Провадия, Крепостта Овеч/ Provadia, The Fortresss Ovech
Провадия е носила в миналото гръцкото име Проват, което след това е било заменено с българския аналог на думата – Овеч, а турците я наричали Таш-хисар, т.е. „Каменния град”. Крепостта на Провадия е разположена на високо плато над днешния град. Днес дървен мост дълъг 160м. я свързва със съседното плато носещо името Табиите, където са намерени останки от 30 тракийски гробници, римска укрепителна система, а по време на руско-турската война 1828-1829г. там била направена табия, откъдето идва и днешното название. Крепостта е била двубазисна. Южно от града на скалния масив, извисяващ се над Провадийското дефиле, се е издигала другата малка крепост.Крепостта е била разположена на тераса, която се издига на 130м. над околния терен, като от тях между 11 и 25м. са отвесни скали. Укреплението има три входа разположени в северната част на терасата – северен, западен и източен.
Северния вход свързва крепостта със съседната тераса Табиите. До портата се стига само по един скален зъб, дълъг 50м. и широк само две крачки. На скалния зъб има изкоп, дълбок 4—5м. и широк 8—10м. Над него е бил спускан подвижен мост. Сега е изградено дървено мостово съоръжение дълго 160м., което свързва двете тераси. Входната порта и стената около нея е най-добре запазената част от крепостта. Днес портата е възстановена изцяло. Северната порта е била главния вход на крепостта и единствената, която е била достъпна за транспортни средства.
Източния вход е запазен само като издълбан в скалите проход, но без отбранителните съоръжения.
Западната порта посредством изсечена в скалите стълба е свързвала крепостта с подградието, а днес с град Провадия. Кулата е била описана от Иречек, като по негово време останките са били по-забележими, а понастоящем е реконструирана.
Според сведенията на Иречек по негово време са личали също останки от зидовете ограждащи крепостта.
В центъра на терасата се издига втора тераса, висока 7—8м. На нея се предполага, че се е намирала цитаделата на крепостта. В скалите на втората тераса се намират пещери, в които според преданието живеел гарнизона на крепостта и държал в тях припасите си.
Днес в крепостта са открити три черкви, една от които е митрополитската катедрала. Като доказателство за това е намирането на варовикова матрица за восъчни печати в черква № 1. Върху нея е гравиран надписът М(Н)ТР(О)П(ОЛНТЪ). В гроб № 4 на същия храм е намерен и златен пръстен с изображение на орел. От крепостта произхожда и един сребърен пръстен с орел. Открити са 11 щерни за съхранение на хранителни припаси, водоснабдителна система и кладенец дълбок 80м.
От ранновизантийския период на Провадийската крепост са открити монети на Анастасий (491-518) – 1екз., Юстин I (518-527) – 2 екз., Юстиниан I (527-565) – 6 екз., Юстин II (565-578) – 5екз., Тиберий II Константин (578-582) – 1 екз., Маврикий Тиберий (582-602) – 3екз.,Фока (602-610) – 1екз., Ираклий (610-641) – 2екз., Констанс II (641-668) – 2екз., Константин IV Погонат (668-685) – 1екз., неопределени монети от VIв. – 4екз.
Най-ранното значимо събитие свързано с българската история е битката разиграла се крепостта Провадия през месец април 791г. между армиите предвождани лично от хан Кардам и византийския император Константин VІ. Битката се разиграла край реката. След малко сражение станало привечер, византийците се изплашили и през нощта избягали. Българите обаче също не се осмелили на се възползват от успеха и да настъпят срещу Византия. Сражението е част от поредицата успешни военни действия на хан Кардам, чрез които била пресечена настъпателната политика на Византия водена от предишния император Константин V Копроним.
От периода на византийското владичество в Овеч са известни общо 7 монети. Те се разпределят по следния начин: анонимен фолис клас А 1 (969-976) – 1 екз., анонимен фолис клас А 2 (976-1030/1035) – 2екз., анонимен фолис клас В (1030/1-35-1042) – 1екз., Михаил VII (1071-1078) – 1екз., Константин Х (1057-1069) или Михаил VII – 1екз., Мануил I Комнин (1143-1180) – 1екз.
В своята „География” Ал-Идриси нарича крепостта Бурфанто, а в края на XII в. Георги Акрополит я отбелязва заедно с Преслав като център на владенията на цар Петър.
