ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА ВЪРТОГЛАВ ЧЕТВЪРТЪК
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Въртоглав четвъртък е подвижен народен обичай. Той се
пада през Тодоровата седмица, в която са включени дните между Сирни заговезни и
Тодоровден. Денят е наричан още Въртолома.
Вторниците и четвъртъците били считани за
неблагоприятни дни. За четвъртъкът се считало, че каквато работа се подхванела
на този ден, щяла да остане недовършена или с неблагоприятен завършек –
сключеният пазарлък щял да се развали, наетия работник на този ден щял да
напусне и т.н.
Въртоглав четвъртък бил считан за един от 12-те главни
четвъртъци. Затова той бил смятан за по-лош ден от обикновените четвъртъци.
Вярвало се, че който работи на този ден става въртоглав или щуроглав.
Тази болест най-много засягала говедата и овцете, тъй че този ден бил почитан и
заради тях.
На този ден не трябвало да се вари нито вода, нито
някакво ядене.
Месели са питка или колаче, които след като бъдели прекъдени, от тях се отчупвал и давал по залък на всички в
дома, а за добитъка оставяли в кърмилката. За украсата на питката се слагала
направена от тесто фигура с формата на буквата Х с извити краища. Тази фигура
наречена кръсташ символизирала силата Божия. В
средата на кръсташа се слагал направен от тесто спираловиден
кръг, който се назъбвал, тъй че да прилича на цвете с венчелистчета.
Тази спирала-цвете е символизирала светлината и заедно с божията сила
предпазвали от умопомрачение. От този хляб се запазвало и за през годината като
лекарство – ако на някой започнело да му се вие свят, накисвали трохи от него
във вода и му давали да пие.