ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА СИРНИЦА /ПРОШКА, ПОКЛАДИ/
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Сирни заговезни, наричани също Прошка
или Поклади
е подвижен църковен празник. Всяка
година той се пада на различна дата в зависимост от това, кога е Великден. След
този празник започват постите и затова той се отбелязва с особено веселие.
Месни Заговезни е последния ден преди Великденските
пости, в който е позволено да се яде месо. Сирни заговезни се празнува
следващата неделя. В седмицата между тези два празника не е позволено да се яде
месо, но може да се яде риба, яйца и млечни продукти. Тази седмица се явява
подготовка за същинския пост, през който не може да се употребява никакви месни
продукти освен риба. Месни и Сирни заговезни винаги се падат в неделен ден, но
на различни календарни дати.
В неделята на Сирни заговезни се приготвя празнична
трапеза, като ястията са направени с риба, яйца или млечни продукти. На този
ден на трапезата присъства и бялата халва, която се използва за обичая хамкане.
Този, който ще пости, преди да започне е необходимо да
се помири и прости с всички. Затова празникът е известен също и като Прошка. Преди сядане на трапезата
всички искат прошка един от друг, като първо младите искат от по-старите.
Искащия прошка се обръща към другия с думите: „Прощавай”, а той му отговаря:
„Простено да ти е”. Всеки иска и дава прошка, защото в Светото писание е
казано, че който не прости и той самия няма да получи опрощение: „Тъй и Моят
Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си
прегрешенията му. (Мат. 19.35); „И кога стоите на молитва, прощавайте, ако
имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията
ви. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам
прегрешенията ви.” (Марко 11.25-26); „прощавайте, и простени ще бъдете” (Лук.
6.37).
След като приключи вечерята се пристъпва към обичая хамкане (в Драмско го наричат ламкане). На червен конец връзват първо варено яйце, а после
парче халва. Конеца се окача на гредата на тавана или на пръчка и се залюлява.
Всички се опитват да хванат парчето само с уста, без да си помагат с ръце. Този
който успее да захапе яйцето, го получава. После същото се прави и с халвата. В
миналото много от хората са живеели бедно и не са имали пари за много
лакомства. Тъй че уловеното яйца или халва са били подаръкът, за този, който е
успял да ги захапе. Разбира се по-възрастните оставяли някое от децата да
спечели, тъй че надпреварата е била преди всичко между тях. Някъде залюлявали
на конеца и въглен, който след това се прибирал и се пазел като цяр срещу
уроки. След като приключело хамкането, конецът се
палел. Докато горял се нареждало: за зърното, за царевицата и т.н. Според това
как горял докато се нареждало се гадаело каква ще е реколтата. За което от
изрежданите горял бързо – реколтата щяла да е добра, а за това, при казването
на което горял бавно и гаснел – щяла да е лоша.
Друга игра, в която отново участвали малчуганите била
само с уста да намерят и вземат от тава с брашно пара. Това от децата, което
намерело паричката, я получавало като подарък. А за по-възрастните оставало да
се посмеят на омацаните в брашно муцунки на
участниците в играта.
Третото име на празника – Поклади е свързано с паленето на
огньове. Край селото се събирали големи купчини – на някои места хвойна,
другаде слама, а на трети – каквото можело да гори. Целта била да се направят
няколко големи огъня. Вечерта те са палели. Първо около тях играели хора.
После, когато пламъкът отслабнел момците ги прескачали. Тези огньове наричали урбалки (с.
Клисура), улелия
(с. Подвис, Карнобтско), ламбадия (с. Твърдица), оруглица и др. В
с. Колибите, Троянско оруглицата
е кош пълен със слама и намазан с катран, който се палел – оруглъване.
В село Доспей, Самоковско правели оратник – от пръчка, разцепена в
двата края на две и напълнена със слама, която се палела и дървото се въртяло.
В Панагюрище наричат тези дървета със слама рукли. Сега двата края на пръчката, която въртят се
оформят като факли и се палят.
Друг обичай, отново свързан с огън е туйкането или чилкането със
стрели, наричани също чавги и лугачки. При него се
изстрелвали запалени стрели. Стрелите се правели от мекиш
(див дрян), но от по-дебели пръчки от тези, които се използват за стрелба с лък.
На тях се слагали перки, потопени в катран, които се палели. В стрелата се
забождала една по-дълга пръчка, която се удряла с друга, по-дебела пръчка и
излитала. По този начин стрелите се изстрелвали от някое възвишение край
селото. В с. Риш се използвали вместо стрели пръчки от тръстика (камъш),
намазани с катран, които се изстрелвали с помощта на друга пръчка. В Разложко
се мажел върхът на стрелите с катран и като се запалели се изстрелвали с лък. В
Брястовец лугачките ги правели от кал и прахан, с формата на топки или цилиндри.
Вечерта праханта се палела и те се изстрелвали с прашки.
В Хасковско и Бургаско има и още един обичай – зора или гора. През цялата седмица между Сирни и Месни Заговезни се събирали
моми и момци на някой кръстопът преди изгрева на слънцето. Първо сядали и
започвали да пеят обърнати на изток, към току-що изгрялата зорница. След
четвъртата песен се изправяли, хващали се за ръце и така изпявали петата, а
след това започвали освен да пеят и да играят. След осмата песен, когато
слънцето започнело да изгрява, те тръгвали да се прибират по домовете.