ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН)
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Възкресение Христово – фреска от митрополитския храм „Света Марина” в Пловдив
Празнуването на най-големият християнски празник
Великден започва още в полунощ на събота срещу неделя, когато се отива в храма
за тържествена служба. В Йерусалим, в храмът на Светото Възкресение службата се
води лично от тамошния патриарх. След молитва той получава Благодатния огън,
който се възпламенява сам и се смята, че в първите минути е невеществен и не
пари. От този огън богомолците запалват своите свещи. Този огън обаче може да
бъде получен само от православния патриарх на Йерусалим. Опитите на другите
християнски общности, които също имат право да използват храма да се сдобият с
такъв огън не са били успешни. В днешно време се взима от този огън и се занася
със самолет и на други места, включително и у нас. В останалите християнски
храмове първо се изгасят всички свещи, като се оставя да гори само кандилото,
което се намира на светия престол. След това свещеникът излиза със запалена
свещ и богомолците си запалват огън от нея. Когато свърши службата те се
стараят да занесат свещта горяща до дома си, където се оставя да догори до
край.
По време на службата свещеника поздравява богомолците
с „Христос Воскресе”, а те му отвръщат с „Во истина Воскресе”.
С тази тържествена служба вечерта завършва Великия
пост и започва говеенето – разрешено е да се яде месо, яйца и млечни продукти.
За Великден се приготвят специални обредни хлябове. На
тях се поставят червени яйца 4 или 5 във формата на кръст, като някои поставят
в средата яйце, което е с друг цвят. Тези хлябове освен с яйцата са богато
декорирани с фигури от тесто – поставки за яйцата, кръг околовръст
на погачата, символизиращ трънения венец и др.
Правенето на козунаци за Великден се счита за по-нова
традиция. У нас е прието козунакът да е оформен като плитка, независимо от това
дали е направен в продълговата или кръгла форма, или пък като венец.
Обредните хлябове и писаните яйца се подготвят в дните
преди празника Възкресение и се освещават в храма.
В неделния ден е прието да се подаряват на близки и
познати боядисани яйца. Традицията се свързва с преданието, че когато Мария
Магдалена отишла в Рим, тя по стар юдейски обичай поднесла като дар на
император Тиберий бяло яйце (било е прието в знак на уважение към дадена
личност да му се поднася подарък, като бедните подарявали яйца) и му разказала
за Възкресението. Императорът с интерес изслушал разказът й, но когато тя
стигнала до Възкресението, то на него това се сторило невероятно и решил да се
пошегува, като показал бялото яйце, което получил като подарък и казал, че ще
повярва във Възкресението, когато то стане червено. Тогава яйцето започнало да
променя бавно цвета си и станало пурпурно. Смутен от станалото, Тиберий се
отнасял добронамерено към християните, а Пилат
Понтийски бил отстранен от поста си на управител на Юдея.
В неделния ден е прието да се посещават кумовете,
родителите на булката, а през първата година след сватбата и девера. Носят се
като дарове колак, печена кокошка, бъклица с вино и
писани червени яйца. Домакините, след като приемат даровете и те също подаряват
червени яйца и бъклица вино. Кумата дарява на булката и „великденска кукла”,
приготвена специално за нея.
Има обичай да се „борят” с яйцата – двама души всеки
със своето яйце-борец ги удрят първо откъм острата, а после откъм тъпата
страна. Побеждава този, чието яйце остане здраво. Яйцето, което победи всички
се поставя на иконата. Някои обаче вместо него, слагат на иконата яйце, което
задължително трябва да е червено. Това яйце остава там до следващия Великден.
Тогава се счупва и по него се гадае каква ще е следващата година – ако е
изсъхнало, но здраво, то това е добър знак, но ако е развалено, то това е лошо
предзнаменование. Тъй като това яйце се е пазело грижливо до следващия Великден
се е появила поговорката: „Пази го като писано яйце”. Това яйце някои
украсявали по-старателно с рисунки и затова понякога се прави разлика между
обикновените боядисани яйца и писаните яйца.
На Великден се връзват люлки, на които се люлеят
момите.
С края на постите отново хората може да се веселят и
затова на Великден се устройват и хора.
Счита се, че люлеенето и хората предпазват момите и
момците от змейове, змеици и самовили, които постоянно дебнели да отвлекат
някои от по-хубавите.