София, Дворецът / Sofia, The Palace
Дворецът е разположен на някогашния акропол в пространството между няколко значими древни обекта – амфитеатърът, базиликата „Света София” и Източната крепостна порта.В годините на османското робство на това място се е намирал конакът на румелийските берлейбейове. Вратислав от Митровица, който през 1595г. посетил сградата е отбелязал само, че тя била голяма, а салонът бил постлан със скъпи персийски килими. По-обстойно е описанието на сградата направено от Евлия Челеби: „Конакът на пашата е красив, широк и гледа към Витоша. Широкият му площад е хиподрум, на който стават военни упражнения с джирити. Освен заседателната зала, има още други седемдесет горни и долни стаи за служещи, килер, кухня и хамам. Определената за пашата стая е величествена и нейните прозорци гледат към царския път и Челеби джамия.”
С отслабването на Османската империя и в резултат на промени на административното й устройство София загубила значението си на бейлербейски център и сградата западнала. През 1744г. французинът Ге посетил София и отбелязал, че постройката е грозна. Конакът на берлейбейовете изгорял и скоро след това Абди паша построил нова сграда през 1786г. Тази постройка не просъществувала дълго, тъй като и тя изгоряла на 20 февруари 1816г. Мястото на изгорелият конак известно време се ползвало за да се суши там вълна, за продажба на дърва и въглища и са складиране на строителни материали за направата на табиите.
През 1873г. бил направен на мястото на предишния нов конак, но значително по-малък по размер. За строежът били събрани работници от целия окръг, които работили ангария. Сградата била с 23 прозорци и балкон над вратата.
След определянето на София за столица в сградата на набързо ремонтирания конак се настанил да живее княз Александър Батенберг. Въпреки поправките състоянието на постройката било лошо и това наложило да се направи основен ремонт.
Сградата била почти изцяло преустроена под ръководството на виенския архитект Виктор Румпелмайер, като били запазени каменните основи на конака и част от стената на фасадата. Вътрешните прегради на старата сграда били от глина и дърво, а стълбите били дървени, което наложило при ремонта да бъдат премахнати и заменени с нови. Ремонта продължил от 1880г. до 1882г., като било добавено ново крило от северозапад. На 26.12.1882г. ремонтираната сграда била официално открита.
При управлението на Фердинанд било извършено ново разширение на двореца в периода 1894-1896г. под ръководството на архитекта Фридрих Грюнангер, когато бил изграден триетажния североизточен корпус. Тук били апартаментите на владетелското семейство, а също библиотека, учебни зали, трапезария, приемна и две зимни градини. В североизточната част на старото крило били направени два параклиса – православен и католически.
През 1944г. сградата е превърната в седалище и жилище на ръководителите на комунистическия режим. Декоративната украса на интериора е била унищожена, а също така са премахнати част от гербовете на външните фасади. През 1953г. в сградата са били настанени Националната художествена галерия и Етнографския музей.
Литература:
А. Иширков - Град София през ХVІІ в., стр. 32.
Хр. Попконстантинов, „Паметни бележки за Средец”, Пер. списание, бр. 8, 1844г., стр. 127-128.
К. Иречек, „Княжество България”, ч. ІІ – „Пътувания из България”, Пловдив, 1899, стр. 40
Галерии / Gallery
София – галерии / Sofia - gallery
