ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
НАЧАЛО
НА СЕПТЕМВРИЙСКАТА ГОДИНА
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Сътворението на света – икона от вехтозаветния чин от иконостаса на храма „Свети Никола” в Саботковци
През Средновековието и турското робство у нас
датирането освен „от Рождеството на Христа” се
правело и от „Сътворението на света”, а също така се посочвал индикта. Началото на годината на индикта
и от „Сътворението на света” е било на 1 септември.
Името „септември” произлиза от латинската дума за „седем”
(septem), тъй като е бил седмият месец в римския
календар, според който годината започвала през март. В книгата Левит (23:23-25) първият ден от седмият месец е бил
определен за празничен и неработен: „И рече Господ на Моисея,
думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец,
на първия (ден) от месеца, имайте почивка, празник Тръби, свещено събрание
(имайте), никаква работа не вършете и принасяйте жертва Господу”.
Малко по-натам е посочено особеното значение на този месец за стопанския живот:
„седмия месец, кога прибирате земните произведения” (23:23-25).
Установяването на началото на новата година на 1
септември е свързано с традициите наследени от Римската империя и въвеждането
на християнството като официална религия.
В Римската империя на всеки 15 години се преоценявало
имуществото на гражданите във връзка с данъчното облагане. За удобство било
въведено летоброене, показващо какъв период е изминал от последната оценка и
колко години остават до следващата. Това бил т. нар. индикт или индиктион (от лат. indictio — „обявяване”).
При император Константин І през 312г. индиктът станал
официално летоброене, като обаче все още започвал от 23 септември - датата на
раждането на император Октавиан Август. Император Констанций през 353г. въвел ново начало на летоброенето,
като то започвало от 1 септември 5509г. Тъй като Констанций
бил считан за непоследователен християнин, то нововъведението било прието
неохотно и отброяването на индиктите от 1 септември
се утвърдило едва през 462г. През 537г. с новела № 47 на император Юстиниан е
въведено използването на индикта за датиране на
държавните документи.
Съществува мнение, че VІ вселенски събор е установил
датата 1 септември 5509г. за отброяване на годините от Сътворението на света.
Сред съборните правила такова указание обаче няма. Но в 3 правило е казано: „и
даже до петнадесетия ден на текущия месец януари, на отминалия четвърти индикт,
шест хиляди сто деветдесет и деветата година”, което показва, че това
летоброене е било прилагано от участниците в събора.
В България в Чаталарския
надпис на хан Омуртаг е първото отбелязване на употребата на индикта. След въвеждането на християнството датирането
според индикта и от Сътворението на света се е
използвало през цялото Средновековие, а също в епохата на турското робство.
В Русия до 31 декември 7208г. летоброенето се е водило
по „септемврийската ера”, а от 1 януари 1700г. е било въведено новото „от Рождеството на Христа”. В Свещената Римска империя идиктът се е използвал до 1806г.
Освен т.нар. „византийска ера”, която се е използвала
у нас, при която превръщането на годините от Рождество Христово в такива от
Сътворението на света става чрез добавяне на 5508 за месеците до септември, а
от септември до декември на 5509, има и други като Александрийската, Антиохийската и т.н., при които се добавят други числа, в
зависимост от различното изчисляване на периода между Сътворението на света и
Рождество Христово.