ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ВЪЗДВИЖЕНИЕ
НА СВЕТИЯТ КРЪСТ ГОСПОДЕН
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Въздвижение на Светия Кръст Господен – стенопис от Пловдив, храм „Св. св. Константин и Елена”
На празникът Въздвижение на Светият Кръст Господен се
отдава почит на 4 събития: 1) явяването на кръста на император Константин
Велики; 2) намирането от света Елена на Голгота на Кръста, на който е бил
разпнат Христос; 3) Освещаването на храма „Свето Възкресение Господне” в
Йерусалим, за което събитие била избрана датата на намирането на кръста и 4)
възвръщането на Светия кръст от персийски плен.
Император Диоклециан реформирал Римската империя, като
учредил тетрархия – начело на държавата стояли двама съимператори, които били
подпомагани от двама кесари. През 312г. Константин І бил повикан от жителите на
Рим, защото управляващия там Максенций се проявил като тиранин. Константин се
отправил на помощ, но неговата армия била по-малобройна от тази на противникът
му и той се опасявал, че няма да може да постигне победа. По това време той бил
все още езичник и недоумявал откъде на намери помощ, за да постигне успех.
Когато слънцето вече клоняло на запад, той видял знамение – на небето се появил
кръст и надпис: „С него ще победиш”. Тъй като кръстът до този момент се
използвал като уред за екзекуции видението всяло смут сред войниците му. През
нощта на свети Константин му се явил сам Иисус Христос и му наредил да си
направи знаме, подобно на кръста, а също този знак да бъде изобразен на
щитовете и шлемовете на войниците му. Като се събудил, той наредил да повикат
войници-християни и ги запитал за значението на знаменията. Те му отговорили,
че кръста е символ на победата над смъртта и на вечния живот. Тогава той
изпълнил онова, което му било заръчано в съня.
В завързалото се сражение свети Константин удържал
победа, а побягналия от бойното поле Максенций се удавил в река Тибър. Свети
Константин наредил да му издигнат статуя, като бил изобразен държащ знаме
подобно на видения кръст и бил поставен надпис: „С това спасително знаме спасих
и освободих този град от игото на тиранина”. Видението на кръста се повторило
още два пъти, което подтикнало Константин І да приеме християнството. Той е
наречен Велики не само защото приел християнството и разрешил свободното му
изповядване, но и заради последвалите успехи, благодарение на които овладял
вътрешните размирици и външните опасности, които разтърсвали империята.
След това майката на императора света Елена се
отправила за Светите места, където издигнала много храмове (сочи се, че броят
им бил 80). По нейна заповед било разкопано мястото, където бил разпънат
Христос и там били открити трите кръста, дъската с надписа и гвоздеите. Тогава
възникнал въпросът как да се разбере на кой от тях е бил разпънат Христос.
Тогава на един от кръстовете разцъфнал босилек. После трите кръста
последователно били положени над една болна жена и когато била докосната от
Христовия, тя оздравяла. Докато ставало това, към мястото приближила погребална
процесия. Когато обаче стигнали до реликвата, то мъртвецът възкръснал. Затова
от този момент започнали да наричат тази светиня Животворна. Това окончателно
решило въпросът кой е бил истинския кръст. Празникът се нарича Въздвижение,
защото след като се установило кой е Христовият кръст, той бил изправен (въздигнат)
от царица Елена и йерусалимският епископ Макарий (314—333) и всички присъстващи
се поклонили на светинята.
Света Елена взела част от кръста и пироните, за да ги
занесе на своя син Константин Велики, а останалото оставила в Йерусалим и след
завършването на храма „Свето Възкресение” тази част се съхранявала там. Това
станало през 326г. Света Елена починала през 327г. и не доживяла до завършването
на сградата. Храмът „Свето Възкресение” бил осветен на 13 септември 335г., а на
следващия ден бил отбелязан празникът Въздвижение. Една поклонничка (Силвия или Етерия), която посетила Йерусалим
през ІVв. е оставила следното известие за определянето на датата на
освещаването: „Денят на обновяването” се нарича това време, когато е станало
това със светата черква, която е на Голгота, която наричат Мартириум, която е посветена
на Бога и със светата черква на Възкресението, т. е. която е на това място, където
Господ е възкръснал след страданията и тя е посветена на този ден на Бога.
Обновлението на тези свети черкви се празнува с голямо почитание, тъй като на този
ден е намерен Кръста Господен. Затова и е било тъй направено, та денят на първото
освещаване на гореспоменатите черкви да е същия този ден, когато е намерен Кръста
Господен, та да се празнуват всички заедно в един и същи ден с цялата радост. А
в светото писание намираме, че денят на обновлението е този ден, когато свети
Соломон, след завършването на Божия дом, който той изградил, застанал пред олтара
на Бога и се молил, както е написано в книгата Паралипоменон. И така, когато
настъпят тези дни на обновлението, те се честват осем дни; много дни преди това
започват да се събират отвсякъде …”. Църковният историк Созомен (Vв.) също е
отбелязал, че тържествата продължавали 8 дни.
През 612г. персийският владетел Хозрой превзел
Йерусалим, откъдето отнесъл много ценности, сред които и Светия Кръст.
Император Ираклий успял да го победи и неговият син бил принуден да върне
Светия Кръст. Кръстът бил занесен лично от император Ираклий в храма „Свето
Възкресение” в Йерусалим, където патриарх Захарий го поставил на мястото му.
Католическата църква започнала да отбелязва денят на връщането на кръста на 3
май, а православната чества това събитие заедно с празника на намирането на
Светия Кръст от Света Елена.
Този празник е бил почитан особено у нас, тъй като
света Елена е била родом от Балканите, а свети Константин търсейки нова столица
на Римската империя, преди окончателно да избере Византион обмислял центърът на
държавата му да е Сердика (дн. столица на България – София). Другото събитие
също е свързано с българското минало, тъй като император Ираклий бил завързал
голямо приятелство с българския хан Кубрат, който по това време приел свето
кръщение във Византия. Предполага се, че българските войски са участвали във
войната за отвоюването на Светия Кръст и по този начин в съкровището на хан
Кубрат са попаднали и някои сасанидски предмети.
Свети Климент Охридски е написал Поучение за
предпразненството на Въздвижение и Поучение за Въздвижение.
На Кръстовден в знак на почит към Христовите страдания
на кръста е отреден еднодневен пост, на който не се разрешава риба и други
животински продукти, но е позволено за приготвянето на храната да се използват
растителни мазнини (олио, зехтин, шарлан и др.). В
храмовете се изнася кръста за поклонение, а също така се извършва водоствет. В миналото свещениците обикаляли и по домовете
за да поръсят със светена вода.