От времето на Второто българско царство са открити монети на: Алексий III Ангел (1195-1203) – 1 екз., български имитативни монети: Тип В – 1бр., Тип С – 3екз., Алексий III или имитативен тип С – 1екз., латински имитации: цариградски имитативен тип А, малък модул – 19екз., голям модул – 1екз., тип D – 2екз., тип N – 2екз., тип Р – 1екз., тип R – 1екз.,тип Т – 1екз.; тесалонийски имитативен тип А, голям модул – 1екз., малък модул – 2 екз., тип С – 1екз., Йоан Комнин Дука (1237-1244) – 2екз., Мичо Асен (1256-1263) – 7екз., Константин Асен (1257-1277) – 4екз., деспот Яков Светослав (1261-1275) – 1екз.; Джучидски улс: анонимни емисии от края на XIIIв. – 2екз., Токту (1292-1312) – 1бр.; Андроник II (1282-1328) – 3екз., Андроник III (1328-1341) – 1екз.; Теодор Светослав (1300-1321) – 7бр., Иван Александър (1331-1371) – 35екз., имитации на Иван – Александрови монети – 7 бр., Иван Шишман (1371-1393) – 2бр., имитации на Иван – Срацимирови монети – 2бр., имитации с неясни сюжети – 2екз.; деспот Йоан Добротица (1360/67-1385) – 4бр., Йоан Тертер (1386-1388) – 2бр.; Джучидски улс: Узбек (1312-1341) – 1екз., сребърен дирхем от XIVв. – 1екз., Джанибек I (1342-1357) – 1екз., неуточнена татарска монета – 1екз., анонимни монети от времето на Токтамъш (1377-1396) – 6 екз.
По време на похода на Михаил Глава Тарханиот имащ за цел да наложи на българския престол Иван Асен ІІІ армията се насочила първо към Преслав, тъй като там бащата на претендента детронирания цар Мицо се ползвал с влияние. Възползвайки се от привържениците на Мицо в този регион без особени затруднения били превзети Айтос, Устие, Провадия и самия Преслав, след което се насочили към Търновград, където Иван Асен ІІІ се възкачил на престола.
За времето от октомври 1366г. до май 1367г. в Провадия били затворени трима благородници от армията на Амадей Савойски, които били пленени след неуспешния опит да превземат Галата. Делегацията натоварена да преговаря за сключването на мир водена от цариградския католически патриарх Павел и дьо Фромент по време на пътуването си към Търновград преминала през Провадия за да посети пленниците. На 22 декември дьо Формент бил изпратен отново да преговаря този път във Видин, като при посещението си в Провадия той дал на пленниците 42флорина. Пленниците били освободени едва през месец май 1367г. срещу откуп от 2400 златни перпера.
В Бориловия синодик и житието на св. Теодосий Търновски са споменати овечки владици, което показва, че през ХІVв. градът е бил седалище на митрополит.
През 1388г. великият везир Али паша предприел поход срещу българските земи на север от Балкана. От тогавашната турска столица Одрин войската се насочила към Айтос, а след това преминал река Камчия. Там отбрал 5000 души и ги изпратил към Провадия под началството на Яхши бей, син на Тимурташ. Тогавашният управител на крепостта е назован Хюсеин бей. Турският отряд пристигнал край Провадия и поискали да се разположат на открито. Тамошният управител, тъй като не знаел за какво са отишли, а било студена и валял сняг ги настанил в каменната крепост за да предпазят конете от студа. През нощта турците овладели кулата на укреплението. След това по някой си Мурад изпратили радостната вест на великия везир. Али паша се насочил натам с войската си и така Провадия била завладяна от турците. В крепостта бил поставен турски гарнизон, а мюезините прочели молитви и отслужили намаз. От Провадия Али паша се насочил към Венчан, който капитулирал. След един ден се насочил към Мадара и Шумен, които също били завладени. По-нататъшното турско настъпление било спряно в резултат на започналите преговори от цар Иван Шишман, който обещал да отстъпи освен завладените вече крепости, също и Силистра. Ходжа Саддеддин описва обаче превземането на Провадия по-различно. Според него отряда на Яхши бей пристигнал през нощта пред портите на крепостта. Спахията Хюсеин бей по въжена стълба проникнал в крепостта и изтеглил неколцина от турците. Те избили стражите и така крепостта била завладяна. Според местното предание Хюсеин бей направил джамията „Саръ-Хюсеин” и моста при с. Комерево „Саръ-Хюсеин-Кюпрюсу”, брат му Чобан бей направил джамията „Чобан джамеси”.
В едно недатирано решение на Цариградската патриаршия е отбелязано, че на несебърско-поморийския митрополит допълнително бил даден и диоцеза на варненския, заедно с околните крепости Петрич, Проват, Галана, Кичево, Емона и Карвуна.
