Сливен, Крепостта Туида / Sliven, The Castle Tuida
Укреплението Туида се намира на хълма „Хисарлъка”, който е разположен край река Новоселска в северния край на кв. „Ново село” в град Сливен. При проведените археологически проучвания са установени пет периода от обитаването на хълма: 1) новокаменен (ІV хилядолетие пр.н.е.); 2) тракийски (V-ІІІв.пр.н.е.); 3) римски (ІІ-ІVв.), 4) ранновизантийски (ІV-VІІІв.) и 5) средновековен (VІІІ-ХІІІв.).Шкорпил разказва, че при разкопаване на постройка в североизточния край на Ново село била открита монета на император Траян (98-117), а също релеф, на който от едната страна бил изобразен Юпитер (Зевс) заедно с три богини, а от другата – тракийски конник). Изглежда по време на посещението на Шкорпил руините са били запазени на по-голяма височина. През ІІІв. Туида е била емпорион (тържище). От това време е намереният през 1982г. надпис върху пиедестал на скулптура, който гласи: ”На всевслушващия се Зевс Оконенски Юлия Марция и нейният съпруг Аврелий Теопомп, градски съветник поставиха с благодарност /този паметник/ в тържището Туида.”. Намерените надписи позволиха да се реши окончателно спора за идентифицирането на известното от писмени източници селище. Названието на тържището се среща в три форми: в надписите като Туида и Суида, а в писмените извори и като Цоида /Тсоида/.
През ІVв. в резултат от настъпилия упадък на Римската империя и зачестилите набези на варвари било изградено укрепление за защита на емпориона (тържището) Туида. Крепостта доколкото е позволявал теренът е оформена е приблизително като квадрат с размери 220х210м. с площ 41дка, която е ориентирана по посоките на света с незначително отклонение. В четирите ъгъла е разположена по една кръгла кула. От север и юг приблизително в средата на крепостните стени е разположен по един вход, защитаван от правоъгълна кула-порта, а от изток има правоъгълна кула. На западната стена, която е изградена върху стръмния склон към коритото на р. Новоселска няма порта, но е имало таен проход, който позволявал по време на обсада да се достига до реката. Зидовете са изградени с техниката смесена зидария (opus incertum mixtum) от редуващи се каменни и триредови тухлени пояси. Крепостта оцеляла по време на готското нашествие през 378г., но нападенията на хуните причинили сериозни щети по отбранителното съоръжение. При управлението на император Анастасий І (491-518) крепостните стени били възстановени, като бил запазен първоначалния план, но тухлените пояси са петредови. По протежение на цялата стена има полупиластри, които вероятно са били аркирани. Те са имали за цел от една страна да удебелят и подсилят крепостния зид, но същевременно и да олекотят конструкцията му. По протежение на леснодостъпната източната страна е била изградена втора крепостна стена на разстояние 1.8м. от първата. Крепостните стени са били ремонтирано по време на мащабната строителна дейност при управлението на император Юстиниан І. Селището под името Цоида е включено в пътеводителя на Хиерокъл и в съчинението на Прокопий Кесарийски „За строежите” като град в провинция Хемимонт. В епархийските списъци Цоида фигурира като седалище на епископ подчинен на митрополита на епархия Хемимонт, който имал седалище в Одрин.
Крепостта пострадала тежко при нападенията на авари и славяни. В района на крепостта се оформило славянско селище. Вероятно при управлението на княз Борис-Михаил І крепостните стени са били поправени, тъй като при археологическите проучвания е бил открит оловен печат на този владетел. След края на Първото българско царство спокойния живот на населението южно от Стара планина отново бил нарушен от нападенията на узи, кумани и печенеги. Печенегите успели да превземат крепостта и я владели известно време. След печенежкото нашествие настъпил упадък. Крепостта била възстановена, но небрежно. Приема се, че първото споменаване на сегашното име Сливен е направено през 1153г. в съчинението на Идриси. През ХІІІв. вероятно във връзка с военните действия по времето на въстанието на Асен и Петър, а след това между България и Латинската империя крепостта била изоставена. Възможно е причината за изоставянето на Туида да е, че поселищния живот се е изместил по-нагоре в планината в м. Марикино градище, тъй като Шкорпил пишат, че там са били намирани византийски монети, а също и на българския цар Асен.
В рамките на крепостта са открити трикорабна едноапсидна базилика, шестконхиален баптистерий, голяма сграда с абсида от южната страна, казарма, както и множество помещения изградени по протежение на крепостните стени.
Литература:
Шкорпил, Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия, Пловдив, 1885, стр. 67-68
Шкорпил, К. Стратегически постройки в Черноморската област на Балканския полуостров. Варна, 1929г.
Щерева, И. Приноси към историята на Сливен. Сборник Североизточна Тракия и Византия през IV- XIV век. София - Сливен, 1993
Щерева, И., К. Вачева, Д. Владимирова-Аладжова. Туида – Сливен I. С., Гал-Ико, 2001 (Разкопки и проучвания, XXVII).
С. Станиславов, Отзив за Щерева, И., К. Вачева, Д. Владимирова-Аладжова. Туида – Сливен I, сп. Археология, 4/2002, стр. 57-58.
Галерии / Gallery
Сливен – галерии / Sliven – gallery
