ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *

НАРОДНИ ОБИЧАИ ЗА ЦВЕТНИЦА /ВРЪБНИЦА, КУКЛИНДЕН/

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

Влизането на Христос в Йерусалим – фреска от Бельова черква, Самоков, худ. Никола Образописов

Църковният празник „Вход Господен в Йерусалим” е известен в българския празничен народен календар също като Цветница, Връбница или Куклинден.

Празникът „Вход Господен в Йерусалим” е от подвижните празници. Той се пада винаги в неделята, която предшества Великден, а в съботата преди него е друг подвижен празник: Възкресението на Лазар.

Празникът е свързан с тържественото посрещане на Христос в Йерусалим като Месия. Жителите го посрещнали с палмови клонки в ръцете, като постила пред него дрехите си. Затова в храмовете се раздават осветени върбови клонки. На Цветница или Връбница отбелязват своя имен ден всички, които носят името на цветя, дървета или други растения. От върбовите клонки момите правят венчета, които ги носят на главата си. Тези венци ги пускат в реката, за да видят на коя венеца ще изпревари другите.

Празникът се нарича също Куклинден, защото на някои места момите правят обредни хлябове. На някои места са със специална форма и се наричат кукла. Куклата се прави от квасено тесто и е с елипсовидна форма. Върху него от тесто е направена шарка подобна на 8, но с или четири кръга. В първия от кръговете се прави и нещо подобно на лице с очи и уста или на цвете. Другаде се прави колак, с форма подобна на цифрата 8, но в единия край има добавено елипсовидно парче тесто, като върху него и там където се преплитат извивките има направено пак от тесто изображение на цвете. Елипсовидното парче тесто се оформя като глава на куклата. Третия вариант е да се направи кравай – оформя се отново като елипса, прави се тестяно цвете, което се слага отгоре. От тесто се прави пръчка, с която се обкръжава отстрани кравая, двата края на тази пръчка не се свързват един с друг, а в единия издължен край на елипсата се закривяват настрани. Тази кукла се използва за обичая „кумичене”. При него всяка мома отчупва залък от хляба от частта, която е оформена като глава. Те се пускат във водата – направо или върху дъски. Залъците се подреждат върху бухалка и тя се потапя във водата, та течението да ги поеме. По-рядко вместо върбови венци или парчета от обредния хляб пускат във водата папур, оформен като ладия. Момата, чийто венец, папур или парче от хляба изпревари това на другите се обявява за кумица. Вярва се, че след като се избере кумица вече нямало опасност някоя мома да бъде отвлечена от змей. До Великден момите трябва да показват уважение към кумицата и не трябва да говорят в нейно присъствие. В село Литаково след кумиченето следва люлеене на момите на люлка, като първа се люлее кумицата.

След като се избере кумица и мине люлеенето момите отиват на гости на кумицата, където нейните близки приготвят гощавка за момите. Тъй като празникът е по време на Великия пост, то гощавката е скромна – някъде при готвят качамак и ястие от коприва, а някъде момите си правят попара с топла вода от обредния хляб, който си носят.

Кумиченето, заедно с лазаруването са били възприемане и като събития свързани със съзряването на девойката, която след тях ставала мома за женене.

Към Вход Господен в Йерусалим (Връбница, Цветница, Куклинден) >>>