ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА ЗАДУШНИЦА
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Задушница произлиза от „за душите”, т.е. това е ден, в
който се отдава почит на починалите близки. У нас е била наричана също
„одушие”, което е със същото значение.
Задушницата винаги се отбелязва в съботен ден, който е
отреден за почитане на мъртвите. През годината има четири големи Задушници,
които се отбелязват в съботите преди Връбница,
преди Петдесетница, преди Архангеловден и преди Месопуснтната неделя. Малките
Задушници се правят в последната събота на всеки месец.
Подготовката за Задушницата започва от вечерта на
петък срещу събота. Тогава занасят в черквата хляб (погача), вино и варено
жито. Носят също поменникът – лист или малка книжка, на който са написани
имената на починалите близки. След като приключи службата свещеника с
кандилницата благославя приноса и споменава имената на починалите.
За в събота се носели в черквата хляб, бъклица вино,
шише ракия, пролетни цветя, варено жито, сезонни плодове и нещо сладко, което в
миналото било петмез или рачел, а сега се занасят различни сладки и бонбони. Някога
тези неща са ги носили на големи тепсии в черквата и така били поставяни там за
благославяне. Така всеки принос бил поставян като отделна софра. На всяка
тепсия с принос се палели по няколко свещи. Сега тъй като не се носят на тави,
свещите се слагат на погачата и житото. По време на сутрешната служба
свещеникът прочитал имената на всички починали. След това свещеникът
благославял донесения принос и прочитал имената на починалите близки на този,
дето го е донесъл. Тъй като свещеникът получавал от донесения принос и на този
ден събирал много храна се появил изразът: „Нахраних се като попско чедо на
Задушница”.
Този принос е предназначен да бъде раздаден на други
хора за възпоменание на починалите близки. След като приносът бъдел благословен
от свещеника, този който го носел се оттеглял – в по-топло време в двора на
храма или в открития притвор, ако имало такъв, а в по-студено време в закритото
предверие. Там донесените храна и напитки се раздавали на близки и познати, а
също и на непознати. При подаването се казвало „Бог да прости … „ и се добавяло
личното име на починалия. Получаващия отвръщал с „Бог да го прости”. Сега се
правят предварително пакети, в които се слага по малко от всичко, което е
предназначено за подаване, като вместо да се чупи от погачата се слагат малки
хлебчета или земелчена. Тъй като при подаване са слага по малко се появил
изразът: „Колкото за Бог да прости”, който се използвал за да се покаже, че
някой е дал съвсем малко от нещо. Причината да се дава по малко от една страна
е свързана с това, че донесените храна и напитки трябвало да се подадат на
колкото може повече хора, а от друга, тъй като раздаващите трябвало да приемат
на свой ред подаването на другите, то се получавала доста храна. Тъй като както
се казва в народните поговорки „Мъртвия не ни е враг” и „За мъртвите или
хубаво, или нищо”, то можело да се подава и на хора, които не били в добри
отношения с покойника докато бил жив. Тъй като Христос е казал, че за да бъде
простено на някого, то и той самия трябва да прости, подаденото трябвало да се
приеме и да се отговори с „Бог да го прости”, дори получаващия да нямал особено
желание да го стори.
На Задушница се посещавали и гробовете на починалите
близки. Занасяло се от осветените в храма хляб, вино, плодове, ракия, жито и
сладки. Освен това се занасяли свещи, тамян и вода. След като гробът се
почистел, той се преливал с вода, вино и ракия. С водата се прелива околовръст
и на кръст, а от виното и ракията са отлива по малко и се казвало отново покойника:
„Бог да го прости”.. Донесените свещи, които са на брой, колкото са погребаните
там или починалите близки, които се споменават този ден (ако са погребани
другаде и техните гробове не могат да бъдат посетени) се запалват, а също
гробът се прекадява с донесения тамян.
Храната и напитките се подават на познати и близки, а
ако няма такива и не непознати. Само ако няма никой се оставя от тях на самия
гроб. Тази храна също е предназначена да стигне до мъртвите чрез взимането и от
жив човек. В миналото бедните хора, а също пътниците събирали храната от
гробовете. При подаването както и в черквата се казва малкото име на починалия
и „Бог да прости”, а приемащия отговаря също с „Бог да го прости”. Според
народното вярване, когато някой ядял или пиел от даденото му „За Бог да прости”
то храната „прииждала” на покойника, т.е. тя отивала при починалия на оня свят.
Освен на гробищата и в храма от храната и напитките се
носело и по домовете на близки, познати и съседи. Днес най-често се практикува
това, тъй като някои са на работа на този ден, а освен това мнозина живеят в
големи градове, в които гробищата са отдалечени от домовете им.
ЛИТЕРАТУРА:
Сборник народни умотворения, наука и книжнина, т.
9/1983г., стр. 225-226.