Сливен, Храмът "Света София" - екстериор/ Sliven, The Church "Saint Sofia" - exterior
Храмът „Света София се намира в град Сливен, в квартал „Ново село”, в края на който се намира и античната крепост Туида.Храмът е придобил сегашния си вид през 1836г., а строителните работи са се ръководели от протомайстор Петко Петров от Брацигово. За градежа свидетелстват два строителни надписа: единият е монтиран над централния прозорец над абсидата, а вторият на западната стена на наоса.
Камбанарията е изградена отделно от храма през 1933г. В двора се намира и сградата на килийното училище.
Сегашната сграда е се състои от преддверие от запад и наос. Има един шестостенен купол и една петостенна абсида. Емпорият е дървен и е разположен изцяло в наоса. Преди това там е имало старинен храм, който е бил нарисуван от Дезарно и описан от Сейже: „Селимно, който съществува едвам от един век насам, няма нито една забележителна постройка, освен гръцката черквица в Енджикьой, която минава за най-старата черквица в тия краища. В нея според преданието са изпълнявали обредите си павликяните, българско католишко население. Открих един гръцки надпис върху голям мраморен блок, вбит в стената на тази черква, видимо много изменен и изтрит от времето, за да се разчете. Селимно има две други новопостроени гръцки черкви, един арменски параклис, множество малки джамии, които не заслужават никакво внимание.”.
Шкорпил („Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия, Пловдив, 1885, стр. 77) изглежда не е бил запознат с рисунката на Дезарно и сведението на Сейже, защото пише, че цялата сграда е била тухлена: „До колкото можахме да изпитаме от стари хора, тази черква е била доста висока четвъртита сграда с едно кубе, на което са расли ширбет и босилек. По предание се говори, че тя е била направена от един български цар, който е посещавал манастирите в Сливенската гора. Тази черква е била правена само от тънки тухли, според което предполагаме, че тя е била от подобна направа, както средновековните черкви в Месемврия. Този драгоценен паметник е била съборен от немърливостта на новоселците в 1834г.”.
Иречек („Княжество България”, 1899, стр. 710) макар също да смята, че старата сграда е била съборена е по-обстоен в своето описание: „Средновековната черква св. София с тухлено кубе, обрасло с дървета и храсталак, на 1838г. била заместена с нова сграда. На нейния двор лежат няколко антични къса. Дългият гръцки надпис, който споменава за въздигане на статуи на боговете вследствие на определението на оракула на Аполон Колофонски за жалост е наполовина вече измит от изливането на вода от чешмата. О черковния зид лежи опряна каменна плоча, с барелефи от двете страни: от едната страна се виждат четири нимфи в хитони, които се държат за ръцете, както се туй прави при сегашните хора на полуострова, образ който напомня на многобройни далматински скулптури; от другата пък е изобразена ловджийска група- конник с копие под едно дърво е догонил елен и дива свиня.”.
Теренът около сградата не е бил обстойно проучван, което сериозно затруднява преценката кога е бил построен първоначално християнски храм на това място, както и дали сегашния е направен през 1836г. или е бил само преустроен и разширен. По-новите частични проучвания и находки предизвикват повече нови въпроси, отколкото да дават отговор на съществуващите. Според проучванията на Мери Радева от Сливенския исторически музей, източната част на храма е построена върху североизточна част на абсидата на стар храм. При разкопките в крепостта Туида бе открит печат на княз Борис І, което показва, че още по време на покръстването българският владетел е проявил внимание към това място, макар и да не може да се установи дали писмото, към което е бил моливдовула е бил свързан с църковната организация в този край или е имало друго съдържание.
Сравняването на рисунката на Дезарно със сегашния храм не позволява да се направи категоричен извод дали това е нова сграда или само е била разширена и преустроена старата. Сегашната сграда е измазана, което затруднява да се установи какъв точно е градежът на цялата сграда. Прави впечатление, че на рисунката барабанът на купола е цилиндричен, докато сегашния е шестостенен, но отвътре също е кръгъл. От друга страна обаче и в двата случая кобилицата подсказват, че е възможно в по-ранен период да е била арка, която е носела барабана на по-голям купол. Сводовете, които се виждат на рисунката в днешната сграда са оформени като декоративна кобилична конструкция от изток, юг и север. Западната фасада обаче е с обикновен двускатен покрив, което контрастира на останалите три страни на сградата. Освен това емпорият, както и входът към него изцяло са в наоса, вместо както често се практикува да се използва за тях изцяло или отчасти преддверието. Това показва, че преддверието изглежда е било добавено допълнително, което се е отразило на конструктивната му връзка с останалата чест от постройката.
На рисунката не се вижда сградата да е изградена изцяло от тухли, а само куполът, рамката на прозорците и една голяма арка в стената. На източната стена на преддверието над вратата свързваща го с наоса частично е премахната мазилката и под нея се вижда част от такава тухлена конструкция.
Затова на този етап може да се развие само работна хипотеза, която по-новите проучвания може изцяло или отчасти да потвърдят или отхвърлят. Изглежда през античността на това място е имало езически храм – Нимфеум (във връзка с релефа на нимфите) или на няколко божества, съдейки по надписа преразказан от Иречек. В Юстиниановата епоха Туида се споменава като епископски център и е възможно катедралата да се е издигала в подградието, т.е. на мястото на сегашния храм, тъй като самото укрепление е сравнително малко като площ. Освен това често се е практикувало християнските храмове да се изграждат на по-стари култови места. Разполагането извън крепостните стени обаче е правело сградата уязвима и вероятно е пострадала по време на варварските нашествия. През Средновековието е възможно да е била възстановена, като са били използвани някои оцелели стени. Доскоро изследователите предполагаха, че реконструкцията при който храмът е придобил вида познат от рисунката се е осъществила през ХІІІв. Намирането на печата на княз Борис І в крепостта обаче подсказва, че това може да се е случило по-рано, т.е. след покръстването на българите. Вероятно сградата е била частично ремонтирана, но е била сведена до част от някогашния северен кораб, а куполът е бил изграден на по-ниско ниво и по-малък, а арките носещи стария са останали и са послужили за оформянето на сегашната кобилична декорация на покрива. Не е изключено по време на Второто българско царство да е бил направен ремонт, при който да е бил намален обемът на сградата до видът, познат ни от рисунката. Преддверието в лявата част на рисунката вероятно е добило този си вид в епохата на османското робство, съдейки по грубият му вид, който не кореспондира с останалата част от сградата. През 1836г. изглежда храмът е бил само разширен и ремонтиран, което е станало причина да се запазят някои елементи, които според рисунката са съществували и преди това. Разбира се не е изключено старата сграда да е била съборена изцяло, но да е послужила за модел на новата.
При измазването на сградата са направени вероятно с декоративна цел промени във формата на прозорците. В резултат от това отвън са с островърхи сводове, които са по-често срещани в османската архитектура, докато отвътре са с обикновена дъга. Под мазилката са били намерени изображение на ангел и мраморен антиминс, които са били вградени в стените и след това замазани.
Галерии / Gallery
Сливен – галерии / Sliven – gallery
