ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА ЛАЗАРОВДЕН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Църковният празник „Възкресението на Лазар” е известен
в българския празничен народен календар също като Лазарница,
Лазар, Лазарова събота.
Лазаровден е подвижен празник. Той се пада винаги в
съботата преди Цветница.
Според народните вярвания Лазар сечал горите за да
можели хората да разорат земята и да си направят там ниви. Атрибут на
фолклорния Лазар е била балтията, с която той изсичал горите и храстите.
На този ден се изпълнява народния обичай Лазаруване.
Според народната традиция този обичай се изпълнява
само от девойки. Всяка девойка можела да бъде лазарка само веднъж в живота си.
Лазарката била най-голямото неомъжено момиче в семейството. Преди да се омъжи
по-голямата й сестра по-малката била наричана „подявка”.
С изпълнението на този обичай момичето ставало от подявка
в мома за женене. Девойка, която не е била лазарка не можело да се омъжи. В
ритуала не участвали нито вече омъжени жени, нито такива, които вече са
участвали предната година, но са останали неомъжени.
В Трявна на Акатистова
събота (съботата преди Лазаровден, т.е. предната събота) бил „циганския Лазар”
и на този ден лазарували голите циганки, т.е. циганките от катуните.
След като лазарува и стане мома тя вече можело да си
търси мъж, да си кичи главата с цветя и венци, да си сплита косата на плитки,
да се облича във везана риза с поли, да си забожда кърпи от двете страни на
бедрата, да носи гердани, обици и гривни или най-общо казано с народните думи:
да се момее.
Подевките, които ще лазаруат били
събирани от по-рано, за да ги учат тези, които предните години са били лазарки
на песните и обичаите за този ден. Това ставало около средопостница,
т.е. средата на четвъртата седмица на поста, на който ден се броят яйцата.
Броят на лазарките не е определен, но ако са много се
разделят на групи по махали, защото в една къща не можело да се лазарува два
пъти.
Главите на лазарките били украсени с цветя. На някои
места това бил обикновен венец, но на други се правели по-пищни украси, като се
цялата забрадка се окичвала с цветя, а също за по-голям разкош се използвали прочелници, нанизи с пендари, пера, маниста и др. Облеклото
на лазарките е било празнично, а те вече като моми били украсени с гердани,
нанизи, гривни, пръстени и пафти.
Лазарките обикаляли по домовете и пеели песни за всеки
член на домакинството. Песните били индивидуални за всеки човек според неговия
занаят, пол, семейно и обществено положение – имало песни за момък, за булка,
за домакин, за кмет, за свещеник, за първенец, за орач и т.н.
Стопаните дарявали лазарките с бели яйца. Затова две
от лазарките от групата носели кошници, в които събирали подарените яйца. Имало
освен това две лазарки, които носели криваци. В по-старо време едната носела
кривак, а другата балтия – атрибута на сечащия горите Лазар. Момата, която
носела балтията се наричала „лазарова булка” и била с
превес.
Когато влезели в нечий двор, двете лазарки с криваците
ги издигали и заставали в средата. Останалите се нареждали в кръг около тях.
Четири от лазарките, забулени с превес над очите играели редувайки се една след
друга около двете моми с криваците. Докато четирите лазарки играели останалите
пеели лазарски песни.