ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
ВЕЛИКИ
ПЕТЪК – РАЗПЯТИЕ НА ИИСУСА ХРИСТА
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Разпятието – миниатюра към евангелие от Матей от Четириевангелието на цар Иван Александър
Велики петък, наричан също Разпети петък е
най-печалният ден от Страстната седмица, защото на този ден се отбелязва
разпъването на Иисуса Христа на кръста.
След като Христос бил заловен в Гетсиманската градина
и отведен при първосвещениците Ана и Каиафа бил съден от Синедриона. На другата
сутрин старейшините направили ново събрание, на което решили Той да бъде
отведен при римския префект Пилат Понтийски, тъй като по това време Йерусалим
бил римска провинция и само той имал право да издава смъртни присъди.
А Юда като видял какво се е случило се разкаял за
предателството и отишъл при първосвещениците и старейшините да върне трийсетте
сребърника, като заявил: „Съгреших, че предадох невинна кръв”. След това
хвърлил сребърниците и се обесил. А първосвещениците прибрали сребърниците, но
тъй като това било цена за кръв, то решили да не ги слагат в храмовата каса, а
с тях купили Грънчаревата нива, за да погребват в нея странници. Така се
сбъднало пророчеството на Йеремия, който предсказал: "и взеха трийсетте
сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги
за Грънчаревата нива, както ми заповяда Господ." (Йер. 32:9, Зах. 11:12)
След като Христос бил изправен пред Пилат еврейските
първенци започнали да го обвиняват, че развращавал народа и забранявал да се
дава на императора данък, като казва за Себе Си, че бил Месия и Цар.
Пилат Го попитал: „Ти ли си Царят на юдеите?”, А Христос
отговорил: „Ти казваш”. Тогава Пилат казал на първосвещениците: „Аз не намирам
никаква вина у Този Човек.”. А те заявили, че Той бунтувал народа, като поучавал
из цяла Юдея, начевайки от Галилея. Като разбрал, че Христос е от Галилея, казал,
че Той е подвластен на тетрарха Ирод Антипа и Го изпратил при него, тъй като по
това време той също се намирал в Йерусалим. Ирод Му задал много въпроси, но
Христос не му отговорил нищо. Ирод също не се решил да осъди Иисус, а като Го
унизил и подиграл, Го облякъл в светла дреха и Го изпратил обратно при Пилат. И
от този ден Пилат и Ирод станали приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха
един против друг. А Пилат, като повикал първосвещениците, началниците и народа,
им казал: „Доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз
изследвах пред вас, и не намерих у Този Човек никаква вина от онова, в каквото
Го обвинявате; но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо
достойно за смърт Той не е извършил; и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.”.
Пилат решил да се възползва от съществуващия обичай за
празника Пасха да се пуска на свобода един затворник и обявил, че смята да
освободи Христос. На събралата се тълпа закрещяла: „Премахни Тогова! А пусни ни
Варава.”. Варава бил хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
Тогава жената на Пилат му пратила съобщение: „Не прави нищо на Тоя Праведник,
защото днес насъне много пострадах за Него.”. В апокрифното писма, разменени
между Пилат и Ирод е посочено, че жената на префекта се казвала Прокла и че
самата тя е повярвала в Христос и е станала християнка. Събралата се тълпа
обаче настоявала Христос да бъде разпънат.
Въпреки това Пилат продължил да търси начин да Го
пусне. Юдеите обаче започнали да викат: „Ако пуснеш Този, не си приятел на императора.
Всякой, който обявява себе си за цар е противник на императора.” Пилат ги
попитал: „Вашия Цар ли да разпна?” А първосвещениците отговорили: „Ние нямаме
друг цар, освен императора.”.
Пилат, като чул това, извел навън Иисус и седнал в съдилището
на мястото, наречено „Литостротон”, а по еврейски „Гавата”. Като видял, че нищо
не помагало, а смута само се усилвал, взел вода, умил си ръцете пред народа и казал:
„Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.”. А тълпата подстрекавана
от първосвещениците започнала да вика: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху
чедата ни.”
