София, Античният амфитеатър / Sofia, The Ancient amphitheater
От ранния период на римското владичество (ІІ-ІІІ в.) на мястото, където по-късно е бил изграден амфитеатъра са открити много въглени, бучки хоросан, фрагменти строителна керамика, стъклени съдове, животински кости, фрагменти от мраморни облицовъчни плочки, фрагменти мазилка с оцветяване в червено, фрагменти от лампи; маниста; голямо количество шлака и парчета мазилка с кафяво-охров цвят. Към този ранен период на римското владичество се отнасят откритата там мраморна статуетка на бог Асклепий и бронзова женска глава от статуетка. Намерени са били също над 40 монети, сред които сестерций на Тиберий Кладвий Друз Млади, сечен при император Клавдий І между 41-50 г., т.е. от времето на превръщането на Тракия в римска провинция.Античния амфитеатър е имал два строителни периода. Строителството на първи менианум може да се отнесе към самия край на ІІІ в., датирано с монети на император Максимиан (296- 305г.). Вторият строителен период е датиран с монети на император Константин Велики (305-337г.). Тогава кавеата е била разширена на изток, юг и запад. В окончателния си вид амфитеатърът е представлявал напълно изградена елипсовидна арена, която вероятно е била дълга 60.5м. и широка 43м., а кавеата е била разположена само от юг, изток и запад.
При археологическите проучвания е била разкрита по-голямата част от дъговидния зид, ограждащ арената. Вътрешното му лице е било оформено само с тухлена зидария, докато при външното е използван и камък. Двойният дъговиден зид е бил изграден със смесена зидария и представлява два долепени на фуга отделни зида с обща дебелина 2,20м, маркиращи и двата строителни периода на амфитеатъра. Зидът на арената и дъговидния зид са свързани, посредством три радиални зида, оформящи сектори – кунеуси. На разстояние около 3м от вътрешното лице на дъговидния зид, в двата радиални зида са оформени входове, свързващи отделните помещения. Отделните кунеуси са били покрити с конусовидни сводове, като получените триъгълници между сводовете са попълнени с речни камъни, споени с бял хоросан. Най-късните за IV в. масови серии бронзови монети датират от 383-392/395 г., отсечени при Теодосий І (379-395), Аркадий (395-408) и Хонорий (395-423).
През втората половина на ІV в. амфитеатърът престанал да функционира и е изоставен. Строителният материал е бил подложен на разграбване, като готова кариера за тухли и камък. Руините са били преизползвани за изграждане на жилища. Проучени са били две такива, разположени в кунеусите на кавеата, използващи запазените сводове като покриви. Едното помещение от север е било затворено със зид, граден от преупотребени камъни и тухли на калова спойка. Установени са били седем подови нива. Най-долното подово ниво е настлано с преупотребени антични тухли и е датирано чрез намерените там монети на Анастасий І (491-518) и Юстин І (518-527). От този пласт произлизат костени пластини от сложно-съставен лък. Другото жилище от североизток е затворено от преграден зид, строен от речни камъни на кал, от което са проучени две подови нива. От по-долното подово ниво произлизат монети на Анастасий и Юстиниан І. (527-565). По-горното се отнася към началото на VІІ в. От този период са намерени фрагменти късноантична битова керамика, сребърна лъчева фибула, костен амулет вторично направен от обшивка с надпис на гръцки език “АРААФ/СОЛОМОNО”, животински кости и рога, няколко костени пластини за рефлексен лък, над 30 монети, фрагменти битова керамика и стъклени съдове, фибули, токи, коланни накрайници, касетъчна апликация за колан, костени гребени и др. Откритите монети са с дребни номинали – от по 5, 8, 10, 16 и 20 нумии от времето на Анастасий I, Юстин I, Юстиниан І, Юстин II и Фока.
Намерени са били находки и от времето на края на Първото българско царство и византийското владичество. В проучена яма са били открити фолис клас А2 на Василий ІІ (976-1028), въглени, парчета горели дъски и малко керамика, включително и луксозна със златиста ангоба. Проучени са били домакински пещи от ХІв. При разкопките на обекта са били открити византийски монети от ХІ-ХІІв. Мнозинство са едри анонимни фолиси от периода 976/1028-1075/1080 г., като най-много са тези от времето на Василий ІІ Българоубиец – 10 фолисa.
Евлия Челеби споменава, че на площада при намиралия се в близост до амфитеатъра конак е имало хиподрум, на който се правели военни упражнения, което дава основание да се предположи, че е възможно да е имало все още запазени части от амфитеатъра и именно те да са споменати. Находките показват, че строителни материали от амфитеатъра продължили да се използват вторично за направа на нови постройки. От ХVІ в. са открити ъгъл от стопанска постройка и навес към нея, както и монети от този период. Намерен е също зид, граден от речни камъни и фрагменти антични тухли на калова спойка, като в основите на постройката е открит мангър от периода ХVІ-ХVІІ в., открит в пласта под основите му. От османската епоха са открити също кладенци, ями-хранилища и сметни ями съдържащи фрагменти керамика, цели съдове, животински кости, парчета дърво, железни гвоздеи, фрагменти от порцелан и фаянс, стъклени съдове, фрагменти от лули, монети с различен номинал от периода ХV-ХVІІІ в. и др. Намерени са също гробове от османската епоха, в които скелетите са били затрупани с дребни камъни и фрагменти строителна керамика.
ЛИТЕРАТУРА: Жарин Величков, „Амфитеатърът на Сердика” в АОР, 2004г., стр. 211-213 и АОР, 2005, стр. 187-191
Галерии / Gallery
София – галерии / Sofia - gallery
