ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
КОЗМА ЗОГРАФСКИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети преподобни Козма Зографски – фреска от Зографския манастир
Свети Козма Зографски се родил в българско болярско
семейство и получил добро образование, при което като освен българския език
изучил и гръцкия.
Когато навършил пълнолетие родителите му решили да го
оженят. Тъй като той желаел да води отшелнически живот, тайно избягал и отишъл
в Света гора. А дяволът, желаейки да го отклони от поетия път го подложил на
изпитание: тъй като Атон е част от Халкидическия полуостров и от три страни е
заобиколен от вода, то той закрил пътя от сушата и младежът изпаднал в
недоумение как да стигне до монасите без лодка. Изпаднал в затруднение, той не
се отказал, а се обърнал с молба за помощ към Бога и неговата Майка. С тяхна
помощ дяволският мираж закриващ пътя откъм сушата бил разпръснат и пред свети
Козма се открил пътя към Света гора.
Той бил приет за послушник в тамошния български
манастир „Свети Георги”, известен също като „Зограф”. Там усърдно изпълнявал
своите послушнически задължения и бил удостоен с монашески сан и поста на
еклесиарх на главния манастирски храм.
През първите години от монашеството си свети Козма бил
удостоен с чудно видение, което му разкрило грижите, които полагала света
Богородица за атонските манастири. Той бил включен в състава на монашеската
делегация на Зографския манастир, която била изпратени да участва в тържествата
във Ватопедския манастир по случай празника на Светото Благовещение. По време
на службата в храма, а след това и на празничната трапеза той видял жена с
царствена красота и величие, която сама се разпореждала с всичко. Видяното
изпълнило светецът със смущение, защото в Света гора не се допускали жени дори
на поклонение. Когато се завърнал в Зографския манастир той разказал всичко на
своя старец. Тогава неговия наставник се досетил коя е жената и му казал, че му
се е явила небесната покровителка на Света гора – Пресвета Богородица и му е
показала своята загриженост за атонските манастири. Свети Козма благодарил на
своя наставник, а след това и на Божията майка, че го е удостоила с тази чест.
След това свети Козма бил ръкоположен за йеродякон, а
по-късно и за йеромонах.
Веднъж, когато бил останал сам в храма, той започнал
да се моли пред иконата на света Богородица, която след това събитие започнали
да наричат Услишителница. Помолил се да получи наставление за пътя на
спасението, по който трябва да върви. Тогава той чул разговора между Богородица
и нейния Син, който отговорил на отправеното запитване, че свети Козма трябва
да се отдалечи от манастира и да живее в безмълвие.
Настоятелят на манастира научавайки за полученото
откровение дал съгласието си свети Козма да напусне манастира и да заживее в
уединение и безмълвие. Отшелникът си издълбал пещера в една скала западно от
манастира и заживял там.
Заради чистия си живот и монашеските си подвизи свети
Козма бил удостоен с прозорливост. Така веднъж когато при него отивали двама
духовници от Хилендарския манастир, те носели със себе си кратуна с вино, която
решили да скрият. Когато си тръгвали след гостуването свети Козма им казал, че
трябва да строшат кратуната, която са скрили, защото в нея е влязла змия и е
отровила виното. Изненадани, че той знае за кратуната, те решили да изпълнят
заръката му и когато я строшили, видели, че в нея наистина има змия. Те
благодарили на Бога, че е спасил живота им и за прозорливостта, с която е бил
удостоил светеца.
По-късно, на Велики четвъртък той изпратил своя ученик
в Хилендарския манастир да каже на монасите, че техният игумен е починал и
свети Козма е видял митарствата на неговата душа, бореща се със злите духове.
Монасите не повярвали на чутото, тъй като малко преди това те били с игуменът
заедно по време на утринното богослужение и той току-що бил отишъл в килията си
за да се подготви за светата Литургията, която смятал да отслужи. Все пак
решили да съобщят на игумена за предизвикания от ученика на отшелника смут, но
когато влезли в килията му видели, че той наистина е починал.
Северозападно от Есфигменския манастир се издига един
планински рид, наричан „Самария”. Там се подвизавал монахът Дамян, който бил
получил от своя духовен наставник заповед никога да не остава да спи в чужда
килия. Веднъж, когато отишъл по работа при един от монасите живеещи в
съседство, тъй като него го нямало и трябвало да го изчака, той се забавили и се
стъмнило, а освен това завалял дъжд. Домакинът започнал да го моли да остане да
нощува при него, тъй като времето било тъмно и лошо. Все пак Дамян изпълнил
заръката на своя старец и тръгнал да се прибира, но в мрака и заради проливния
дъжд се изгубил. Тогава решил да се помоли на Бог за помощ и когато свършил с
молитвата видял, че стои пред своята килия. След това той разказал на свети
Козма за случилото се и той му отговорил, че ако спазва заповедта на своя
старец, то Бог ще го спаси от смъртта.
Веднъж, когато свети Козма бил болен, му се дояла
риба, но заради немощното състояние не можел да отиде да си улови. Тогава Бог
се погрижил да му осигури желаното - един орел се спуснал от небето и оставил
пред пещерата му една риба. Свети Козма приготвил рибата, но когато се канел да
започне да яде, той чул глас, че трябва да остави част от нея за живеещия в
съседство отшелник Христофор, тъй като тя била негова собственост. На другият
ден монахът Христофор отишъл да посети свети Козма. Светецът го посрещнал и му
казал, че го очаква и че е запазил част от неговата риба, за да се подкрепи.
Научавайки за станалото, Христофор казал, че действително докато чистел и миел
уловената от него риба от небето се спуснал орел, който я грабнал от ръцете му.
След това двамата отправили благодарствена молитва към Бог, че по такъв чуден
начин се грижел за техните потребности.
А когато наближил краят на живота на свети Козма, то Сатаната
решил да опита за последен път да го подложи на изпитание и изпратил срещу него
пълчищата си. Тогава Господ Иисус Христос се съгласил да допусне това
изпитание, но той самия се явил на свети Козма и му казал, че за понесените
мъки и страдания ще бъде удостоен с венеца на неговото царство. По време на
това видение монахът Христофор, който идвал да се види със своя съсед чул в килията да се води разговор, но когато
влязъл вътре намерил свети Козма сам. Светецът разказал за станалото и му казал
кога да го посети отново.
В посочения ден Христофор отишъл в килията на своя
съсед и го намерил полумъртъв. Свети Козма му разказал, че бил нападнат от
Сатаната и неговите пълчища, които го подложили на изтезания, от които били
раните по тялото му.
Три дни по-късно, на 22 септември 1323г. след като се
причестил и се помолил свети Козма починал.
При погребението му се случило още едно чудо – освен
стеклите се отвсякъде духовници, около пещерата се събрали също много животни и
птици. При спускането на тялото в гроба всяко от животните и птиците издало
печален звук, а после се разпръснали.
След като минало 40-дневното възпоменание монасите
решили да пренесат останките му в манастира, но намерили гробът му празен.
ЛИТЕРАТУРА:
„Афонский патерик”,
2008г.
Филарет Черниговский, „Святые
южных славян”, С-П, 1984, стр. 209-212
„Жития на светиите”, С., СИ, 1991, 463-465