През 1402г. султан Баязид І бил пленен от Тимур Ланг в битката при Анкара. Това обстоятелство позволило на прогонените от османците владетели да се върнат в земите си. Вероятно сред тях е бил и синът на цар Иван Шишман – Александър. През 1412г. обаче претендента за престола Муса Кеседжия успял отново да покори българските земи между Дунава и Балкана, като сред завзетите крепости са споменати Провадия и Мадара. Скоро след това в битката при Чамурли Муса бил разбит от брат си султан Мехмед Крисчи и бил убит. Александър обаче не получил земите си, а те били дадени на смирненския владетел Джунеид бей, а българският владетел получил неговите земи, но вече и двамата като обикновени санджак-бейове.
През 1444г. Провадия под името Ташхисар (като е дадено названието и в превод на немски като Шайнбург) е сред крепостите завладени по време на похода на крал Владислав ІІІ Ягелон през 1444г. Кръстоносците първо се насочили към Шумен. Гарнизонът на Шумен отказал да се предаде и градът бил превзет с щурм. Турският гарнизон охраняващ Мадара обаче предпочел да изостави крепостта и да се изтегли в Провадия. Кръстоносците подпалили изоставената крепост и се насочили към Провадия. Поради разположението на крепостта обстрелът не бил особено ефективен, но въпреки това християнската армия успяла да проникне в крепостта, след което останали там два дни за да разрушат укрепленията. Във връзка с тази обсада Михаел Бехайм е оставил кратко описание на крепостта: „Едно предградие тя има и ров е издълбан – дълбоко се врязва тоя ров в скалата и в него си тече водата. Самата крепост е високо – в скала изсечена, красива. Към тая крепост в скала отвеждат стръмни стъпала…”.
Освйецим, който в състава на делегацията на полския крал водена от Георги Красински преминала през Провадия през 1636г. е оставил кратко описание на тогавашното състояние на руините на крепостта. Той отбелязва, че Провадия макар и да била много по-малка от Силистра, била по-хубава, тъй като къщите били каменни, а улиците и мостовете също били настрани с камъни. В града имало голям безистен, а също 6 джамии, от които три били покрити с тенекия, три с керемиди, а седмата, която била откъм Силистра била запустяла. До крепостта се стигало по тясна пътека, а след това по стълби издълбани в отвесната скала. Главната северна порта я заварил заградена и затворена, като все още личали останките от мостовото съоръжение. Имало две чешми, като едната била стара с развалена вода, а за другата не била открита вода. Стените били дебели и макар сградите да били вече в руни си личало, че са били хубави. Все още в средата на крепостта съществувала една измазана каменна кула, в която държали по това време 10-15 затворника. Черквата също вече била в руини, като от нея била останала цяла само една стена, по която все още личали стенописи. От другата страна имало портичка, която обаче била замазана, но се виждали още изсечените в скалата стъпала, които били толкова тесни, че изглеждало, че през тях не може да мине човек. Според легендата, когато турците обсаждали градът един българин на кон се изкачил до крепостта, където коня починал, а ездачът след като се помолил в черквата също издъхнал. Разказвачите сочели един камък, който според тях бил сложен на мястото, където ездачът починал и бил погребан. Възможно е легендата да е изопачен вариант на разказаното и от Садеддин за спахията Хюсеин бей, който пръв проникнал в крепостта.
Евлия Челеби, който преминал през града през 1651-1657г. е отбелязал, че в града имало 10 училища, две бани, 600 дюкяна, две черкви и една еврейска махала. Той е описал и някои подробности за крепостта: на портите имало железни врати, а горе на върха месджид, хамбар, къщи за коменданта на крепостта, за имама и мюзеина, а също и кладенец дълбок сто лакти.
