Скопие, Храмът "Свети Спас" / Skopje, Church of the Ascension of Jesus
Храмът „Свети Спас” в Скопие е разположен източно от крепостта. При реставрацията на сградата след катастрофалното земетресение през 1963г. на южната стена са били открити стенописи, които се датират към ХVІ-ХVІІв. Постройката носи белезите на този мрачен период от османското робство – тя е малка, вкопана в земята и отвън е почти напълно закрита от високия дувар, като външния й вид малко се отличава от този на околните къщи. Сградата е трикорабна псевдобазилика, едноабсидна, без притвор. Двата странични кораба са отделени от централния от два реда от по 4 колони. Страничните кораби са с по-ниски, плоски тавани, докато този над централния кораб е засводен. Планът на постройката е неправилен четириъгълник, като четирите стени са с различни (външни) размери: южната е 13.80м., северната е 11.20м., източната е 11.90м., а западната (без чупката) е 11.30м. Външната височина не стените е 3м. до стрехите, а отвътре до свода на централния кораб е 8м. В храма се слиза отвън по 7 външни и 4 вътрешни стъпала. Женското отделение е разположено по-високо и до него се изкачва по стъпала, а също така има отделен външен вход със стълбище от север. Осветяването на сградата се осъществява от по 4 прозореца на южната и северната стена и от 3 прозореца на източната стена.Иконостасът на храма е бил завършен през 1825г. Той е дело на първомайстора Петър Филипович от Гари, брат му Марко и Макарий Негриев от Галичник. Тримата майстори са се изобразили как изработват иконостаса. Иконостасът е с дължина 10.60м. и е висок 4.50м., а заедно с Разпятието в средата височината му достига до 7м. Иконостасът е с 3 врати, места за 8 големи икони на „царския ред” и за 29 малки икони на втория, „празничен ред”.
След учредяването на екзархията храмът попаднал в ръцете на патриаршистите. Малкия брой фанариоти в Скопска еперхия обаче подтикнали Патриаршията към сделка – сръбската пропаганда да поеме издръжката на гръцкия владика, а енорията да се обяви за сръбска. Усилията на митрополит Паисий да прокара споразумението обаче срещнали съпротивата на енориашите – било преустановено пеенето от лявата страна на славянски, което се правело дотогава заради българите-фанариоти. След смъртта му новият митрополит Никифор поставен от Цариградската патриаршия продължил да съдейства на сръбската пропаганда. Този път местните патриаршисти заплашили, че ако Никифор не бъде отстранен, те ще се присъединят към Екзархията. Патриаршията изпратила митрополит Амвросий да разследва случващото се, като той взел страната на енориашите, а междувременно Никифор починал. Под натиска на енориашите Патриаршията назначила за нов митрополит Амвросий. Този избор обаче не се харесал на сръбските власти, които получили подкрепата на турското правителство и на новия владика бил отказан берат. В крайна сметка Патриаршията и сръбските власти се споразумели отново – Амвросий трябвало да остане владика, но да пребивава в Цариград на сръбска издръжка, а управлението да се повери на протосингела архимандрит Фирмилиан. Наред с това била договорена и допълнителна финансова помощ за патриаршията от сръбска страна. Местните патриаршисти обаче отказали да допуснат Фирмилиан да служи в черквата. Турското правителство отново се намесило и затворило храма. След поредния компромис между Сърбия и Патриаршията, Фирмилиан бил допуснат да служи, но с условието две седмици службата да е на гръцки и една на сръбски език.
След Балканските войни и прогонването на българските владици от Македония сърбите установили контрол върху Скопие, но след катастрофалния провал на опита за сърбизиране се пропагандата се насочила в нова насока – създаване на македонска нация от местните българи. След вероломното нападение на СССР срещу България през 1944г. и последвалия комунистическия преврат Българската православна църква била принудена да се откаже от епархиите си в Македония, като в замяна на това била вдигната схизмата и на предстоятеля на българската православна църква било признато патриаршеско достойнство.
През 1946г. намиращите се в София тленни останки на Гоце Делчев били предадени от комунистическия режим на Титова Югославия и те били погребани в двора на храма „Свети Спас”.
В двора са се запазили вторично използваните като настилка надгробни плочи на покойните енориаши на храма. Надписите на надгробните плочи са на български език.
Галерии / Gallery
Скопие, галерии / Skopje, galleries
