Рилски манастир, Обща информация / Rila Monastery
Рилският манастир е основан през Хв. от отшелника св. Иван Рилски. Основателят първоначално създава постницата, където живее в уединение. Цар Петър І посещава св. Иван Рилски и му предлага финансова помощ, но монахът отказва да приеме парите. Постепенно около светецът се събрали и други монаси и се сформирало монашеско братство. През 941г. св. Иван Рилски съставил устава на манастира.След като св. Иван Рилски починал неговите мощи били отнесени в София и били положени в построения на негово име храм. В резултат на настъпилата криза във Византийската империя маджарите успели да превземат София и да отнесат мощите в Унгария. Византия успяла да постигне мир с Унгария и мощите на светеца били върнати през 1186/7г. По това време избухнало въстанието на Асеневци и скоро след него през 1195г. мощите на св. Иван Рилски били пренесени в столицата Търново. През ХІІІв. настъпил възход на манастира, когато кесарят Стефан Хрельо Драговол построил през 1343г. черква и преди това през 1334г. и отбранителна кула. През 1378г. цар Иван Шишман надарил монасите с феодални имения, а в грамотата си като предишни ктитори споменава царете Асен и Калиман. През 1382г. обаче над манастира надвиснала заплаха – турските завоеватели напредвали към София. По разпореждане на игумена на манастира ценностите били укрити, като преди това бил направен препис на манастирският устав известен като „Заветът на св. Иван Рилски”.
Превземането на София от турците през 1386г. се отразило неблагоприятно на монашеското братство. Макар в един ферман от 1519г. да се споменава, че султаните Баязид I (1389—1402) и неговият син Мохамед I Челеби (1413—1421) са издали актове за правата на манастира, то първите години от турското робство се отразили тежко. При управлението на султан Мурад ІІ (1421-1451) обителта напълно запустяла. Възкачването на престола на султан Мехмед ІІ Завоевателя положило началото на възраждането на манастира. На 2 октомври 1448г. починал крупнишкият епископ Яков. Тримата му синове Йоасаф, Давид и Теофан се заселили в обителта и се заели с възстановяването й. В резултат от усилията им на 30 юни 1469г. мощите на основателя св. Иван били върнати от Търново в Рилският манастир.
В последвалите години манастирът пострадал от много бедствия, които причинили ред щети, но монашеското братство успявало да възстанови пораженията. В резултат от пожара през 1833г. от основния манастирски комплекс оцелели само черквата и кулата построени от Хрельо. През 1834г. започнало възобновяването на манастира. Било решено да се построи нов главен манастирски храм с оглед нарасналото значение и благосъстояние на манастира. Старият средновековен храм построен от Хрельо бил разрушен.
При възстановяването основният манастирски комплекс бил оформен като неправилен четириъгълник, в средата на който се намират новата черква и Хрельовата кула. Отвън манастирските стени приличат повече на крепост и са изградени така, че да могат да служат за отбраната на манастира. От вътрешна страна галерия на приземното ниво и чардаци с аркади на по-горните етажи обхождат манастирските помещения. Арките са изрисувани така, че да наподобяват тухлена зидария с бяла спойка. Източното и северното крило в основната си част съдържат на трите си етажа приемни и представителни помещения, предназначени за посетителите на манастира, за които поради краткия им престой благоприятното изложение не е от голямо значение. Килиите и всички останали помещения за монашеското братство заемат изцяло благоприятно по изложение помещения в западното, южното и най-старата запазена част от жилищно-стопанските помещения - паянтовата двуетажна част от източното крило, което след пожара през 1833г. е приютявала монасите по време на възстановителните работи. Помещенията в четирите манастирски крила са над 300: има около 110 монашески килии, всяка от тях състояща се от малко преддверие, кухня с огнище и стая за спане и работа; над 30 гостни стаи, повечето богато обзаведени и декорирани с дърворезбени тавани, таблени долапи, някои и със стенописи, с постлани с пъстри губери миндери и подове; голяма трапезария, игуменарница състояща се от няколко помещения, болница, клисарница с библиотека, съдохранилница и просфорна; четири големи етажни параклиса; многобройни складови и домакински помещения. Някои от стаите за гости за били обзаведени със средства събрани в някои от българските селища и затова носят техните имена: Копривщенска, Кюстендилска, Габровска, Чирпанска, Тетевенска, Златишка, Панагюрска, Пазарджишка, Софийска и Пиротска. Четирите етажни куполни параклиса, включени в реда на жилищните помещения, са разположени два по два един над друг съответно над проходите на Самоковската порта в източното крило „Св. Йоан Богослов” и „Св. Сава и Симеон Сръбски” и над Дупнишката порта в западното: „Св. Йоан Предтеча” и „Събор на светите Архангели”. Манастирската магерница е изградена от Алекси Рилец Алекси Рилец. Над квадратната й основа със значителни размери (7,80х7,80м) се издига 22-метров висок комин, обхващащ цялото помещение. Носен долу от четири изпъкващи пред стените широки арки, нагоре той постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи.
Около основния манастирски комплекс са били изградени помощни постройки, предназначени да обслужват обителта. Най-значителна е каменната манастирска фурна, с декоративна стенопис по вгънатия масивен корниз, малка звънарница от средиземноморски тип и тухлен надпис съобщаващ, че тя е била построена през 1866г. от майстор Марко от с.Вран.
В близост до основния комплекс се намират манастирските гробища с черквата-костница „Въведение Богородично”, построена през ХVІІІв.
Около основния манастирски комплекс, но на по-голямо разстояние са разположени още няколко обекта.
Най-отдалечен на 22км. от основния комплекс е метохът „Орлица”. Той е създаден през ХVв. на мястото, където през 1469г. пренасящите мощите на св. Иван Рилски от Търново останали да пренощуват преди да пристигнат в манастира. Метохът е представлявал затворен от всички страни с каменни огради комплекс с трапецовидна форма. Главният вход е оформен в охраняващата го стражница. Там се намира храмът „Св. св. Петър и Павел”, построен през ХVв. и разширен в западната си част през ХІХв.
Метохът „Пчелина” е разположен на около 4км югозападно от основния комплекс. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда и храмът „Успение Богородично”, построен през ХVІІІв.
„Старата постница” е пещерата-жилище, в която първоначално е живял св. Иван Рилски. Около 1746г. в близост до нея е бил изграден храмът „Успение на Св. Иван Рилски”.
Постницата „Св. Лука” се намира на пътя свързващ „Старата постница” с основния манастирски комплекс. Там се намира малкия масивно изграден храм „Св. Евангелист Лука”. Северно от него, на по-високо издигната тераса е разположен построения през 1805г. от майсторите Михаил и Радоица от село Рила върху основи на по-стара култова сграда храм „Покров Богородичен”. Стенописите от 1811г. са дело на майстори от банската художествена школа с участието на Тома Вишанов Молера. През 70-те години на ХХвек. при проведените археологически проучвания под църквата „Покров Богородичен” са били разкрити средновековни останки от зидове с фрагменти от средновековни стенописи. Местността южно от постницата носи названието „Белите килии”, което показва, че вероятно около постницата са живеели монаси.
Галерии / Gallery
Рилски манастир – галерии / Rila Mmonastery – gallery