В хода на военните действия през Руско-турската война 1818-1829г. под ръководството на капитан Бюрно била изградена фортификацията на Провадия за да се предотврати превземането на града от османската армия ръководена от великия везир. По това време Провадия имала население 20 000души и 5 джамии. През градът преминавали 4 пътя: от Шумен към Айтос и Бургас, вторият за Нови Пазар, третият през Девня за Варна и четвъртия към село Диздаркьой. Над града се издигали възвишенията Табиите и на средновековната крепост. На Табиите все още личало старо гробище на паметните плочи на което имало латински надписи. Мостът свързващ двете тереси вече не съществувал. На върха на възвишението обаче още стояли руините на православния манастир – две стени и голяма арка, обърната към града. На една от стените личал образа на света Богородица. Според преданието манастира благодарение на непристъпното си местоположение дълго се съпротивявал на турците и след дълга безуспешна обсада бил завзет с предателство. До манастира се намирал дълбок кладенец. При укрепяването на Провадия от руската армия градът бил окръжен с окопи, а на височините били изградени силни укрепления. На терасата на Табиите бил изграден Диздаркьойския редут, който бил петоъгълен с три закръглени. В противоположния край на терасата на Овечката крепост бил изграден Варненския редут. При възвишението разположено западно от града бил изграден кронверк. Гарнизонът отбраняващ Провадия се състоял от следните полкове: 19 и 20 егерски, Полоцки, Донския, леката Втора рота на 10 артилерийска бригада и команда на 7 пионерен батальон. Общия им състав бил 3 генерала, 120 щабни и обер-офицери и 2919 други чинове, както и 36 оръдия, от които 28 пленени турски. Настъпващата турска армия подложила Провадия на масиран обстрел, в резултат на който били повредени много от сградите, кронверка и Варненския редут. Генерал Рот научавайки за готвеното настъпление срещу градът изпратил като подкрепление 37 егерски полк, които незабелязано успели да се присъединят към останалите защитници. По-късно към защитниците се присъединил и Вятския полк, състоящ се от 22 офицера и 866 други чинове. Отбраната на града се ръководела от генерал-майор Куприянов. Турската войска изпратена да завземе града била 40 000души, от които 10 000 редовна пехота и 15 000 конници. Тя разполагала с 50 оръдия. Начело на армията щурмуваща града стоял великия везир Решид Мехмед паша, а редовната войска се командвала от Халил паша. Нередовната войска била с лоша дисциплина и въпреки заплахите, обещанията и опиума тя била трудно контролируема дори от великия везир. Напредването на руските войски и пристигането на още подкрепления принудили великия везир да снеме обсадата и да се изтегли към Шумен. За да го забави Куприянов с част от гарнизона предприел преследване на отстъпващите турски войски, а останалите защитници под началството на генерал-майор Рал останали да охраняват Провадия. При изтеглянето на руските войски след сключването на Одринския мирен договор много от местните християни напуснали заедно с тях града и се изселили в Бесарабия, което наред с големите разрушения довело до упадъка на селището.
Върху останките на крепостта Овеч през Кримската война 1853— 1856г. турците изградили редута Илдъзтабия. Височината на гласиса достигала 15—20м. В редута били разположени десетина оръдия.
ЛИТЕРАТУРА:
А. Кузев. Овеч - Проват. - Музеи и паметници на културата, 1980, 6, 11-14, Археология 2006
Ганев, Н, Провадия в своето минало и настояще, С., 1929
Андреев, Й. Средновековният Овеч XIII-XIV в., СБГ , 1980, 267-268.
Недков, Б. България и съседните и земи през XIIв. според Идриси, С., 1960, 68-69
Маргос, А. Матрица за восъчни печати от средновековния Овеч, В: Нумизматика, 1989, 34-36
Маргос, А. Златен пръстен от средновековната крепост Овеч. – Нумизматика, 1, 1990, 40-42; Митев, Н. Отново за пръстените с изображение на орел от Овеч. – В: Юбилеен сборник по случай 40-годишнината на ШУ, Шумен, 2012, 616-620
Митев, Н. Монети и монетна циркулация в средновековния Овеч (491-1388), България в световното културно наследство. МТНКИАКТ „Пътуване към България”, Шумен, 2012г., 586-596
Латински извори за българската история, т.5, ч.1, 2001
Васил Гюзелев, „Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за България”, 1981
Мехмед Нешри, „Огледало на света. История на Османските завоевания до смъртта на султан Мехмед II Фатих”, прев. М. Калицин, С. 1984г.
„Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан”, превод М. Калицин, 1992
Из „Истории на османските султани”, анонимна, превод Веско Обрешков, София, 2007
Friedrich Giese (trans.), Die altosmanischen anonymen Chroniken, 2. Bd. Übersetzung (1925)
Ашикпашазаде: Aşikpaşazade, Osmanoğullari’nin Tarihi, 2003; F. Giese „Asikpazade Tarihi”, Leipzig,1929; Die altosmanische Chronik des Asikpasazade, By Paul Wittek , Published by OLZ, 1930
Ходжа Садеддин, „Корона на историите”, прев. М. Калицин, В. Търново, 2000г.; Hoca
Sadettin Efendi, Tâcü't-Tevârîh, 2, Ankara, 1979
Friedrich Giese (trans.), „Die altosmanischen anonymen Chroniken”, 2. Bd. Übersetzung, 1925
Б. Цветкова, „Паметна битка на народите”, Варна, 1979
Ив. К. Радов, „Няколко думи за старините в гр. Провадия”, ИВИД, V, 1912, стр.33-38
Хр. Кесяков, „Пътуване през Българско в 1636г.”, В: ПСБКД, 19, 1886, стр. 66-67
Хр. Кесяков, „Стари пътувания през България”, СНУ, ХІ, стр. 168
Борис Чолпанов, „Каменните щитове”, ВИ, С., 1989г.
Галерии / Gallery
Провадия – галерии / Provadia – gallery