Тогава Пилат пуснал Варава, а Иисуса бичувал и Го
предал на разпятие. След това войниците взели Иисус в претория и като Го съблекли
Му сложили багреница и оплели венец от тръни, сложили Му го на главата и Му дали
в дясната ръка да държи тръстика и като застанали пред Него на колене, присмивали
Му се и казвали: „Радвай се, Царю Юдейски!”.
След това повели Христос към Голгота, където трябвало
да се извърши екзекуцията. Според преданието на това място бил погребан първия
човек Адам. Затова мястото се нарича „Лобно” – от думата „лоб”, т.е. „череп”. Според
някои от изследователите мястото се наричало така защото възвишението имало
формата на череп. На иконите показващи Разпятието често под кръста се
изобразява черепа и костите на Адам. Пътят от претория до Голгота днес носи
латинското име „Виа долороса”, т.е. „Пътят на страданието”. Днес по този път
има няколко „спирки”, където са се случвали описаните в евангелията и църковното
предание събития. Тъй като Христос бил изнемощял от изтезанията, като излизали
от претория срещнали един киринеец, на име Симон, баща на Александър и Руф, който
минавал оттам на връщане от нивата си и го накарали да носи кръста.
По пътя към мястото на екзекуцията след Него вървяло
голямо множество хора и жени, които плачели и ридаели за Него. А Иисус, като се
обърнал към тях им казал: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете
за себе си и за чедата си; понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже:
блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! Тогава ще почнат
да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! Защото,
ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?”
Около третия час от деня (т.е. 9 часа сутринта) като
стигнали до Голгота, Му дали да пие оцет, смесен със смирна, но Той само вкусил
и не искал да пие. След като Го разпнали, разделили дрехите Му на четири дяла,
по един дял на всеки войник. Хитонът обаче не бил шит, а изтъкан цял отгоре до долу.
Тогава войниците решили да не го раздират, а да хвърлят за него жребий, чий да
бъде. Така се сбъднало казаното в пророчеството: "разделиха дрехите Ми
помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие” (Пс. 21:19).
Над главата Му бил поставен надпис, написан на гръцки,
латински и еврейски, който показвал вината Му: „Иисус Назорей. Цар Юдейски”. Първосвещениците
протестирали и поискали надписа да бъде поправен и да се напише, че Иисус е
твърдял, че е юдейски цар, а не че е бил такъв. Пилат обаче отказал да промени
текста на надписа.
От двете му страни били разпънати по един разбойник,
като по този начин се сбъднало предсказанието: "и към беззаконници бе
причислен" (Ис. 53:9, 53:12). Според апокрифното Никодимово евангелие разпънатия
от дясно се казвал Дисмас, а този отляво Гестас. Гестас казал: „Ако си Ти
Христос, спаси Себе Си и нас.”. А Дисмас го смъмрил и казал: „Ти и от Бога ли
се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо,
защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.”
После се обърнал към Иисус и казал: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в
царството Си!”. А Христос му отговорил: „Истина ти казвам - днес ще бъдеш с Мене
в Рая.”. Дисмас е причислен към светците, като неговата памет се отбелязва на
25 март.
Минувачите, които преминавали покрай кръста хулели
Христос, като казвали: „Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси
Себе Си и слез от кръста!”. Първосвещениците и книжниците също се присмивали и си
говорели: „Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.”.
Около шестия час от деня (т.е. около 12 часа по обяд) настанал
мрак по цялата земя до деветия час от деня (т.е. около 15 часа след обяд).
Слънцето потъмняло и храмовата завеса се раздрала през средата. Свети Йероним
цитира незапазилото се до днес апокрифно „Еврейско евангелие”, според което при
земетресението се е разрушил архитравът на храма. Флегон Тралски съобщава, че
земетресението и затъмнението в шестия час от деня станали през 4-та година от
202 Олимпиада, т.е. през 32/33г. от новата ера: „През четвъртата година от 202-та
Олимпиада станало голямо и превъзхождащо всички предишни слънчеви затъмнения; през
шестия час денят се превърнал в тъмна нощ, така че се виждали звездите на небето,
и земетресение във Витиния, което разрушило много здания в Никея”. Тази година
съответства и на известието от Евангелието на Йоан, според което Иисус
проповядвал още 3 години след 15-та година от управлението на император
Тиберий, която съответства на 28/29г. от н.е.
