ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *

НАРОДНИ ОБИЧАИ ЗА ВЪРТОГЛАВ ЧЕТВЪРТЪК

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

 

 

Въртоглав четвъртък е подвижен народен обичай. Той се пада през Тодоровата седмица, в която са включени дните между Сирни заговезни и Тодоровден. Денят е наричан още Въртолома.

Вторниците и четвъртъците били считани за неблагоприятни дни. За четвъртъкът се считало, че каквато работа се подхванела на този ден, щяла да остане недовършена или с неблагоприятен завършек – сключеният пазарлък щял да се развали, наетия работник на този ден щял да напусне и т.н.

Въртоглав четвъртък бил считан за един от 12-те главни четвъртъци. Затова той бил смятан за по-лош ден от обикновените четвъртъци. Вярвало се, че който работи на този ден става въртоглав или щуроглав. Тази болест най-много засягала говедата и овцете, тъй че този ден бил почитан и заради тях.

На този ден не трябвало да се вари нито вода, нито някакво ядене.

Месели са питка или колаче, които след като бъдели прекъдени, от тях се отчупвал и давал по залък на всички в дома, а за добитъка оставяли в кърмилката. За украсата на питката се слагала направена от тесто фигура с формата на буквата Х с извити краища. Тази фигура наречена кръсташ символизирала силата Божия. В средата на кръсташа се слагал направен от тесто спираловиден кръг, който се назъбвал, тъй че да прилича на цвете с венчелистчета. Тази спирала-цвете е символизирала светлината и заедно с божията сила предпазвали от умопомрачение. От този хляб се запазвало и за през годината като лекарство – ако на някой започнело да му се вие свят, накисвали трохи от него във вода и му давали да пие.

 

Към Въртоглав четвъртък >>>