София, Храмът "Свети Спас" /Sofia, Church Holy Ascension
Храмът „Свети Спас” („Свето Възнесение Господне”) е построен върху руините на антични сгради и се е намирал недалеч от Западната порта на Сердика. Според житието на св. Никола Ново Софийски написано от Матей Граматик през 1555г. храмът „Свети Спас” се е намирал на Медния пазар. По-късно около него се оформил Конския пазар. Черквата е спомената от пътешественика Стефан Герлах през 1578г., а след това името й се среща и през 1580г. Петър Богдан Бакшев изброява само 5 софийски черкви, като споменава, че други две били съборени от турците. В периода 1735-1787г. черквата се споменава често в изворите. Днес останките на храмът „Свети Спас” се намират под основите на „Уникредит Булбанк”.„Свети Спас” е била еднокорабна черква с една широка петостенна отвън и седемстенна отвътре абсида и с малки, полукръгли конхи на северната и южната стена. Тя е дълга 19.20м. с притвора и абсидата. В източния край на абсидата е била изградена малка крипта, покрита с мраморна плоча, под която са били открити кости. До източната стена на дяконикона е било намерено малко помещение в дебелината на южната стена, където е открит гроб. Притворът с антите е дълъг 5.24м. и е широк 6.66м.
Вероятно в първоначалния си вид храмът е бил еднокорабен, без притвор, с ниши за протезис и дяконикон, с оградна преграда канцел пред тях, с малка крипта в абсидата и две колони, които фланкирали абсидата. Тази сграда била разрушена и била изоставена за продължително време, пред което се образувал насип с височина 1м. При първото възстановяване вероятно е бил добавен притвора, а канцелът е бил заменен с дървена олтарна преграда. След второто разрушаване е възможно храмът да е бил възстановен, но е функционирал кратко време, сградата отново била повредена и била изоставена за дълъг период от време, през който се образувал насип, дебел около 2м. При третото възстановяване строежът е започнал на около 2.60м. над старото ниво. Били са запазени външните очертания, но за да се получи по-голяма ширина на наоса, надлъжните стени са били изсечени и е била намалена дебелината й. Наоса е бил широк 6.70м., а страничните стени са били дебели 0.85-0.90м.
През 1879г. сградата е била съществено преустроена и разширена от майстора Георги Новаков. Новата сграда по същество била уголемяване на старата постройка, като били добавени преддверие и два странични кораба, отделени от централния с два реда дъбови колони. Храмът през последния строителен период бил базилика със седловиден покрив, увенчан с три купола на високи барабани и покрита нарктика на запад. Първоначално за камбанария бил използван западния купил, а по-късно от три греди била направена малка звънарна. Олтари били изградени само в централния и северния кораб, а в южния нямало. Иконостасът бил дело на Петър Филипов. Сградата била разрушена при бомбардировка през 1944г. Старите икони били изгорени и били направени нови в руски стил. Наосът бил зографисан през 1924г. от Хараламби Тачев и Апостол Христов, олтарът от З. и Р. Мандови, а централния купол бил изрисуван от Алексо Василев, но по-късно този стенописъ бил замазан.
Установени са три пласта стенописи, като първият е преди средата на ХVІв., вторият е от ХVІІ-ХVІІІв., а третия е от началото на ХІХв.
Литература: Д. Василева, „Църквата „Свети Спас” в София”, в САМП, т.2, С., 1989, стр. 78-98; Г. Иванчева, Л. Стоилова, „Възстановка на Следосвобожденската църква „Св. Спас” в София”
Галерии / Gallery
София – галерии / Sofia - gallery
