ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *

ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

 

 

 

         Боядисването на яйца за Великден е свързано с църковното предание, че когато света Мария Магдалена разказала, че е видяла възкръсналия Христос, тя носела със себе си бели яйца; тогава й се присмели, че ще повярват на казаното от нея, ако яйцата станат червени. И станало чудо – белите яйца се превърнали в червени. Пак според преданието Мария Магдалена поднесла едно от тези яйца на император Тиберий. В случая става дума не за изкуствено оцветени яйца, а за двата основни естествени цвята на яйцата – бели и червени.

         По традиция основният цвят на великденските яйца е червеният. За разлика от преданието празничните яйца не са в своите естествени цветове, а се оцветяват с бои. Най-често са били използвани различни естествени оцветители като сок от червено цвекло, отвара от орехови черупки, обелки от червен и жълт лук, листа от магданоз, цвят от минзухар, цвят от невен, коприва и др. под.

         С времето освен че започнали да се боядисват яйцата в различни цветове, били създадени различни техники за украса.

         Независимо от броя на използваните цветове и техники първото боядисано яйце винаги трябва да е червено. То се оставя на иконата у дома до следващата година. На следващата година старото яйце се счупва. Ако само е изсъхнало, но се е запазило добре, това е добро предзнаменование. Ако е почерняло или вмирисано – това е лоша поличба.

         Днес има много техники за украса на яйца, при които се използва желатин, ваденки, лепенки, тиксо, фолио и дори златен варак. Приготвянето на боядисани яйца дава голям простор за въображението, но по-долу ще бъдат описани и ще бъде разказано за някои по-стари техники. В по-старо време оцветяването не е било просто боядисване на яйца, а в приготвянето се е влагал и някакъв допълнителен смисъл и идея.

 

ПИСАНИ ЯЙЦА

 

         През последните години понятието „писано яйце” се възприема като синоним на боядисано великденско яйце. Но не всяко боядисано яйце е „писано яйце”. Друго по-рядко срещано название на тези яйца е „шарена перашка”. За тях се говори в песни и пословици. „Гледа го като писано яйце” означава, че някой проявява особено загриженост към друг. „Тя е шарена перашка” пък означава, че е харесвана и обичана от всички.

         Оцветените яйца имат също различни украси, но писаното яйце се изработва индивидуално за конкретен близък човек. Шарките са строго индивидуални. Те може да са птички, листенца, клонки, триъгълници и др. под. В миналото, когато не всички са били грамотни писаното яйце е било и нещо като любовно писмо, което изразявало чувствата на момата, която го е направила към нейния любим.

         Писането върху яйцата може да стене с боя или восък. Писането е ставало с казапа или витриола. Някои са използвали специален писец за целта.

         Днес има различни средства за писане и оцветяване, които позволяват сравнително лесно и трайно украсяване на яйцата. В миналото продуктите за украса са били по-ограничени.  Рисуването с восък е давало възможност да се получат разноцветни фигури като се използват същите бои, с които се оцветявало яйцето. По-лесният начин е върху още топлото яйце да се рисува със студен восък или восъчна свещ, но резултата не е толкова добър, колкото ако се работи с разтопен восък. Във втория случай яйцето трябва да е студено, а се рисува с разтопен восък с помощта на перо или папур. Може да се рисува и със студен восък върху студено яйце, но тогава плътността на восъчното покритие е по-малка, което при подходящ замисъл също може да се използва за интересна украса. След полагането на восъка яйцето се потапя в боя. Може да се направи и в няколко цвята, като първо се рисува върху бяло яйце, после то се потопи в по-светла боя, след това се рисува върху нея, а след това се потопи в по-тъмна боя. Така основният цвят се получава от комбинацията на използваните бои, а шарките са с различни цветове.

         Може да се подготвят и шаблони от хартия или фолио, но тогава макар и по-красиво, яйцето вече не е „писано”, тъй като е направено „серийно”, а не индивидуално за конкретния човек.

         Най-трудния способ, който изисква най-голяма вещина е изображенията върху боядисаното яйце да се правят с ножче. Такива яйца са правели майсторите-резбари в манастирите, които изобразявали Възкресението, Христос в Ада, Богородица Оранта, жените-мироноски при празния гроб и др. под. Някои мотиви били взаимствани от апокрифите, като напр. петела изхвръкнал от гърнето. Тези яйца били подарявани на по-знатните поклонници, които посещавали манастира. Йеромонах Неофит Рилски е имал цяла колекция с такива яйца, а за Йосиф Брадати се разказвало, че умеел да изработва такива яйца.

 

ВАПЦАНИ ПЪСТРИ ЯЙЦА

 

         Пъстрите яйца са с многоцветна украса. Тя се получава също по различни начини.

         Единият вариант е като се накапе върху парче памук с различни бои и после се увие яйцето.

         Другият е като в единия край на няколко клечки се увие памук. Във всяка боя се слага по една от тези клечки. След това се с няколко или всички цветове чрез тампониране се оформят разноцветни яйца.

         В по-ново време се срещат също съвети за боядисване с ориз, с крем за бръснене и др. под., чрез които се получава разноцветна украса.

 

ОТПЕЧАТВАНЕ НА РАСТЕНИЯ

 

         В миналото вместо ваденки, лепенки и пренасяне на изображения са се правели красиви отпечатъци на цветя и листа. За целта са се използвали стари дантели, а в днешно време чорапогащници или торбички с дупки. Яйцето се поставя в такава „торбичка”, която преди да се пристегне, между нея и яйцето се поставя листо или цвят от някое цвете. След това се пристяга и потапя в боята. Когато се извади листото и „торбичката” са се отпечатали върху яйцето, той като под тях то е останало неоцветено.

         Друг начин за прикрепяне е бил като листа или цвета се увие с конци около яйцето. Тогава под конците остават неоцветени ленти. Днес за тази цел някои предпочитат да използват тиксо. Пак по-съвременен вариант е използването на лепило за прикрепянето на листото или цвета към яйцето, при което не се получават други ленти или фигури.

         Сега използването на отпечатъци от растения е само начин за украса на великденските яйца. В миналото обаче всяко цвете или растение е имало символично значение и подаряването му се е явявало послание към получателя. Затова и подаряването на яйце с такъв отпечатък носел значението на растението, което е било използвано за направата му.

 

КИТЕНИ ЯЙЦА

 

         При китените яйца, наричани „китанче” или „подкитанче” след оцветяването се залепяли с помощта на восък топчета от разноцветна вълна или ленти и фигурки от вълнена прежда. Това също били яйца, които се подарявали на по-специални хора: кръстници, девери, родители.

 

ОЦВЕТЯВАНЕ С ЛЮСПИ ОТ ЛУК

 

         Яйцата се увиват в люспите от кромид лук, след което се поставят в „торбичка” от чорапогащник или чорап, с помощта на които се пристягат плътно. Сваряват се на слаб огън в подсолена вода около 10-15мин. Оцветените по този начин яйца имат мраморно-червеникав цвят или оранжево-жълтеникав цвят в зависимост от това дали люспите са от червен или жълт лук.

 

ПРАВЕНЕ НА ШАРКИ С ОЛИО

 

         Олиото се използва за гланциране на вече боядисаните яйца, за да са лъскави. Но то може да се използва по време на боядисването за да се направи яйцето по-шарено. В боята се накапват няколко капки олио. След потапянето на яйцето, тази част от него, която първо се е потопила в олиото не се оцветява, а другата става цветна и по този начин се образуват шарки.

 

        

 

 

 

 

Към Възкресение Христово (Великден) >>>