ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Месни заговезни е подвижен
църковен празник. Той се отбелязва винаги в неделя 8 седмици преди
Великден. По тази причина всяка година той се пада на различна дата в
зависимост от това кога е Великден.
Месни заговезни е последния ден преди Великденските
пости, в който е позволено да се яде месо. Сирни заговезни се празнува
следващата неделя. В седмицата между тези два празника не е позволено да се яде
месо, но може да се яде риба, яйца и млечни продукти. Тази седмица се явява
подготовка за същинския пост, през който не може да се употребява никакви месни
продукти освен риба.
В неделята на Месни заговезни се приготвя празнична
трапеза, за която се приготвя баница с мас и извара, кокошка и свинско месо. В
миналото не е имало хладилници и се е разчитало на зимния студ за съхранението
на месните продукти. Тъй като след Месни заговезни до Великден не се яде месо,
а времето започва да се затопля, то до края на този празник е трябвало да се
изядат всички по-малотрайни продукти направени от заколените през зимата
прасета. Затова не е строго определено от какво месо ще са празничните ястия и
тези, които преди това са били приключили със запасите от свинско месо е можело
да приготвят кокошка.
Някъде на Месни заговезни се палели огньове, които се
прескачали, но на повечето места това се прави на Сирни заговезни.