ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ХРАМОВЕ
ПОСВЕТИНИ НА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Храм „Света София” – гр. Сливен, кв. „Ново село”, фреска с образите на света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов
На 17 септември се почита паметта на
света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. На гръцки имената на
светиците са София, Пистис, Елпис и Агапи (Πίστις,
Ἐλπίς καὶ Ἀγάπη),
а на латински имената на трите дъщери са Фидес, Спес и Каритас. Името на
майката означава „мъдрост”, а дъщерите й били кръстени на трите главни християнски
добродетели: вярата, надеждата и любовта. Затова докато повечето светци и
светици са наричани с имената си такива, каквито те самите са ги носили приживе,
то за Вяра, Надежда и Любов се използва значението на имената им на съответния
език.
Света София живяла в Рим през ІІ век
при управлението на император Адриан (117-138), който провеждал гонение на
християните. Скоро след раждането на третата си дъщеря света София овдовяла и
трябвало да отгледа сама децата си. Тя ги възпитала като християнки и под нейно
ръководство те изучавали Библията. С добродетелния си живот семейството
привлякло вниманието на мнозина. Слухът за тях достигнал и до местния управител
Антиох, който пожелал да ги види, за да се запознае с тях. От проведения
разговор разбрал, че четирите са християнски. Той съобщил за това на император
Адриан, който ги извикал в двореца.
Света София се досетила за причината за
поканата и подготвила дъщерите си за предстоящото.
Когато се явили пред императора, той ги
запитал за имената, рода им и вярата им. Света София отговорила, че е
християнка и с това име се хвали тя и дъщерите й. Императорът първо изпратил
четирите при една знатна римлянка Паладия, за да са под неин надзор, като
разпоредил след три дни отново да се явят на съд пред него, като очаквал, че
времето за размисъл ще ги направи по-склонни да отстъпят. Но майката използвала
този период за да укрепи вярата им и да затвърди волята им да я отстояват.
След като изтекли трите дни императорът
ги повикал на съд. Адриан започнал с ласкателство като им казал, че не желаел
да погубва три толкова красиви девойки и ги приканил да се поклонят на
езическите богове, но получил категоричен отказ. Удивен от твърдия им и
решителен отговор, а също и от силната им вяра, императорът попитал майката на
каква възраст са децата й. Тя отговорила, че най-голямата Вяра е на 12г.,
втората – Надежда е на 10г., а най-малката – Любов е на 9г.
Адриан преценил, че няма да има успех,
ако се опитва да склони трите заедно, защото те взаимно се подкрепят и решил да
опита да ги убеди една по една.
Първо се обърнал към Вяра и я приканил
да принесе жертва на богинята Артемида, защото в противен случай ще претърпи
мъчения и смърт. След като получил отказ, той наредил да пристъпят към
мъченията. Първо я били жестоко, после заповядал да й отрежат гърдите, после я
горили на нагорещена решетка, а накрая я хвърлили в котел със смола и масло. С
божията помощ Вяра издържала на всички изпитания и императорът виждайки, че не
може да сломи вярата й наредил да я обезглавят.
Адриан безуспешно се опитал да склони и
Надежда, след което и тя била подложена на изтезания – първо я били, после я
хвърлили в огъня, след това я закачили на дърво и я стъргали с железни „нокти”,
а накрая и нея я хвърлили в кипящ казан със смола и масло. Но и тя с божията
помощ преминала през всички изпитания. Тогава императорът наредил и тя да бъде
обезглавена.
Адриан се опитал безуспешно да склони и
най-малката – Любов. След като не успял, решил да приложи нови мъчения, за да
постигне успех – той наредил да я разтегнат на колело и да я бият с тояга, при
което ръцете и краката и излезли от своите стави, после била хвърлена в пещта,
а след това забивали в тялото й железни свредели. С божията помощ Любов
преминала през всички изпитания и императорът наредил да бъде посечена с меч.
Виждайки се победен от трите малки девойки, императорът не се решил да се
опитва да склони и майката, а отредил за нея друго наказание – да остане жива
след видяното и преживяното, та нейното дълго страдание по изгубените рожби да
служи за назидание на всички. Но и в това не сполучил. След като ги погребала и
прекарала над гроба им три дни в ридание и молитви, тя починала и била
погребана при дъщерите си. С това Бог показал, че императорът не само нямал
сила да сломи вярата на майката, но и че не бил в състояние да приведе в
изпълнение дори наказанието, което бил замислил – тя да страда дълго време на
назидание на останалите.
Това се случило през 126г. През 777г.
мощите на мъчениците били пренесени в Елзас, Франция, където се съхраняват и
сега.
С името „София”, с което се нарича също
и Божията Премъдрост е бил назован катедралния храм на цариградската патриаршия
в Цариград. Това име е било дадено и на някои от катедралите в българските земи
– на първо място трябва да споменем архиепископския храм в Охрид, а също
митрополитските черкви в Несебър и в днешната ни столица София, която получила
неговото име.