу продажбата му и после му ги дал. Двамата се качили на кораб и с него пристигнали в градчето Сандарук (т.е. Тамил Сангам, дн. гр. Музирис, в щата Керала разположен на югозападното крайбрежие на Индия).

         В деня, когато те пристигнали там се случила сватбата на дъщерята на местния владетел и двамата отишли на тържеството. По време на празника апостолът не участвал в езическото само гледал към земята. Тогава един от виночерпците го ударил. Тогава свети Тома му казал, че Бог ще му прости на този свят, но ръката, която го ударила ще бъде откъсната от куче. След това изпял една песен на еврейски, в която се възпявала омъжващата се невеста, но ставало дума не за булката, на чиято сватба присъствал, а алегорично била представена Църквата като Божия невеста. А флейтистката, която била еврейка разбрала думите му. А онзи, който ударил апостолът отишъл да донесе вода, но при водоизточника дебнел лъв, който го убил. Едно куче откъснала ръката му и я довлякло в залата на пиршеството. А флейтистката, която била разбрала думите му останала изумена от станалото и казала на другите: „Този човек или е Бог, или посланик на Бога, защото аз чух на еврейски това, което той каза на този виночерпец, и именно това веднага го постигна. Защото той му каза: „Аз виждам, че ръката, която се вдигна срещу мен, ще я довлече куче.” И ето, вие видяхте как кучето я довлече.”. Това достигнало и до ушите на владетеля и той отвел насила свети Тома в брачните покои за да благослови дъщеря му. Апостолът се помолил за младоженците, сложил ръце върху тях и им казал: „Нашият Господ да бъде с вас.”, след което излязъл. Тогава на младоженците им се явил сам Христос в образа на Тома. Те се удивили как тъй той е излязъл от покоите им и въпреки това все още е при тях. А той им отговорил: „Аз не съм Юда, а съм брат на Юда.”, след което им произнесъл проповед за непорочния живот. Младоженците решили да се посветят на целомъдрен живот и скоро след това двамата били покръстени от апостол Тома. Можът приел името Дионисий и по-късно станал епископ, а жената била кръстена Пелагия и по-късно се прославила като мъченица.

         Със свети апостол Тома се свързват три апокрифни евангелия: „Детство Иисусово”, „Книгата на Тома” и „Евангелието на Тома”, както и една книга „Деянията на свети Тома”, което у нас според старобългарската традиция се именува „Слово за светия апостол Тома”.

За „Детството Иисусово” се счита, че е било съчинено през ІІв. в Сирия. Произведението е известно в две гр. редакции, в една латинска, сирийска, етиопска, арабска, грузинска. В славянската книжнина творбата е позната в 6 преписа. Предполага се, че превода на български език е бил направен в края на Х - началото на ХІв., като видно от преписите са се развили няколко редакции. Другите две евангелия след като дълго време са били в забвение отново влязоха в полезрението на изследователите, след откриването на тестовете им сред ръкописите от Наг Хамди.

Авторството на „Книгата на Тома” се приписва на апостол Матей. Тя започва с думите: „Тайните думи, които спасителят говореше на Юда Тома, които аз, Матей, записах, докато вървейки слушах как те говорят помежду си.”. Текстът е открит сред книгите библиотеката Наг Хамади (CG II).

Текстът на „Евангелието на Тома” е запазен на коптски текст в ръкописния сборник CG II, открит през 1945 г. в Наг Хамади, Египет. Ръкописът е датиран около 340г. Евангелието съдържа 114 думи. За разлика от каноничните евангелие, които представляват повест за живота на Христос, то това съчинение съдържа преди всичко притчи, диалози и слова. Почти половината от текстовете приличат на тези от каноничните евангелия, като изследователите считат, че гностиците са добавили останалото.

Произведението „Деянията на свети Тома”, което е под името „Слово за светия апостол Тома” е било преведено през средновековието на български език  се счита, че е било написано в Сирия в манихейска среда, като се отъждествява със съчинението  разпространено сред гностическите и манихейските кръгове, за което пишат някои от ранно-християнските автори (Епифаний, Августин и др.). Текстът на първоначалния вариант е съхранен на гръцки и сирийски език. По-късно това съчинение, използвано като занимателно четиво от християните претърпяло няколко съществени редакции на гръцки, латински, етиопски и арменски език. Счита се, че старобългарският превод е направен не по-късно от ХІІІв., като е използвана редакция, при която съчинението е било обработено в православен дух.

Според българската народна традиция свети Тома е бил строител и затова Томинден е празник на дюлгерския еснаф, а в днешно време – на архитектите и строителите.

        

 

 

 

 

Към празниците и събитията на 6 октомври >>>