Шумен, Томбул джамия – екстериор / Shumen, Tombul Mosque - exterior
Томбул джамия е най-голямата джамия на територията на днешна България. По време на турското робство тя се е намирала в центъра на Шумен, но в резултат от разрастването на селището понастоящем се е озовала в югозападната част на града. Тя е част от мюсюлмански религиозен комплекс включващ самата джамия, медресе с шадраван, библиотека и основно училище. Джамията се намира в средата, а училищата й са разположени симетрично от двете й страни. Малък двор отделя главния вход от улицата.Името на сградата “томбул” идва от формата на купола (на турски: tombul означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Нарича е още Йени (от турски, т.е. Новата) джамия и по името на основателя си Шериф Халил паша джамия. Шериф Халил паша е бил роден в Шумен, а родът му произхождал от село Мадара. Заемал е ред високи постове в Османската империя. Неговият дядо Шабан бей е построил джамия в село Мадара, а според някои изследователи и тази, на чието място внукът му издигнал Томбул джамия. Според други Шериф Халил паша е ремонтирал джамията на дядо си Шабан бай в село Мадара и е построил там месджид в памет на баща си Али ага. Шериф Халил паша починал през 1752г. на път за Босна, където е бил назначен за валия.
Джамията е построена в периода между 1740-1744г. Каниц пише, че според преданието разказано му от местните на това място по-рано е имало черква. Изградена е във вече залязващия по това време османски стил „ляле” (от турската дума „лале”), който се характеризира със съчетаване на традиционна османска архитектура със западноевропейска следренесансова, като местните практики в различните краища на империята са допринесли за неговото разнообразие. При изграждането на Тамбул джамия е направено съчетание на традиционната османска архитектура със стиловете барок и рококо. Влиянието на барока и рококото проличава основно в многоцветната декоративната украса на интериора. При оформлението на комплекса влияние са оказали и местните строителни традиции. При джамиите в османската империя обикновено оста по която са разположени дворът и сградата е по протежение на посоката на движение, докато тук има преливащи ес вътрешни пространства и дворове, а композиционната ос е перпендикулярна на главното влизане.
Молитвения салон е с форма на квадрат с размери 20х20м. Централният купол се издига на 25м. височина и е с диаметър 15м.. Има едно минаре високо 40метра, което е с един балкон (шерефе). Основното тяло във височина е разделено на две части – четиристенна долна част, завършваща с корниз и осемстенна над него. Барабанът носещ купола е кръгъл, но създава впечатление, че е 16-стенен заради пиластрите и прозорците. Надлъжно джамията е триделна – състои се от малък двор (5х20м.), открито преддверие с аркада носена от колони и молитвен салон. В молитвения салон по протежение на стената, на която е входът към него се намира балконът на женското отделение.
Над входа на молитвената зала са гравирани осем стиха на поета Ибрахим Намък, които гласят (в превод на М. Пенков):
„Управителят на великото везирство (т.е. Али паша Хекимоглу, велик везир през 12.03.1732-14.07.1735г. и 21.04.1742-04.10.1742г.), закрилник на всички, славен едноименник на онзи, който съгради свещения дом.
Честният, на два пъти почете с щастие и могъщество тази висока служба.
Този, който е изпълнил важни верски държавни дела, изпълни обичая и е помощник на служителя на възвишения религиозен закон.
Надарен с чисто начало и щедрост, великодушният направи с делата си този град чист и пречист.
Изпълни със светлина този красив храм, слънчев, здрав и с приятно очертание.
Колко хубав е този храм! Сграда, която омайва сърцето, подобно на Каабе и следва след него. Наистина, той изпълни божията повеля: „Обичта към отечеството е самата вяра”. Милостивият бог да го възнагради щедро.
С похвално слово „Нимет” постави една хубава дата. Честитата джамия на Шериф е оживена като светлина.”
Библиотеката е изградена над част от медресето. Тя напомня невисока четиристенна кула. Входът се намира на нивото на двора и представлява портал със стълбище. Библиотеката е покрита с два купола, по-малкият от които е бил над вътрешното преддверие, а по-големият над помещението, което е служело за хранилище и читалня. Централната част е с почти квадратна форма с размери 4.85х4.84м.
Медресето се състои от 12 помещения разположени от трите страни на вътрешен двор, а от четвъртата му страна се намира джамията. Покрай помещенията преминава открита галерия, арките на която са носени от колони. В средата на двора има шадраван за ритуално измиване, с покрив носен от 8 колони.
Галерии / Gallery
Шумен – галерии / Shumen – gallery
