ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

Възкресението на Лазар – фреска от Бельова черква, Самоков, худ. Никола Образописов

 

Църковният празник „Възкресението на Лазар” е подвижен. Той се пада винаги в съботата преди Цветница.

Възкресението на Лазар е описано в Евангелието от Йоан (гл. 11 и 12). За Лазар е писано също в някои от апокрифните книги: Евангелието на Никодим, Посланието на 12-те апостоли

Лазар бил брат на Марта и Мария, с които живеел във Витиня. Той се разболял, а сестрите му изпратили вест до Христос за сполетялото ги нещастие. Когато съобщили за болестта на Лазар, Иисус останал още два дни там където бил, а след това казал на учениците си, че трябва да отидат да събудят Лазар. Учениците без да подозират, че Лазар вече е бил починал, помислили, че наистина спи и казали, че ако е заспал, то това означава, че ще оздравее. Тогава Иисус им отговорил, че Лазар е умрял. Когато Христос пристигнал във Витиня, Лазар от четири дни вече бил в гроба, а при сестрите му се били събрали много хора, за да ги утешават за загубата.

Марта научавайки за идването му излязла извън града да го посрещне, а Мария останала у дома. Когато се срещнали, Марта опечалена му казала: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.”. Като чул това, Христос се обърнал към нея с думите: „брат ти ще възкръсне”, я тя му отговорила: „зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.”. Тогава Иисус изрекъл думите: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” и я изпратил да повика сестра си. Когато Марта и Мария излезли, гостите помислили, че отиват на гроба и тръгнали след тях.

Когато пристигнали, Иисус поискал да отидат при гроба и да махнат камъка, с който бил затворен входът му. А Мария, тъй като не подозирала какво предстои смутено му казала, че вече са минали четири дни и трупът е започнал да мирише. А той й отговорил: „не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?”. Тогава махнали камъка и Иисус повикал Лазар да излезе навън. Лазар излязъл от гроба както бил с повивките и кърпата на лицето. А Христос им казал да махнат погребалните повивки за да може да ходи. Станалото чудо смутило всички и мнозина повярвали в Иисус.

Вестта се разпространила и стигнала до първосвещеника и фарисеите. Те и преди това замисляли да убият Иисус, но възкресяването на Лазар ги накарало да започнат да се безпокоят, че скоро може всички да повярват в него. Тогава Каиафа се обърнал към останалите с думите: „за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине”. Тогава събралите се уговорили да убият Христос.

Шест дни преди Пасха Иисус дошъл във Витиня. Била устроена трапеза, на която присъствал и възкръсналия Лазар, а Марта прислужвала. Тогава Мария помазала нозете на Христос с миро, а той казал на присъстващите, че наближава времето на погребението му. Когато чули, че Иисус е там, много юдеи отишли да видят него и възкръсналия Лазар. Тогава първосвещениците се сговорили да убият и Лазар, защото заради негово възкресение мнозина повярвали в Христос и ги напуснали.

Каноничните евангелия, Апостолът и апостолските послания не споменават нищо за по-нататъшната съдба на Лазар. Според църковното предание той живял още 30 години и починал като епископ на Кития на остров Крит.

В неделята след Лазаровата събота се отбелязва празникът „Вход Господен в Йерусалим”.

 

Към Възкресението на Лазар (Лазаровден) >>>