При кръста стояли света Богородица, сестрата на майка
Му Мария Клеопова (майката на патриарх Яков Праведни и Йосий, братовчедите на
Иисус, които в евангелията и другите източници често са наричани негови братя),
Мария Магдалина и Саломия (майката на апостолите Йоан и Яков). А Иисус, като
видял майка Си и свети Йоан Богослов, казал на майка Си: „Жено, ето син ти!”. После
казал на ученика Си: „Ето майка ти!” След екзекуцията свети Йоан прибрал света
Богородица при себе си.
Около деветия час от деня (15 часа) Иисус извикал с
висок глас на арамейски: „Или! Или! лама савахтани?”, сиреч: „Боже Мой, Боже
Мой! Защо си Ме оставил?”. Този древен език вече не бил познат в Юдея, затова стоящите
там, като чули това, не разбрали какво говори и си помислили, че вика пророк Илия.
След това Иисус, знаейки, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието
(68:22), казал: „Жаден съм.”. Там имало съд, пълен с оцет. Войниците напоили
гъба с оцет, надянали я на исопова тръстика и я поднесли до устата Му. А когато
Иисус вкусил от оцета, Казал: „Свърши се!” И като навел глава, издъхнал. А
стотникът, който стоял там, като видял случилото се, казал: „Наистина Тоя Човек
е бил Син Божий.”. Според Никодимовото евангелие този стотник се казвал Лонгин.
Той е бил канонизиран и неговата памет се отбелязва на 29 октомври.
И понеже било петък преди Пасха, юдеите, за да не
останат телата върху кръста в събота, помолили Пилат, да строшат пищелите на
екзекутираните и да ги снемат. Тогава войниците строшили пищелите на двамата
разбойници. Когато дошли при Иисус и видели, че вече е умрял, не Му строшили
пищелите, а един от войниците пробол с копие ребрата Му и веднага изтекли кръв
и вода. Така се изпълнило пророчеството: "Кост Негова няма да се
строши" (Изх. 12:46, Числ. 9:12, Пс. 33:21), а също: "ще погледнат на
Тогова, Когото прободоха" (Зах. 12:10).
След като мръкнало Йосиф от Ариматея, богат човек и виден
член на Синедриона, който бил таен ученик на Иисус, помолил Пилат да снеме
тялото. Префектът се почудил, че Той вече е умрял и попитал стотника. Пилат като
разбрал, че е починал, позволил да бъде погребан. За погребението дошъл също и
Никодим, който донесъл около сто литри смес от смирна и елей. Тогава взели
тялото и Го обвили в повивки с благовонията, както юдеите погребват според обичая
си. Предполага се, че голямата повивка е плащеницата, която днес се пази в
катедралата в Торино. При изследването й е установено, че гвоздеите са били
забити не в дланите, а над китките между костите. Много често на иконите
пироните да се изобразяват забити в дланите. Така обаче е малко вероятно да се
удържи тежестта на тялото. На онова място, дето Христос бил разпнат, имало
градина, а в нея нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положили Иисус,
понеже гробът бил наблизо. Този гроб Йосиф бил изсякъл в скалата за себе си.
След като тялото било положено в гроба, входът бил затворен с голям камък.
На следващия ден първосвещениците запечатили гроба и
по тяхно искане била поставена стража, тъй като се опасявали, че учениците Му
може да откраднат тялото и после да обявят, че е възкръснал, както проповядвал.
Разпятието на Христос е описано в четирите Евангелия
(Матей 27:31-66, Марко 15:20-47, Лука 23:26-56 и Йоан 19:16-42), а от т. нар.
Църковно предание най-обширен е разказа в апокрифното Никодимово евангелие.
В храмовете сутринта на Велики петък се изнася за
поклонение светата плащеница, а вечерта се извършва опелото и символичното
погребение на Христос.